Решение № 14539 от 30.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14539 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110156580 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА твърди, че на 29.03.2019 г., в гр. София, на бул. „Цар Борис 3“, на 100м. след кръстовището с ул. „Бъкстон“, е реализирано ПТП с участието на МПС „Ситроен С1“ с рег. № ******, управлявано от Т. М., която предприема забранен „обратен завой „ и удря МПС „БМВ“ с рег. № ******, собственост и управляван от Б. С.. Поддържа, че съобразно изготвения между страните двустранен констативен протокол за ПТП от 29.03.2019г. причините за произшествието се дължат на противоправното поведение на водача на МПС с рег. № ******. Сочи, че МПС „БМВ 120Д“ с рег. № ****** е било застраховано по застраховка „Автокаско“ в ФИРМА със застрахователна полица №*****, валидна към датата на събитието, като за него е заведена щета № ***** и след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4281,16лева.

Ищцовото дружество поканило застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач да заплати застрахователно обезщетение, като такова било изплатено в размер на 3764лева , като останал незаплатен остатък от 517,1лева , който се претендира в настоящото производство. Ищецът претендира и законна лихва от датата на исковата молба.

Ответникът ФИРМА оспорва иска, като поддържа, че с изплатената от него сума на ищеца в размер на 3764лева, е погасил задължението. Оспорва уврежданията по предното панорамно стъкло на застрахования при ищеца автомобил да са настъпили в резултат на процесното ПТП , тъй като местоположението и характерът им не съответства на механизма на ПТП . Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 14.03.2023 г. всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване , т.е. по средни пазарни цени е в размер на 2994,22лева , като стойността необходима за възстановяване на челно стъкло на л.а. „БМВ 120Д“ с рег. № ****** по средни пазарни цени е 370,79лева , като вещото лице е отбелязало, че последното също е подменено. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на 2 действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на действителните вреди . Доколкото в настоящото производство съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и пълно, се установи , че общата стойност на вредите вкл. с подмяна на челно стъкло е в размер на 3365,01лева , и доколкото ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 3764лева по регресната претенция/ факт, обявен за безспорен между страните/, то следва , че исковата претенция на ищеца за незаплатен остатък от обезщетение за сумата от 517,16лева се явява неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли .

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 360 лева /от които 200 лева – депозит за САТЕ; 60лв.- депозит за свидетел и 100 юрисконсултско възнаграждение , определено в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото/ . Предвид изхода на делото на ищеца не се следват разноски за производството разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ФИРМА , ЕИК ******* срещу ФИРМА , ЕИК ****** ИСК на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 517,16 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „БМВ 120 Д“ с рег. № ****** , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.03.2019 г. в гр. София и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 19.10.2022 г. до погасяване на задължението .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ФИРМА , ЕИК ******* да заплати на ФИРМА , ЕИК ****** сумата от 360,00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3