Решение № 18 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20215300900623 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 16.08.2021 год. от К. А. Г. и М. М. Г. против ЗК „Евроинс“ АД. От ищеца К. Г. са предявени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от него, вследствие на пътно-транспортно произшествие, а от К. Г. и М. Г. са предявени искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, претърпени от двамата ищци и от наследодателя им, вследствие на същото произшествие.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 17.08.2016 год. ищецът К. Г. е пострадал при пътно-транспортно произшествие, осъществило се в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Руски“ и ул. „Янко Сакъзов“. Ищецът управлявал мотоциклет марка „Хонда“, модел СВR 600 с рег. № **, като се движел по бул. „Руски“ в посока от север на юг, в средна лента за движение и приближил кръстовището с ул. „Янко Сакъзов“ при зелена светлина на светофарната уредба. В същото време по бул. „Руски“, в обратна посока, от юг на север, се движел л.а. „Форд Фокус“ с рег.

№ **, управляван от Д. Г. У., който предприел маневра завой наляво към ул. „Янко Сакъзов“, без да спре движението на автомобила и да пропусне насрещно движещите се с предимство превозни средства, в т.ч. и мотоциклета на ищеца. Г. възприел маневрата на лекия автомобил и предприел екстрено спиране, но въпреки това между предната част на мотоциклета и дясната страна на лекия автомобил настъпил сблъсък, вследствие на което ищецът отхвръкнал над мотоциклета и автомобила и паднал на пътното платно. След удара 1 нямал спомен за случилото се, първите му спомени били от болничната стая, където бил приет за лечение.

С влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд водачът на лекия автомобил Д. У. бил признат за виновен в това, че при управление на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № **, макар по непредпазливост, е нарушил правилата за движение по пътищата и по конкретно чл. 25, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 47 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на К. А. Г. пет средни телесни повреди, както следва:

-Средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със счупване на основата на черепа и мозъчно сътресение със загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

-Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дъгата на ябълчната кост, която анатомично и функционално е свързана с челюстите, довело до счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говореното;

-Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата;

-Средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата – нарушаване на лонното съчленение/нарушаване на целостта на тазовия пръстен, довело до трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник;

-Средна телесна повреда, изразяваща се в симфизиолизата – нарушаване на лонното съчленение/нарушаване на целостта на тазовия пръстен, довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. Б, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 78 А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

След произшествието ищецът Г. бил откаран от линейка до „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където бил на лечение до 08.09.2016 год. състоянието му било тежко, нямал възможност да помръдне дясната си ръка, която била изтръпнала и безчувствена.

Левият крак бил напълно обездвижен в продължение на повече от седмица. Заради увредения прешлен, лекарското предписание било тялото на ищеца да остане напълно обездвижено в леглото за период от 45 дни. Това наложило по време на болничния му престой да има придружител – редували се майка му М. Г. и дядо му К. Г..

Поради обстоятелството, че към момента на произшествието ищецът К. Г. бил **, ** форма на обучение и не разполагал с доходи, необходими за покриване на разноските по лечението му, всички разноски до 2020 год. били поети от родителите му А. Г. и М. Г. с парични средства, придобити от трудова и търговска дейност. По време на първоначалния престой в болничното заведение направените разноски били в общ размер на 2 808,33 лв., от които 1 518 лв. разноски за такса за придружител, такса за престой, магнитно-резонатни томографиии, а разликата до 2 808,33 лв., а именно 1 290,33 лв. – за осигуряване на достъп до телевизия, закупуване на храна, консумативи за лична хигиена, дрехи, разходи за 2 таксиметрови услуги на М. Г..

След изписването си от болницата К. Г. започнал продължителна рехабилитация за възстановяване на здравето му и на функционалните възможности на тялото му, в т.ч. и на дясната му ръка. Три пъти бил настаняван в МЦ „Павел Баня“ ЕООД, където бил придружаван от майка си М. Г.. Рехабилитация провеждал и в гр. Пловдив под надзор на специалисти. Но проведената рехабилитация не дала резултати и през м. 03.2017 год. ищецът заминал с майка си за **, където след направени изследвания било установено прекъсване на нерв, което не позволявало на дясната му ръка да функционира. Оказало се, че необходимото лечение не можело да се осъществи в РБ. Поради това през м. април 2017 год. ищецът отново пътувал, придружаван от майка си до **, където му била направена операция по присаждане на нерв, предварително оперативно взет от друга част на неговото тяло.

Разноските за лечението били заплатени от родителите му. Операцията била сравнително успешна, защото се възстановила чувствителността на ръката и му дала възможност да я движи, макар и с малък диапазон. Наложило се продължаване на лечението и рехабилитацията. Ищецът още четири пъти следвало да посещава медицинско заведение в ** – един път през 2017 год., два пъти през 2018 год. и един път през 2019 год., отново придружаван от един от родителите си. В периода от произшествието до сезирането на съда били заплатени суми в общ размер на 33 018,72 евро и 20 399,63 лв. Тези суми били заплатени както следва:

От А. Г., ** на ищеца, в периода от 17.08.2016 год. до м.11.2020 год. – 27 931,67 евро;

От М. Г., ** на ищеца К. Г., в периода от 17.08.2016 год. до 01.01.2021 год. – 12 482,13 лв. и 5 091,05 евро;

От К. Г. – 96 евро и 7 917,50 лв.

