Решение № 300 от 02.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20261720200774 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № Серия 9983495/2024 г. на ОД на МВР Перник, с който на А. Г. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) или равностойност в евро 51,13 евро, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

По изложени в жалбата доводи, А. Г. П. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалните правила, като твърди че същият не й е връчван надлежно.

Не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от свой пълномощник, като е редовно призована.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е изразено становище за потвърждаване на оспорения ЕФ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и пред компетентния съд. Приложената по делото разписка удостоверява, че ЕФ е бил връчен на жалбоподателя при отказ, като е разписката е представена на стр. 10 от делото от АНО, и същата е надлежно оформена, като подпис на жалбоподателя няма / бел. Поради което и искането за назначаване на 1 почеркова експертиза на подпис се явява безпредметно, като и не е надлежно отправено като не е вписано в искания и не са посочени в диспозитива въпроси, но това не влияе на допустимостта на жалбата, която съдът приема че е в срок, което и ано не оспорва/, именно защото е вписано, че е връчено при отказ, за което се е разписал и свидетел с посочени три имена и подпис, за дата 2.4.2026 г, като видно от съдържанието на разписката се установява, че връчил на ЕФ е старши полицай- А. Б. ГКПП- Калотина, като е посочено, че “нарушителят е уведомен“, но е отказал да получи, поради което и това обстоятелство е верифицирано с подписа на още един свидетел, с което надлежно е бил върчен еф при отказ.

Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 17.11.2024 г. в 15:18 часа в Общ.Перник Лот 0 от АМ Струма км.24+500 с посока към гр.София при ограничение на скоростта от 120 км/ч въведено с ПЗ В-26 за извън населено място и отчетен толеранс от - 3 % в полза на водача, в атакувания ЕФ, е посочено, че е било извършено нарушение на установения режим за скорост, като при разрешена скорост от 120 км в час, е било установено, че водачът управлява МПС ТОЙОТА РАВ 4 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер *************, със скорост от 138 км в час при приспадантия толеранс от 3 км в час, за което е приложен и снимков материал с ясно видимо заснето именно процесното МПС, с данни съвпадащи напълно с посочените във фиш, като превишението е било от 18 км в час, и у било установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0 разрешена стойност. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5517636 на 18.06.2024г., за което по делото е приложени цитирания ЕФ, с подпис и печат на влизане в сила именно 18.6.2024 г, както и справка за нарушител водач, видно от която П., има отбелязани общо 34 на брой ЕФ, както и по два акта, ЗППАМ И НП, което сочи, че водачът има множество установени нарушения, като това, което е релевантно в случая, е именно фиша, сочещ на правната квалификация повторност, който също е в справката.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.А. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 18.11.2024г. с № 1108р-11712 / стр12 от делото/, като отбелязванията в протокола са напълно съответни на посочените по-горе обстоятелства в атакувания ЕФ.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че заснетия автомобил „Тойота Рав 4” с рег. № *************, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на А. Г. П.. За гореописаното нарушение против жалбоподателя бил издаден от ОД на МВР Перник, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ серия К, № Серия 9983495/2024 г. на ОД на МВР Перник, с който на А. Г. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) или равностойност в евро 51,13 евро, на основание чл.189, ал.4, 2 вр. чл.182, ал.4, вр ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

От правна страна:

Приложената справка от регистрация на пътни превозни средства доказва, че към момента на заснемане на нарушението А. Г. П. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство. Ето защо съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение, предвид разпоредбата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, която съдържа презумция относно субекта на административните наказания, които се налагат по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Извършителят на деянието не е ангажирал надлежни доказателства пред АНО, които да изключват административнонаказателната му отговорност, тъй като не е подал писмена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за друго лице, което да е управлявало автомобила на посочената дата и час, а е подал жалба до съда именно срещу процесния ЕФ, поради което съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано, като при обжалването на фиша, в жалбата не са изнесени конкретни възражения, поради което съдът служебно следва да провери същия за законосъобразност в неговата цялост. Все в този ред на мисли следва да се отбележи, че попълването на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е единствения начин за установяване на водача, тъй като законодателят не е предвидил правна възможност впоследствие да се опровергава авторството на нарушението.

В обжалвания ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство с идентификационния номер 11743d0, като надлежно е документиран и типа на системата, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1 в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където ясно и точно са посочени именно тези данни, индивидуализиращи АТСС, заснела процесното нарушение.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен термина „автоматизирано” техническо средство. Съгласно §6, т.65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.

3

След изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДВП и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ЕФ за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаден винаги, когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, при условие, че са изпълнение изискванията, предвидени в посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства.

От Приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за за използване типове средства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. / стр16 от делото/ От приложения Протокол за проверка № 091-СГ-ИСИС от

09.07.2024г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се установява, че за периода от 4 до 9.7.2024 г е била извършена проверка на средството за измерване с номер 11743d0 и е установено съответствие на изискванията на одобрения тип / стр.24 от делото/.

Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Предвид изложеното се налага еднозначен извод, че процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65, б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което в конкретния случай е некоректно позоваването в жалбата на ТР № 1 от 26.02.3014г. по т.д № 1/2013г. на ВАС.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначава чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, да е бил предварително обозначен, като съдът в този смисъл е изискал и приел служебно по делото постъпило ПИСМО с рег. №18884/27.05.2026г. от Агенция Пътна Инфраструктура Областно Пътно Управление - Перник, в което информират, че към дата 17.11.2024г.:Ограничението на скоростта в участъка от АМ „Струма“, км 24+500 (старо километриране 292+850), в посока към гр. София, въведено с ПЗ В26 е с цифрово означение 120 км/ч, монтирани при км 26+570 (старо километриране 294+920 - след изхода от пътен възел „Студена“), 2 070 м. преди км 24+500 в посока към гр. София. Участъкът от АМ „Струма“, км 24+500 (старо километриране 292+850), в посока към гр. София попада в рамките на Община Перник, за което е била приложена и скица, като видно от това писмено доказателства се установява, че именно в участъка е разрешена 4 посочената скорост в еф, от 120 км в час, която водачът е превишил с 18 км в час.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че е опорочена процедурата по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, тъй като при връчването на ЕФ, за което съдът доводи изложи по –горе, че същият е бил връчен при условията на отказ.