Решение № 88 от 08.05.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Берковица, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100356 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен от Р. Ф. Б. и С. Ф. Б. иск против И. Г. М. с правна квалификация чл. 108 ЗС – ревандикационен иск за установяване, че всеки от ищците е собственик на п о 1/8 ид.ч. на основание наследство върху самостоятелен обект с идентификатор на обекта № 03928.***** по КК и КР на гр. Б., одобрена със Заповед РД-18-84/09.09.2008 г.; последно изменение на КККР, засягащо обекта е от 26.07.2024 г.; с административен адрес: ж.к. З., бл. .**, ет.

*, ап. **; находящ се на етаж 4 в сграда с идентификатор 03928.******, разположена в поземлен имот с идентификатор 03928.***; с предназначение на обекта - жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; на едно ниво със застроена площ 40.60 кв.м., при съседи: на същия етаж - 03928.*** и 03928.*** под обекта - 03928.***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му мазе с площ 3.66 кв.м. и 2.54 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, съответно, че ответницата И. Г. М. владее без правно основание 2/8 ид.ч. от същия и осъждане на ответницата да им предаде владението върху притежаваните от тях общо 2/8 ид.ч.

1

Ищците Р. Ф. Б. и С. Ф. Б. твърдят в исковата си молба и уточняващи молби, че с ответницата И. Г. М. са съсобственици на самостоятелен обект, находящ се в сграда с идентификатор на обекта № 03928.**** по КК и КР на гр. Б.с предназначение жилище, подробно описано в исковата молба ведно с прилежащото му мазе с площ 3.66 кв.м. и 2.54 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Поддържат, че с ответницата са придобили имота по наследство от общата им наследодателка и тяхна майка Д. Цв. М., починала на 07.06.2003 г., която е придобила имота въз основа на сключен договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.01.1996 г. в режим на СИО заедно със съпруга си и доведен баща на ищците Г. Й.М..

Твърдят, че всеки от ищците притежава по 1/8 идеална част от процесния имот.

Сочат, че на 21.03.2024 г. при извършена справка установили, че на 21.05.2014 г. ответницата се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка и за техните идеални части от имота.

Поддържат, че до 2003 г. в процесния живот е живяла майката на страните, а след нейната смърт ищците са продължили да ползват имота като съсобственици на същия, като и към настоящия момент продължават да заплащат данъци за него.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че всеки от ищците е собственик на 1/8 ид.ч. от описания в исковата молба самостоятелен обект, находящ се в сграда с идентификатор на обекта № 03928.***по КК и КР на гр. Б /видно от приложената на л. 40 скица/ с предназначение жилище, подробно описан в исковата молба ведно с прилежащото му мазе с площ 3.66 кв.м. и 2.54 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, съответно, че ответницата И. Г. М. владее без правно основание 2/8 ид.ч. от същия и да бъде осъдена да им предаде владението върху притежаваните от тях 2/8 ид.ч.

Претендират разноски.

Ответницата И. Г. М. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Твърди, че е собственик на имота 2 ведно с прилежащото мазе и ид.ч. от общите части, като го е придобила, както следва:

1/8 ид.ч. по наследство от общата наследодателка и нейна майка Д.Ц.

М.;

2/8 ид.ч. по давностно владение продължило непрекъснато повече от 10 г., продължило в периода 07.06.2003 г. – 21.05.2014 г., като до 28.02.2007 г. го е осъществявала като непълнолетна със знанието и изричното съгласие на своя баща Г. М., а след това лично като пълнолетна;

5/8 ид.ч. – притежавани от нейния баща Г. Й. М. е придобила чрез прехвърлителна сделка заедно с А. Л. Г..

Поддържа, че към датата на съставяне на констативния нотариален акт от 21.05.2014 г., с който е призната за собственик на 3/8 ид.ч., ищците са били уведомени за нейното намерение, поради което към датата на завеждане на исковата молба в съда е бил изтекъл нов десетгодишен давностен срок.

Оспорва, че ищците са ползвали имота и са плащали данъци за същия, като твърди, че същите публично са заявявали, че не познават имота, не знаят къде се намира и за неговото съществуване са разбрали през 2014 г., когато ответницата ги е потърсила да ги уведоми, че ще се снабди с констативен нотариален акт за техните 2/8 ид.ч.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС в тежест на ищците Р. Ф. Б. и С. Ф.

Б. е да докажат следните материалноправни предпоставки: 1/ че са собственици на по 1/8 ид.ч. от процесния имот на посоченото от тях основание – наследство, както и 2/ че ответницата владее притежаваните от тях идеални части без правно основание.

С доклада по делото, обективиран в Определение № 154/23.04.2025 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване следните факти: ответницата упражнява фактическа власт върху целия спорен 3 имот. общата наследодателка на страните Д. Ц. М. е придобила имота в режим на СИО по време на брака си с Г. Й. М., баща на ответницата и доведен баща на ищците.