Тези разноски, свързани с лечението на ищеца, се определят като имуществени вреди, претърпени вследствие на произшествието.

На 21.11.2020 год. ** на ищеца починал, като оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Г. и сина си К. Г.. Те наследили при равни квоти правото му на обезщетение за имуществените вреди, изразили се в разходи за лечението на сина му К. Г., в размер на 27 931,67 евро, като всеки от ищците придобил по 13 965,83 евро от това вземане.

По отношение на управлявания от виновния водач автомобил била налице застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 04.04.2016 год. до 03.04.2017 год., валидна към датата на събитието. Ищците предявили писмена претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и представили документите, с които разполагали. Застрахователят не предприел действия по изплащане на обезщетения.

Ищците молят съда да постанови решение, с което осъди ЗК „Евроинс” АД да им заплати следните обезщетения за вреди:

В полза на ищеца К. А. Г. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от него в 3 продължение на месеци и години, изразяващи се в болки, страдания, дискомфорт от телесните увреждания, причинени му вследствие на описаното ПТП от 17.08.2016 год., в размер на 115 000 лева, ведно със законната лихва, считано датата на подаването на исковата молба /16.08.2021 год./ до окончателното плащане.

В полза на К. А. Г. – обезщетение за и муществените вреди, настъпили във връзка с лечението му, направени лично от него и от неговия баща и наследодател А. Г., в общ размер на 7 917,50 лева и 14 061,83 евро, ведно със законната лихва, считано датата на подаването на исковата молба /16.08.2021 год./ до окончателното плащане.

В полза на М. М. Г. - обезщетение за имуществените вреди, настъпили във връзка с лечението на сина й К. А. Г., направени лично от нея и от нейния съпруг и наследодател А.

Г., в размер на 12 482,13 лева и 19 056,88 евро, ведно със законната лихва, считано датата на подаването на исковата молба /16.08.2021 год./ до окончателното плащане.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Доколкото законната лихва се претендира от датата на исковата молба, самостоятелен иск за лихви не е предмет на делото.

Ответникът ЗК „Евроинс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК.

Прави се възражение срещу редовността й в частта, с която се предявяват придобити по наследство вземания от А. Г. за обезщетение за имуществени вреди.

Ответникът счита, че липсват твърдения дали приживе А. Г. е предявил претенции за тези разходи, а искът му е личен, поради което това следва да бъде уточнено. В противен случай сумата за имуществени вреди, настъпили в патримониума на наследодателя, не е част от наследствената маса.

Възразява се срещу допустимостта на исковете на К. Г. и М. Г. за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, вземанията за които са придобити по наследство от А. Г.. Липсвал правен интерес от предявяването им. Ответникът счита, че разходите на родителите са направени с дарствено намерение, а дарението не обосновава правен интерес от предявяването на исковете.

Исковете се оспорват по същество. Ответното дружество не оспорва твърденията за настъпването на произшествието и обстоятелството, че на К. Г. са причинени описаните телесни увреждания, болки и страдания, считайки че следва да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на произшествието. Изложено е твърдение, че Г. е имал възможност да го предотврати.

Въведени са възражения за съпричиняване на вредите с поведението на пострадалия, който се е движел с превишена скорост, без предпазна каска и облекло, не е задействал своевременно спирачната система и не е предприел навреме действия за избягване на удара. В случай че се бе движил със съобразена скорост, ответникът счита, че Г. е имал възможност да премине зад лекия автомобил и така да избегне удара. Дори ударът да е бил 4 неизбежен, ако той бе настъпил при движение на мотоциклета с по-ниска скорост, мотоциклетистът не би изхвърчал от мотора и уврежданията му биха били по-малки.

Изложеното твърдение в отговора е за съпричиняване от 50%.

Признава се получаването на писмена претенция от застрахователното дружество за изплащане на обезщетения, като се сочи, че това е станало на 29.07.2021 год. /по-малко от месец преди подаването на исковата молба/. Твърди се, че на претенцията е даден отговор с уведомително писмо от 27.08.2021 год., в който е посочено, че въз основа на представените документи не може да се установи основателността на исканията.

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се определя като прекомерен, неотговарящ не закона и съдебната практика. Настоява се и дължимото обезщетение да се намали поради съпричиняване.

Исковете за имуществени вреди се оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че липсва причинно-следствена връзка между разходите и процесното произшествие.

Твърди се, че разходите, сторени от М. Г., са направени с дарствено намерение и не подлежат на обезщетяване. Тя не е пострадала от произшествието и не е понесла имуществени вреди. Акцентира се, че в представените разходно-оправдателни документи се съдържат данни за разходи за бира, бонбони, храни и напитки, наред с медицинските разходи, а закупуването на храна, напитки и други обичайни стоки за бита не са последица от произшествието. Твърди се, че необходимите за лечението на ищеца разноски в ** не са били необходими, лечението е можело да бъде осъществено в България с по-ниски разходи.