Решение № 73 от 19.08.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Х., 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело № 20245600900101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „С.“АД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Х., бул.“С.“ №58, подадена чрез пълномощник срещу отказ № 20230929151821-2/30.07.2024г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г. В жалбата са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на отказа. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.21 т.3, 4 и 5 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията следва да провери дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали са приложени всички изискуеми от закона документи, съответно подлежащия на обявяване акт, както и дали този акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. В случая длъжностното лице излязло извън правомощията си, тъй като проверката е следвало да бъде формална и да не се разпростира върху законосъобразността на решението на общото събрание за приемане на ГФО на дружеството за 2022г. Претендира от съда да отмени обжалвания отказ и да даде изрични указания на длъжностното лице по регистрация за обявяване на ГФО по партидата на дружеството.

1

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът "отговор на жалбата", не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден 2 гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор.

Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Хасковският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, изготвено ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, приложен ли е към него подлежащият на обявяване годишен финансов отчет, както и подписана от заявителя декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ , а също така проверява и дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно изготвянето на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет, както и тези за неговото приемане, които по отношение на дружество с правноорганизационна форма АД са предвидени в чл.158-252 от ТЗ. Този извод следва при тълкуване на разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, с които подзаконови норми са уредени изискванията към заявленията, които се подават в случаите, когато се иска в регистъра да бъдат обявени актове, като последната от двете касае и специалната хипотеза на обявяване на годишен финансов отчет, каквато е 3 настоящата. В чл. 62, т. 3 и чл. 62а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата е предвидено, че към заявлението задължително се прилагат документи, които доказват изпълнение на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на обявяване акт и в частност на годишния финансов отчет. След като с тези норми за заявителя е предвидено задължението да удостовери, че представеният за обявяване акт е надлежно приет, то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението, възниква задължение да извърши проверка за това дали установените законови правила за приемане на акта са спазени въз основа именно на представените доказателства и само ако констатира, че това е така, може да извърши обявяването.

Съдът счита, че заявителят „С.“АД е представил в образуваното регистърно производство подлежащия на обявяване акт, който е годишен финансов отчет /ГФ0/ на дружеството за 2022 г.

В чл. 29, ал. 1 ЗСч е предвидено, че годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение, като съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗСч годишният финансов отчет на микропредприятията и на малките предприятия може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. При съобразяване на тази разпоредба съдът намира, че представеният за обявяване годишен финансов отчет, чието обявяване се иска, не съдържа изискуемите съгласно чл. 29 ЗСч минимален брой съставни части, доколкото търговецът не е декларирал какво предприятие представлява по критериите за това, установени в ЗСч.

На следващо място съдът трябва да се произнесе дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет.

Установяването в регистърното производство на изпълнението на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет, за което длъжностното лице следи, се извършва по различен начин в зависимост от това дали търговското дружество се определя като микропредприятие, малко предприятие, средно предприятие или като голямо предприятие съгласно дефиницията на тези понятия, дадена в ЗСч, каквото уточнение в настоящият случай няма. В чл. 62а, ал. 2, т. 2 от 4

Наредбата в редакцията й след изменението ДВ, бр. 23 от 2020 г., което е в сила от 14.03.2020 г., е предвидено, че когато заявителят е микропредприятие, малко предприятие или средно предприятие по чл. 19, ал. 1, т. 1 – 3 ЗСч установяването на описаните факти става чрез прилагане към подаденото заявление на декларация от законния представител на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет по образец съгласно приложение № 3 от Наредбата, а не чрез представяне на доказателства, от които се установява осъществяването на тези факти.

Необходимостта от представяне на доказателства, от които да се установява, че са спазени установените в закона изисквания за приемането на ГФО, съгласно чл. 62а, ал. 2, т. 3 от Наредбата се изисква само когато търговецът, по партидата на който се иска да се извърши обявяването, е от категорията големи предприятия по ЗСч. В случая обаче такава декларация изобщо липсва, а представената такава по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, не би могло замени изискуемата по чл.62а ал2 т.2 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. В случая липсва декларация, в която да се декларира под страх от наказателна отговорност от заявителя в каква категория предприятие по ЗСч попада търговецът, по чиято партида се иска да бъде обявен представения ГФО, че при определяне на категорията на предприятието са спазени изискванията на чл. 20 ЗСч, както и че представеният за обявяване годишен финансов отчет е приет от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган по чл. 38, ал. 1 ЗСч . При прилагане на тази разпоредба следва да се има предвид, че през 2022 г. „С.“АД има качеството на микропредприятие по смисъла на това понятие, даден в ЗСч, за да постанови обявяване по партидата на това дружество в търговския регистър на ГФО за 2022 г., длъжностното лице следва да извърши проверка дали от заявителя са представени два документа, изискуеми съгласно специалните изисквания на Наредбата: 1) подлежащият на обявяване ГФО, който в случая се доказва да е представен и 2) декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредбата,каквато в случая не се доказва да е представена. С представянето на описаната декларация в регистърното производство заявителят установява както изпълнението на изискванията на закона за приемане на подлежащия на обявяване акт от компетентния за това орган на търговското дружество, но също така и 5 настъпването на конкретните факти, които дават основание търговецът да се квалифицира като определена категория предприятие по ЗСч, което от своя страна има значение, за да може длъжностното лице да извърши проверка дали представеният за обявяване ГФО отговаря на изискванията за неговото съставяне, регламентирани в ЗСч, които са различни в зависимост от това дали се касае за малко предприятие, микропредприятие или средно предприятие.

Декларацията по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредбата е с по-детайлно съдържание от тази по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ , което е съобразено със спецификите на проверката, която длъжностното лице извършва, когато представеният за обявяване акт е годишен финансов отчет, поради което в регистърното производство по подадено заявление за обявяване на ГФО изискването за заявителя е да представи декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а не такава по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ . От материалите по делото се установява, че нито при подаване на заявлението за вписване на ГФО за 2022г., нито към подадената жалба до съда заявителят е представил надлежно попълнена декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредбата, поради което не би могло да се приеме,че заявителят в настоящият случай е изпълнил указанията дадени от длъжностното лице по регистрация по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ . Тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ макар и указанията да са били дадени със забава .