Решение № 12736 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12736 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110152113 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу С. Г. К., В. Р. К. и Ц. Р. К., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:

1. С. Г. К. - сумата в размер на 1324,87 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 249,54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 25,66 лева, представляваща неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав;

2. В. Р. К. - сумата в размер на 331,22 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 62,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 6,41 лева, представляваща неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав;

3. Ц. Р. К. - сумата в размер на 331,22 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 62,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 6,41 лева, представляваща неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. К., с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва да е била клиент на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Оспорва имотът да е бил е топлоснабден. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците В. Р.

К. и Ц. Р. К., с които оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Твърдят, че процесният имот не е бил топлоснабден. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковата претенция.

Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на 2 ползване.

В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.08.1991 г. и удостоверение за наследници от 25.11.2019 г. се установява, че процесният имот е бил придобит от ответника С. Г. К. и съпруга й рп К.. Установява се, че последният е починал на 19.01.2003 г., като негови наследници по закон са ответниците С.

Г. К. – негова съпруга и децата му В. Р. К. и Ц. Р. К.. Следователно със смъртта на рп К. се прекратява съпружеската имуществена общност между него и С. Г. К., като дяловете им са равни (чл. 28 СК). Така делът на рп К. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот е наследен от съпругата му и техните деца при равни квоти съгласно правилото на чл.

9, ал. 1 ЗН, т.е. ответниците С. Г. К., В. Р. К. и Ц. Р. К. са наследили по 1/6 ид.ч. от имота.

Следователно ответникът С. Г. К. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а ответниците В. Р. К. и Ц. Р. К. – на по 1/6 ид.ч. от процесния имот. При това положение се налага извод, че същите съобразно действащата нормативна уредба са били клиенти на топлинна енергия през исковия период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. П о делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответниците да са отчуждили притежаваните от тях ид.ч. от процесния имот преди исковия период, поради което се следва да се приеме, че е налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 1996,70 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки или определено съобразно квотата от съсобствеността задължението на ответника С. Г. К. възлиза на сумата в размер на 1311,13 лева, а задълженията на другите двама ответници - на сумата в размер на по 327,78 лева. Именно до тези размери предявените искове се явяват основателни, а за разликата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени.

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В разглеждания случай обаче по делото не са ангажирани от ищеца никакви доказателства, сочещи за дължимия размер на претендираната сума за дялово разпределение, дори не е представена и справка извлечение за начислените ежемесечни суми за дялово разпределение. При това положение не може да бъде извършена преценка за дължимост на претендираните такива, 3 поради което предявените искове се явява неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по което съдът намира следното: