Решение № 1001 от 29.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. С., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 260616/03.12.2024 г., постановено по гр. д. № 3387/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 9 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, е осъден да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.258, ал.3 КЗ (отм.) на Р. И. Ч. сумата 69 258, 05 лв. - имуществени вреди за периода 21.03.2013 г. – 01.01.2018 г., представляващи разликата между възнаграждението, което е получавал преди произшествието и получаваната след това инвалидна пенсия, които вреди са вследствие на ПТП, настъпило на 21.03.2013 г. в Република Румъния, на 40тия км. от Букурещ, посока гр. Констанца по автомагистрала А-ІІ, виновно причинено от водача В. Н. Б., при управление на микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № ***, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗС „Лев Инс” АД с полица № 20113000553805, валидна от 07.02.2013 г. до 06.02.2014 г. със зелена карта от 07.02.2013 г. до 07.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 21.03.2013 г. до окончателното издължаване., като искът е отхвърлен за разликата над 69 258, 05 лв. до предявения размер от 111 649, 80 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 485, 30 лв. - направени от ответника разноски пред СГС, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати на адв. С. К. Н. – К., на основание чл.38 ЗАдв., сумата 3 966, 32 лв. - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 2 770, 32 лв. 1 държавна такса, както и сумата 396, 63 лв. - разноски за вещи лица, съобразно уважената част от иска. Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника В. Н. Б..

С определение от 14.04.2025 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата а ответника за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че по делото не е доказано пълно и главно реалното възникване на имуществени вреди и възможността за сигурно увеличаване на имуществото, поради което не може да се обоснове извод за закономерно настъпване на увеличаването на имуществото на ищеца. Позовава се на приложимост на ТР № 3/2023 г. по т. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на обезщетение подлежат само реалните вреди, действително претърпените вреди, а не предполагаеми или хипотетични, тъй като обратното би могло да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Поддържа, че ищецът не е доказал пълно и главни, че със сигурност би полагал труд по възлагане за посочения период и на посочената длъжност, от което да се установи, че със сигурност би реализирал претендирания доход от трудова дейност за искови период. Ищецът е бил нает по трудови договори за период по 4 месеца. Представените два договора са с определен срок, както периодът може да бъде удължен/намален с един месец по избор на дружеството.

Липсват данни за удължаване на срока по някой от договорите. Тези договори нямат характера на постоянен трудов договор, сключен за неопределен срок от време, поради което не е доказано сигурно осъществяване на такива факти, от които би произтекла възможността за реализиране на посочената полза за исковия период излага съображения, че чл.1.388 от Гражданския кодекс на Република Румъния не дерогира правилото, че претендиращият обезщетение за пропусната полза следва да установи пълно и главно, че за конкретен период от време за него е налице пропусната полза, която е щяла да бъде реализирана поради съществуването на обективни факти от действителността, тъй като възможността увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице, сама по себе си не е достатъчна. Решаващият съд не е посочил поради какви доказани по делото обективни факти от действителността е приел, че ищецът е щял за реализира доходи от трудова дейност, съпоставими като база със средномесечния нетен доход през последната година, извън предполагаемата възможност за това. Счита, че твърдението на ищеца, че за периода преди настъпване на произшествието е получавал сумата от 3 000 евро месечно за 4-месечна заетост в годината, се опровергава от съдържанието на представените от ищеца договори. Поддържа, че сумите за извънреден труд, социални осигуровки, както и допълнителни компенсации не 2 представляват ежемесечен доход, още по – малко за бъдещ период. Съгласно писмо от латвийската асоциация ищецът ще бъде нает по договор на борда на плавателен съд от 15.04.2013 г. за период от 4 месеца, с нетен размер на основното му възнаграждение от 2 610, 90 евро. Като е приел, че ищецът е доказал настъпването на загуба в определения от съда размер, същият неправилно е приложил материалния закон. Счита, че за ищеца е възникнало право да получи като компенсация парично обезщетение, чийто максимален размер възлиза на 80 000 щ. д. С оглед на това неправилно решаващият съд е приел, че не е установена заместваща загубата на доход от друг друго плащане за ищеца. Счита, че липсва загуба на доход за ищеца. Поддържа, че не е поставен в забава от датата на деликта и неправилно съдът е приел, че искът не е погасен по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Р. И. Ч., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства е установено, че преди настъпване на ПТП ищецът е работил като моряк на длъжност трети офицер, а в последствие е повишен на длъжност втори офицер. Възнаграждението му като трети офицер е било 3 000 евро месечно, като е работел 4 месеца годишно. Така годишният му доход е 12 000 евро. Считано от 24.04.2010 г. до момента на настъпване на инцидента ищецът е бил моряк и това е била неговата професия. Практиката е моряците да не работят целогодишно, а да се качват на кораб няколко месеца годишно в продължение на 6 години е работел като офицер на кораб и е получавал възнаграждение за това. По делото е доказана квалификацията му за това.

