Решение № 18223 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18223 гр. ***, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110153240 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 59849/24.02.2026 г., подадени от М. Л. С. срещу А. Н. Я., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 557,30 евро /1090,00 лева/.

В исковата молба се твърди, че в депозиран от А. Я. насрещен иск с вх. № 348789/24.10.2025 г. по гр. д. № 45426/2025 г. по описа на СРС, 46-ти състав, на ищцата било приписано извършването на престъплението „лъжесвидетелстване“ по смисъла на чл. 290 НК по повод явяването на М. С. като свидетел и даването на свидетелски показания в заседание, проведено на 16.12.2021 г. По дисциплинарно дело № 173/2021 г. на Дисциплинарния съд, I-ви състав, при Софийска адвокатска колегия.

Поддържа се, че в това заседание А. Я. изнесла следните клеветнически твърдения спрямо М. С.: 1/ „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи с И. Ц. и че съм го консултирала по делата, за които той е образувал от мое име без аз дори да подозирам за тези дела.“ /стр. 7, ред 4 - 6 от насрещния иск/; 2/ „След като разпита приключи аз излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискан обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“ /стр. 7, ред 6 – 7 от насрещния иск/. В исковата молба са изложени подробни доводи относно фактическата обстановка на осъществяване на процесното 1 деяния, неверността на цитираните клеветнически твърдения, противоправния характер на същите и причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на отправените срещу нея клевети, а именно тревожно състояние, отговарящо на диагностичните критерии на остра реакция на емоционален стрес – психогенно предизвикано психично разстройство, дискредитиране и злепоставяне в професионалните среди, накърнени психическо равновесие и самочувствие, усещане за унизено достойнство, обида и оскърбление. Отправено е искане за уважаване на предявения по делото осъдителен иск за сумата от 557,30 евро /1090,00 лева/, като на ищцата бъдат присъдени законната лихва върху претендираната главица за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. Н. Я. за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова претенция е оспорена в цялост като неоснователна и недоказана. Изложени са подробни твърдения за влошените фактически отношения, съществуващи между ищцата, ответницата и трето за спора лице (адв. И. Ц., процесуален представител на ищцовата страта), съответно – за обстоятелствата, породили тези отношения, както и за наличието на множество сигнали, жалби и производства (включително наказателни и съдебни), подадени и инициирани от ищцата срещу ответницата. Поддържа се, че поведението на ищцата, изразяващо се в неоснователно иницииране на производства срещу ответницата, представлявало явна злоупотреба с права. Посочва се, че в настоящото производство не се установявала нито една от материалните предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответницата по чл. 45 ЗЗД. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявения осъдителен иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника А. Н. Я. да заплати на ищеца М. Л. С. сумата от 557,30 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, дискредитиране и злепоставяне в професионалните среди, накърнени психическо равновесие и самочувствие, усещане за унизено достойнство, претърпени обида и оскърбление, причинени в резултат на отправени от ответницата спрямо ищцата клеветнически твърдения в депозиран от А. Н. Я. насрещен иск с вх. № 348789/24.10.2025 г. по гр. д. № 45426/2025 г. по описа на СРС, 46-ти състав, ведно със законната лихва върху претендираната главница за периода от датата на подаване на 2 исковата молба до окончателното изплащане.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ осъществяването на процесното деяние, за което ищецът твърди, че му е причинило вреди, и неговия противоправен характер; 2/ наличието на твърдените от ищеца неимуществени вреди; 3/ причиняването на тези вреди от описаните в исковата молба действия, извършени от ответник; 4/ причинно-следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправното деяние, осъществено от ответника; 5/ вината на ответника - делинквент, която се предполага до доказване на противното, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. От своя страна ответникът следва да докаже верността на процесните твърдения, за които ищецът поддържа, че имат клеветнически характер.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

Като безспорно между страните с доклада по делото е отделено обстоятелството, че в предавен от А. Я. насрещен иск с вх. № 348789/24.10.2025 г. по гр. д. № 45426/2025 г. по описа на СРС, 46-ти състав, се съдържат следните изявления, изходящи от ответницата: 1/ „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи с И. Ц. и че съм го консултирала по делата, за които той е образувал от мое име без аз дори да подозирам за тези дела.“; 2/ „След като разпита приключи аз излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискан обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“ /.

Спорен по делото се явява въпросът дали с описаните изказвания ответницата е реализирала фактически състав на деликтно поведение, съответно – дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди в причинна връзка с тези изказвания.

В случая твърдението на ищцата е, че процесните твърдения, отправени в предявен от ответницата срещу нея насрещен иск, са неверни и клеветнически.

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК, съдържаща легална дефиниция на понятието, клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. В този смисъл изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.

Трайно установено в практиката е разбирането, че „разгласяването“ представлява довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Приписване другиму на извършено престъпление се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че 3 пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Твърдението и при двете изпълнителни деяния трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице (в случая – авторът на твърденията, изложени в предявения насрещен иск) да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него, и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност на лицето, което ги изразява. В този смисъл оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Същите могат да ангажират отговорността на ответника, само ако представляват обида (така – Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.).

В процесния случай използваните от ответницата изрази в предявения от нея насрещен иск следва да се възприемат не изолирано, а в контекста на влошените взаимоотношения между страните, датиращи от няколко години преди предявяването на иска. В рамките на този период, видно от ангажираните по делото доказателства, между страните са се развили множество производства, инициирани както от ищцата, така и от ответницата, резултат от съществуващ между тях спор относно използването от лицето И. Ц. на документи, на които бил предаден вид, че изхождат от ответницата.

Именно в тази връзка ищцата М. С. е предявила иск срещу ответницата А. Я. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от изявления на ответницата, направени в насрещен иск с вх. № 259794/29.07.2025 г. по гр. д. № 31648/2025 г. по описа на СРС, 85-ти състав, а именно: „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи с И. Ц. и че съм го консултирала по делата, за които той е образувал от мое име без аз дори да подозирам за тези дела.“ и „След като разпита приключи аз излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“. По така подадената от М. С. искова молба с вх. № 291908/03.09.2025 г. е образувано гр. д. № 45426/2025 г. по описа на СРС, 46-ти състав, именно в рамките на който ответницата А. Я. е предявила насрещния иск с вх. № 348789/24.10.2025 г., в който е използвала процесните за настоящото производство изрази, насочени срещу ищцата – 1/ „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи с И. Ц. и че съм го консултирала по делата, за които той е образувал от мое име без аз дори да подозирам за тези дела.“; 2/ „След като разпита приключи аз излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискан обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“. При съпоставка на обстоятелствата относно 4 отделните съдебни производства е видно, че по своето смислово съдържание твърденията и на двете страни са еднотипни, като разликата в тях е единствено по какъв начин и къде същите са обективирани – в различни искови молби, съответно – в различни насрещни искове, което именно представлява пречка да се приложи разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, доколкото липсва абсолютен идентитет между различните дела.

Тълкувайки използваните в процесния насрещен иск от ответницата думи и изрази в тяхната съвкупност и цялост, съдът намира, че същите не могат да бъдат категоризирани като клевета. Според настоящия съдебен състав те представляват израз на установеното в чл. 45 от Конституцията на Република България право на жалби и сигнали до държавните органи, съответно – израз на правото на защита на всеки гражданин, установено в чл. 56, изр. 1 от Конституцията, когато са нарушени негови права или законни интереси. Подаването на жалби, сигнали и молби до компетентни органи представлява признато от закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови отговорност за вреди, причинени на трети лица. Такава противоправност може да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 от Конституцията (в този смисъл: Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о. на ВКС;