Решение № 18690 от 14.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18690 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г. като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20231110126529 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 14.11.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на четиринадесети ноември 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 26529/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата от 1 190,01 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 282,39 лв. , чл. 266, ал. 1 от ЗЗД 1 за сумата от 19,71 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,76 лв.

Ищецът „, твърди, че за периода май 2019 г. – април 2021 г. е доставял топлинна енергия на ответниците Й. Д. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Фондови ж,6, Ю. К. С., ЕГН:

**********, адр. гр. София, ж.к. „,. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Дружба”, , на адреса на първия ответник. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 1 190,01 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2020 г. – 04.05.2023 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 282,39 лв.

Ищецът „, твърди, че за периода април 2020 г. – април 2021 г. е доставял услугата „дялово разпределени“ на ответниците Й. Д. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Фондови ж,6, Ю. К. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Дружба”, , на адреса на първия ответник.Твърди, че за този период стойността на услугата възлиза на сумата от 19,71 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.06.2020 г. – 04.05.2023 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 4,76 лв.

Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 2/4 за първия и по 1/4 за втория и третия ответник, сумите в размер на 1 190,01 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2019 г. – април 2021 г. , и в размер на 282,39 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2020 г. – 04.05.2023 г.

Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Моли още да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 2/4 за първия и по 1/4 за втория и третия ответник сумите в размер на 19,71 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода април 2020 г. – април 2021 г. , и в размер на 4,76 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.06.2020 г. – 04.05.2023 г.

Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Моли присъждане на деловодни разноски.

Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „ТЕ,М СЪР,ИС” ЕООД, ЕИК: ,, адр. гр.

София, ул. „Проф. Георги ,йто не оспорва предявените искове.

Ответниците оспорват изцяло исковете по съображения, изложени в отговор на исковата молба. Първият ответник възразява, че е заплатил извънсъдебно претенциите срещу него.

Вторият и третият ответник оспорват изцяло иска по основание и размер, предявяват възражение за изтекла погасителна давност.

2

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от приложените под л.л. №№ 30-31 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът обсъжда и документа, приложен под л.л. №№ 43 и 132-133 от делото, от който е видно, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при квоти 2/4 за първия и по 1/4 за втория и третия ответник.

Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 89-95/, която съдът кредитира, за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 1 190,01 лв.

Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 98-111/ първият ответник изцяло е заплатил претенциите срещу него /неоспореното платежно нареждане е приложено под л. № 69 от делото/, а вторият и третият ответник не са заплатили процесни вземания изобщо.

Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по- 3 горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, неза,имо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 30-31 от делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.

Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно заседание от 17.10.2023 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответниците топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са налице нарушения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода май 2019 г. – април 2021 г. ответниците не са заплатили потребена топло-енергия, цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 1 190,01 лв. – толкова, колкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ, защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по делото – ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е нейната цена.

Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по изчисляване и отчитане на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от ответника не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл.

55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за главницата, е изцяло основателен.

4

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност на ответниците Ю. К. С. и Н.

К. С. за претендираната главница: съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.

Тази специално 3-годишна давност се възприе и от тълкувателната практика на ВКС, поради което съдът приема, че искът за главницата се погасява с изтичането на 3-годишна давност.

И тъй като, в конкретния случай, най-старото претендирано вземане е за периода май 2019 г. , а исковата молба е депозирана на 17.05.2023 г. , то задълженията за главница за периоди преди 17.05.2020 г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на исковата молба, са погасени по давност. В този смисъл, доколкото искът за плащане на главницата е установен по своето основание, и съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на непогасеното по давност задължение за плащане на главница възлиза на 780 лв. При определяне на този размер съдът взема предвид периода, за който иска за главницата не е погасен по давност, както и приетия размер на задължението за главницата за процесния период. Следователно, искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ срещу ответниците Ю. К.

С. и Н. К. С. е основателен до размера от 780 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва за забава, а именно - 15.09.2020 г. – 04.05.2023 г. , ответниците са в забава. Ищецът претендира лихва за забава в размер на 282,39 лв. , но по делото няма достатъчно данни за размера на лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в частта за лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както приетата по делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата.

По възражението на ответниците Ю. К. С. и Н. К. С. за изтекла погасителна давност за претендираната лихва: съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, с изтичането на 3 г. се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. И тъй като, в конкретния случай, най-старата дата, от която се претендира лихва за забава е 15.09.2020 г. , а исковата молба е депозирана на 17.05.2023 г. , то задълженията за лихва за забава за периоди преди 17.05.2023 г. – началото на 3-годишен срок до датата на подаване на исковата молба, биха били погасени по давност. Това, обаче, не е станало, доколкото началния период на лихвата е в рамките на посочения 3-годишен давностен срок. В този смисъл, доколкото искът за плащане на лихва за забава е установен по своето основание, и съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размера на лихвата за забава възлиза на 190 лв. При определяне на този размер съдът взема предвид присъжданата главница и намалява съразмерно лихвата, поради акцесорния характер на това вземане. Следователно, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответниците Ю. К. С. и Н. К. С. е основателен до размера от 190 лв.