Повишаването му в длъжност сочи, че е изпълнявал съвестно своите задължения и се развивал в професията си. Това сочи, че професията му е била постоянен ангажимент, а не е имала временен характер. След инцидента ищецът е инвалидизиран напълно, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, свързани с професията му на моряк. Ако не беше пострадал при процесния инцидент, ищецът е щял да работи като моряк и да се развива в професията си счита, че по делото е установено безспорно осъществяването на пропуснати ползи от ищеца, които са реални, а не хипотетични. По делото не е доказано получаването на други обезщетения от ищеца. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от ответника срещу определението от 14.04.2025 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК.

Излага съображения, че отговорността за разноските е неправилно разпределена от съда, като не е съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото, като меродавно за определяне на адвокатското възнаграждение са осъществените процесуални действия. С оглед данните относно процесуалните действия пред първата инстанция за процесуалното 3 представителство на ищеца счита, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение е необосновано завишен моли съда да отмени обжалваното определение, като измени постановеното съдебно решение в частта за разноските относно присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение до размера на предвидения минимално установен размер.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от процесуалния представител на ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че делото е с висока фактическа и правна сложност. Проведени са 10 открити съдебни заседания, голям е обемът на събраните по делото доказателства и извършените процесуални действия. Производството по делото е продължило пред СГС 7 години. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.258, ал.3 КЗ (отм.) вр. с чл.49 от Закон № 136/1995 г. на Република Румъния вр. с чл.1.349, ал.1 вр. с чл.1.381, ал.1 и ал.2 вр. с чл.1.385, ал.1 от Гражданския кодекс на Република Румъния. Ищецът твърди, че на 21.03.2013 г. пострадал при ПТП в Република Румъния. Бил пътник в микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“, рег. № ***, управляван от В. Н. Б., който се движил по автомагистрала А-II, в посока от гр. Букурещ към гр. Констанца.

На 40 км. от гр. Букурещ водачът изгубил управлението над автомобила, ударил се в мантинелата, откъдето рекуширал, преминал пътното платно и се спрял в края му. В резултат на удара изпаднал от микробуса и паднал върху разделителната мантинела. Вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила В. Б., който го управлявал с несъобразена с конкретните пътни условия скорост. В резултат от настъпилото ПТП получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в политравма, тежка черепномозъчна травма, контузия на мозъка, гръдно-коремна травма, открита фрактура на таза, ампутация на крак в областта на горната част на бедрото, права подколянна ямка, перинална травма с предно и задно перинално разслояване, травматичен хеморагичен шок. Бил подложен на операция и обработка на раните. Не можел да работи, тъй като лечението му продължавало и понастоящем и се налагало да се полагат непрекъснати грижи. От 2010 г. до настъпване на инцидента работел 4 месеца годишно като моряк на длъжност трети офицер и втори офицер при Сий Сървиз Шипинг Со СА, с месечна заплата от 3 000 евро.На 2503.2013 г. било потвърдено, че ще бъде нает на борда на кораба „Сан Мизар“за 4 месеца с 4 месеца с месечна заплата от 3 000 евро, считано от 15.04.2013 г. Поради настъпилата трайна инвалидизация в резултат от процесното ПТП не било възможно да се качи на кораба и да изпълнява трудовите си задължения. И понастоящем не можел да работи. Поради нетрудоспособността му бил освидетелстван като инвалид I 4 група „А“ За периода 21.03.2013 г. – 01.07.2013 г. не получавал трудово възнаграждение, нито инвалидна социална пенсия. За м.07.2013 г. получил 57, 58 украински гривни, които се равняват на 4 лв. За периода м.08.2013 г. – м.11.2013 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 894 украински гривни месечно, които се равняват на 55 лв. За периода м.12.2013 г. – м.08.2015 г. получавал инвалидна пенсия размер на 949 украински гривни месечно, които се равнявали на 60 лв. За периода м.09.2015 г. – м.04.2016 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 070 украински гривни месечно, равни на 70 лв. За периода м.05.2016 г. – м.11.2016 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 130 украински гривни месечно, равни на 73 лв. За периода м.12.2016 г. – м.06.2017 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 247 украински гривни, които е равняват на 80 лв. За периода 01.07.2017 г. – 01.10.2017 г. получавал инвалидна пенсия в размер на 1 312 украински гривни месечно, равни на 85 лв. За периода 01.10.2017 г. до настоящия момент получавал инвалидна пенсия в размер на 1 452 украински гривни месечно, равни на 95 лв.В резултат от процесното ПТП претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от него трудово възнаграждение преди ПТП и получаваната от него след това до завеждане на делото инвалидна пенсия.