Решение № 13248 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13248 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110169488 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [жк], [улица], с която срещу Х. М. Н., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица], по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване вземане в размер от 1500 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, представляващи неплатена от ответника главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г., сключен между [фирма], кредитор, и Х. М. Н., кредитополучател, вземанията по който са били прехвърлени в полза на [фирма], което от своя страна ги е прехвърлило в полза на [фирма], а последното ги е прехвърлило на ищеца, както и за вземане в размер от 594,52 лева мораторна лихва за периода 25.06.2016 г. - 23.06.2021 г.

Ищецът твърди, че на 08.01.2015 г. между ответника и [фирма] е бил сключен договор за потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт, по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер от 1500 лв., а за кредитополучателя е възникнало задължение да върне сумата при условията и в сроковете, регламентирани с договора. На 25.05.2016 г. договорът е бил изменен с анекс № 1 към същия, към която дата по договора е останало непогасено задължение в размер на сумата от 1741,80 лева, което кредитополучателят се е задължил да погаси до 11.11.2017 г. Поддържа се, че с три последователни цесии, сключени 1 съответно на 04.12.2017 г., 26.09.2018 г. и на 15.10.2018 г. вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит са били прехвърлени на [фирма], ЕИК [ЕИК], на [фирма] и на ищеца. Поддържа, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба.

Ответникът Х. М. Н. не е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК. С депозираното по ч.гр.д .

№ 36344/2021 г. възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оспорва вземането за лихва, както и твърди, че е погасила сума в размер 500 лева, дължима главница по договора за кредит. В проведеното на 29.09.2022 г. ответницата заявява, че не оспорва, че е имала сключен договор за кредит с [фирма], усвояван чрез овърдрафт, по който твърди, че е извършвала погасявания.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е приет сключеният между Х. М. Н., като кредитополучател, и [фирма], като кредитодател, договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г. с посочено в исковата молба съдържание. Със същия е договорен размер на кредита в размер на 1500 лева при уговорен месечен лихвен процент от 0,35 %, фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в размер от 12,60 % и годишен лихвен процент – 12,95 % за срок от 12 месеца, а кредитополучателят се задължил да го погасява, ведно с дължимите лихви по посочена в чл. 7 от договора банкова сметка, като крайният срок за погасяване на кредита е бил 08.01.2016 г.

Видно от представения по делото анекс № 1 от 25.05.2016 г. към горепосочения договор за банков потребителски кредит на физическо лице № [номер]/08.01.2015 г., редовният дълг /формиран от неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата в размер на 1500 лева, начислена просрочена и изискуема лихва в размер на 141,80 лева и еднократна комисиона за определяне степента на кредитния риск в размер на 100 лева/, считано от датата на анекса е в размер на 1741,80 лева, който кредитополучателят се задължил да погаси до 11.11.2017 г. Съгласно анекса годишният лихвен процент е в размер от 12,95 %, годишният процент разходи – в размер от 13,7487 %. Съгласно чл. 7.3 от анекса, задължението за връщане на усвоените суми е следвало да се изпълни на равни месечни вноски в срок до 11-то число от календарния месец съгласно погасителен план. Договорена е с клаузата на чл. 5.8 неустойка /обезщетение/ за забава относно изплащане на задълженията по анекса в размер на 10.01 %, начислявана за срока на просрочие върху всяка просрочена сума по кредита.

Установява се по представения в производството договор за продажба на вземания /цесия/ от 04.12.2017 г., че на посочената дата страните по същия са постигнали съгласие за прехвърляне на вземания от [фирма], като цедент, в полза на [фирма] като цесионер. По делото не е представено приложение № 1, посоченот като неразделна част към договора в чл. 1.1, в което следва да са били индивидуализирани вземанията, предмет на договора за цесия.

2

По делото е представено пълномощно, по силата на което [фирма] е упълномощило цесионера да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за извършената цесия.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.09.2018 г., по силата на който страните по същия са постигнали съгласие за цедиране на вземания от [фирма], като цедент, в полза на [фирма], като цесионер. Съгласно Приложение № 5 към договора за цесия, цедентът е потвърдил извършената цесия на всички вземания, прехвърлени към цесионера по силата на договора от 26.09.2018 г.

Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, предмет на същия са били и вземанията на [фирма] към ответника Х. М. Н., произтичащи от договор за кредит № [номер] от 08.01.2015 г.с размер на главница 1548,26 лева и лихви към 31.08.2018 г. в размер на 546,26 лева.

От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.10.2018 г. се установява, че на посочената дата [фирма], като цедент, е прехвърлило вземанията си на ищеца, като цесионер. Съгласно Приложение № 5 към договора за цесия, цедентът е потвърдил извършената цесия на всички вземания, прехвърлени към цесионера по силата на договора от 15.10.2018 г.

Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия предмет на същия са били и вземанията на [фирма] към ответника Х. М. Н., произтичащи от договор за кредит № [номер] от 08.01.2015 г. с размер на главница 1548,26 лева и лихви към 31.08.2018 г. в размер на 546,26 лева.

Представено е пълномощно, съгласно което [фирма] /предишно наименование [фирма]/, в качеството си на пълномощник на [фирма], преупълномщава [фирма] и ищеца да уведомят длъжниците за сключения договор, с който вземанията се прехвърлят.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз основа на материалите по делото, извършена справка при ищеца и проверка на удостоверения от [фирма] от 02.09.2022 г. и 28.09.2022 г., лихвен лист по кредит, движения по контракт, служебна бележка от ищеца. Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието му се установява следното:

Съгласно договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № [номер]/08.01.2015 г., [фирма] е предоставило на ответника сумата в размер от 1500 лева при годишен лихвен процент – 1М Софибор + 12,60% надбавка = 12,95 % при сключване на договора, като срокът на погасяване на кредита е бил 08.01.2016 г. Между страните е било договорено, че при забава се начислява обезщетение под формата на неустойка в размер на законната лихва. От движението по кредита е видно, че на 10.05.2016 г. е налична усвоена главница в размер на 1500 лева, като към 30.05.2016 г. са начислени следните неплатени задължения: неплатена главница в размер от 1500 лева, неплатена договорна лихва в размер от 128,11 лева, неплатена 3 договорна лихва върху просрочена главница – 7,35 лева, неплатена неустойка върху просрочена главница – 5,84 лева, неплатена неустойка върху просрочена лихва – 0,50 лева, неплатена комисиона за кредитен риск – 100 лева, или общото задължение към 30.05.2016 г. възлиза на сумата от 1741,80 лева.

На следващо място, вещото лице е установило, че на 25.05.2016 г. със сключения анекс № 1 към договора за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт, кредитът е преоформен като стандартен кредит на физическо лице. Всички задължения по договора за кредит /посочени по-горе/ са отразени като редовен дълг, който е в размер от 1741,80 лева /новосформирана главница/, чието погасяване е предвидено съгласно погасителен план на равни месечни вноски по главницата, при годишен лихвен процент = 3М Софибор + 12,807% надбавка = 12,95 % при сключването, обезщетение за забава под формата на неустойка – в размер на законната лихва, като срокът на погасяване е бил 11.11.2017 г.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е извършено погасяване на задължения от страна на кредитополучателя в размер на сумата от 228,93 лева, които са послужили за погасяване на следните задължения: главница в размер от 81,64 лева и договорна лихва в размер от 10,65 лева по вноска с падеж 11.06.2016 г.; главница в размер от 15,13 лева, 0,08 лева договорна лихва по просрочена главница, 0,06 лева неустойка за просрочена лихва по вноска с падеж 28.06.2016 г.; главница в размер 96,77 лева, договорна лихва в размер 17,75 лева по вноска с падеж 11.07.2016 г. и сумата от 6,85 лева договорна лихва относно вноската с падеж 11.08.2016 г., или погасена е главница с падежи от 11.06.2016 г. до 11.07.2016 г. в размер от 193,54 лева, погасена е договорна лихва с падежи от 11.06.2016 г. до 11.08.2016 г. /частично/ в размер от 35,25 лева, погасена е договорна лихва върху просрочена главница в размер от 0,08 лева и неустойка върху просрочена главница в размер от 0,06 лева. Не са налице последващи плащания. Посочено е, че на 11.11.2017 г. срокът на договора е изтекъл. Посочените плащания са извършени съгласно погасителен план, относим към сумата от 1741,80 лева.

Незаплатените суми съгласно заключението на вещото лице са както следва: неплатена главница с падежи от 11.08.2016 г. до 11.11.2017 г. в размер на сумата 1548,26 лева, неплатена договорна лихва с падежи от 11.08.2016 г. /частично/ до 11.11.2017 г. в размер на сумата 135,17 лева, неплатена неустойка в размер на законната лихва върху просрочената главница за период от 11.08.2016 г. до 22.06.2021 г. в размер на сумата от 664,11 лева.

На вещото лице е представено удостоверение, изх. № 0890-49-053600/05.09.2022 г., с което [фирма] е удостоверило, че поради изискуемост потребителският кредит от 08.01.2015 г., усвояван чрез овърдрафт, е преоформен с Анекс № 1 от 30.05.2016 г. в банков потребителски кредит на физическо лице с кредитен контракт № [номер], вземанията по който са били цедирани на [фирма] на 04.12.2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

4

С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, изменен с Анекс № 1 към същия, както и че вземането по договора за кредит е било валидно прехвърлено с три последователни договори за цесия, сключени между [фирма] и [фирма], ЕИК [ЕИК], между последното и [фирма], както и между [фирма] и ищеца.