Определение № 2668 от 21.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2668 гр. София, 21.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20238003103372 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6401/06.06.2023 г. на И. К. Н., действаща лично и като майка и законен представител на малолетния К. Н., и от Б. М. Н., чрез адв. Н. И., срещу определение № 1162/17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3663/2022 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за отмяна на определение № 3613/19.04.2022 г. по ч. гр. д. № 2418/2022 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по гр. д. № 3663/2022 г. на ВКС, ІV г.о.

Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и молят за неговата отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на определение на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане от 27.05.2020 г. по гр. д. № 24348/2015 г. на Софийския районен съд за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на „Топлофикация-София“ ЕАД разноски по делото. В мотивите на определението е посочено, че при произнасяне по молбата по чл.405, ал. 1 ГПК, съответно реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставки за 1 принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Определението на СГС не попада в обхвата на съдебните актове по т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г., съгласно която на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, респ. - които са задължителни за страните и правоприемниците им и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В този смисъл са и мотивите по т. 4 и т.3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС, като в т. 6 е посочено, че освен определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, други определения не се включват в предмета на отменителното производство.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Отмяната по реда на Гл. ХХІV ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове при изчерпателно изброените в закона хипотези. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – съдебни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици (т. 3, т. 4 и т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Безспорно е, че определението на СГС, постановено в производство за издаване на изпълнителен лист (чл. 405 – 407 ГПК) не разрешава материалноправен спор и не формира сила на пресъдено нещо, а разрешава процесуален въпрос, свързан с подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт. По тези съображения извънредният способ за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е неприложим за атакуваното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1162 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3663/2022 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3