В първото по делото съдебно заседание съдът е допълнил доклада по делото и е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване и факта, че: през 2014 г. ответницата И. Г. М. е поканила ищците Р. Ф. Б. и С. Ф.

Б. да им изплати техния дял от съсобствеността.

По делото е безспорно, че процесният апартамент с идентификатор на обекта № 03928.*** по КК и КР на гр. Б. /видно от приложената на л. 40 скица/ е придобит по време на брака на общата наследодателка на страните Д.

Ц. М. в режим на СИО с Г. Й. М. /баща само на ответницата/, което се потвърждава от приложения Договор за продажба на държавен имот от 15.01.1996 г. /л. 5 гръб и л. 6/ и акт за сключен граждански брак на л. 6 гръб.

Със смъртта на Д. Ц. М. на 07.06.2003 г. /удостоверение за наследници на л. 4 гръб – л. 5/ съпружеската имуществена собственост е прекратена и се е превърнала в обикновена съсобственост при равни правни – по ½ ид.ч.

Наследници на Д.Ц. М. са нейният съпруг и нейните три деца /страните по делото/, като всеки от тях е наследник на по 1/8 ид.ч. от апартамента – на основание на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН.

Тоест ищците като деца на Д. Ц.М. са наследили по 1/8 ид.ч. всеки от тях на основание чл. 5 ЗН.

Спорът се свежда до това дали ответницата И. Г. М. е придобила правата на ищците в съсобствеността чрез упражнявано от нея давностно владение, продължило непрекъснато и необезпокоявано над 10 години в периода след смъртта на тяхната майка и обща наследодателка – от 07.06.2003 г. до 21.05.2014 г., когато се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост, респективно до датата на завеждане на исковата молба.

Не се спори, че на 21.05.2014 г. ответницата И. Г. М. се е снабдила с Констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 433, том III, рег. № 1654, дело № 181/2014 г. на нотариус Огнян Каменов /л. 3 гръб/, с който е призната за собственик по 4 давност и наследство на 3/8 ид.ч. от процесния апартамент, като същият ден с последващ нотариален акт № 434, том III, рег. № 1655, дело № 182/2014 г. на нотариус О..Ка. /л. 4/ заедно със свидетеля А.Г.е закупила от баща си притежаваните от него 5/8 ид.ч. от апартамента.

С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК е прието, че „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.” Предвид което в тежест на ищците е да оборят доказателствената стойност на констативния нотариален акт, който оспорват и да докажат, че са собственици на по 1/8 ид.ч. от процесния апартамент, съответно, че ответницата не е придобила техните права в съсобствеността в размер на общо 2/8 ид.ч.

В случая съдът намира, че доказателствената стойност на Констативния нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 433, том III, рег. № 1654, дело № 181/2014 г. на нотариус О. К./л. 3 гръб/ беше оборена в частта, в която ответницата е призната за собственик на повече от 1/8 ид.ч. от имота, респективно на правата на ищците в размер на общо 2/8 ид.ч.

Това е така, тъй като непосредствено преди да се снабди с констативния нотариален акт - през 2014 г. ответницата И. Г. М. е поканила ищците Р. Ф. Б. и С. Ф. Б. да им изплати техния дял от съсобствеността, който факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване.

Така направеното изявление има характер на съдебно признание, тъй като се отнася за неизгодни за ответницата факти. Според гражданскопроцесуалната теория признанието е изявление на страната или неин процесуален представител за това, че са се осъществили неизгодни за нея факти и именно върху неизгодността се крепи неговата доказателствена стойност /Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 5

2012, стр. 270, 271/.

Това признание се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Св. Б. и А. Г., които свидетелстваха, че такава среща се е състояла и ответницата е поканила ищците да заявят дали и какво искат за техния дял от съсобствеността.

Тоест към момента на срещата между страните през 2014 г. ответницата И. Г. М. не се е считала за собственик и на притежаваните от ищците идеални части и по този начин е демонстрирала, че ги смята за съсобственици на процесния апартамент.

Предвид което и съдът приема, че не е бил налице субективният елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, а оттук и ответницата неправилно е призната за собственик на повече от 1/8 ид.д. от апартамента, респективно на притежаваните от ищците 2/8 ид.ч. от същия с издадения на 21.05.2014 г. Констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 433, том III, рег. № 1654, дело № 181/2014 г. на нотариус О. К./л. 3 гръб/.

В случая намерението за своене не се предполага и презумпцията на чл.

69 ЗС не намира приложение.

С Tълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство, установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи тъй нареченото преобръщане на владението, като докаже действията, чрез които е демонстрирал спрямо останалите сънаследници промяната в намерението си да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите 6 съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, к а т о тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.