Определение № 296 от 14.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. София, 14.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20221000600323 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Р. П. С. срещу определение на СГС – НО 35ти състав по нчд№794/22г., с което съдът:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р. П. С., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване по отношение на изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, наложено му по НОХД 88/2012 година на СТС.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 439 НПК.

Образувано е по молба на осъдения С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 17 години, наложено му по НОХД 88/2012 година на СТС.

Първият съд правилно е установил релевантните в настоящото частно наказателно производство факти, а именно:

С присъда по горепосоченото дело от 20.06.2012 година, влязла в сила на 17.03.2014 година СГС е признал осъденият С. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал.

1, т. 6, предл. 2 вр. чл. 115 НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години. Това наказание С. е започнал да изтърпява от 31.03.2014 година, като в рамките на воденото наказателно производство, е бил задържан под стража за срок от 9 месеца и 2 дни. Към настоящия момент С. е изтърпял фактически 8 години 8 месеца и 22 дни. Отделно е зачетено и полагането на труд - общо в размер на 2 години 10 месеца и 23 дни и сумарно изтърпяното наказание към момента е в рамките на 11 години 7 месеца и 15 дни, а оставащото време от наказанието е 5 години 4 месеца и 15 дни.

При така установените факти следва да бъдат споделени правните изводи на СГС 1

Действително към момента подсъдимият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание и първата предпоставка по смисъла на чл. 70 НК е налице, но подлежи на преценка дали е налице втората, изискуема предпоставка от закона, а именно осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне.

Видно е, че от самото начало на изтърпяване на наказанието осъденият е започнал да демонстрира поведение, което сочи на една нагласа за постигане на целите на наказанието.

Факт е, че същият полага трайно труд от самото начало на пребиваването си в затвора. Само по себе си, обаче, това обстоятелство не следва да се абсолютизира, доколкото е свързано с привилегията, дадена от закона за зачитане на положения труд за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“. Прави впечатление, че спрямо него са налице множество награди общо 22 от различен характер, като същевременно че няма нито едно наложено наказание.

Становището на служителите на затвора, работещи пряко с осъдения, сочи една тенденция на занижаване на стойностите на рисковете по отделните зони. В този смисъл, може да бъде счетено, че осъденото лице проявява една тенденция към поправяне и превъзпитание, която следва от самото начало на изтърпяване на наказанието му и продължава до момента, което е било, очевидно, и предпоставка за промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание. Отчитайки тези факти в полза на осъдения, СГС обосновано приел, че отнесено към престъплението, за което осъденият е бил признат за виновен и, за което му е било наложено наказание, към размера на това наложено му наказание, както и към изтърпения срок от същото, тази тенденция за неговото поправяне и превъзпитание, все още няма достатъчно устойчив характер и, осъденият следва да продължава да дава доказателства за поправянето си и в бъдеще чрез придържане към досегашното си поведение.

Във въззивната жалба се оспорва именно тази преценка на съда, като се изтъква, че тя противоречи и на становището на затворната администрация и прокурора по делото.

Преценката за наличието на достатъчно доказателства за поправяне обаче е изцяло в компетеността на съдилищата. Тя взема в предвид, но не зависи дефинитивно от преценката на други органи.

И според САС при фактически изтърпени 8г. и 8 месеца от 17 годишна присъда е уместно и справедливо наказанието Лишаване от свобода да продължи да се изтърпява още известно време, за да бъде приета тенденцията за поправяне за трайна и убедителна. Не следва да се пренебрегва и факта, че наказанието е наложено за най – тежкото престъпление срещу личността и е нормално след такава проява съдилищата да очакват една по убедителна и трайна, в това число и във времево отношение промяна в личността на осъдения.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО, 35ти състав по нчд№794/22г.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3