Определение № 97 от 18.12.2024, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Асеновград, 18.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20245310200672 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Съдът след като се запознати с приложените по делото материали установи следното:

Досъдебното производство под формата на сл.дело № 280/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив е образувано на 01.07.2020г., с оглед извършено престъпление чл. 123, ал. 1 от НК.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с разпит на свидетели и събиране на писмени доказателства, както и извършване на експертизи, по делото е бил привличен като обвиняем С. В. К., ЕГН **********, като на същия е било повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, а именно, затова, че на 01.07.2020 година, на строителен обект „Складова база за земеделска продукция и търговска дейност“ в село Милево, община Садово, област Пловдив, по непредпазливост е причинил смъртта на С.А. А., ЕГН: **********. Предвид обвинението, с Постановление № 4827/29.08.2024 г. на прокурор в

ОП - Пловдив, досъдебното производство е прекратено частично, като материалите са били изпратени по компетентност (подсъдност) на РП-Пловдив.

След съгласуване с наблюдаващия прокурор от РП Пловдив, ТО Първомай, водещия разследването следовател е изпратил делото, с мнение за предаване на съд на обвиняемия във връзка престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК.

С постановление от 02.12.2024г. на прокурор при РП Пловдив, ТО Първомай, на основание чл.199, вр.243, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено. В изготвеното постановление, прокурора от РП Пловдив, ТО Първомай е приел следната фактическа обстановка:

Пострадалият С.А. А. бил дългогодишен служител във „Фригопан“ ООД, в който работел за времето от 01.12.2007 г. до 29.06.2020 г. Съдружници в посочената фирма били 1 братята Атанас и Димитър Ангелчеви - Пострадалият бил съвестен и добър работник, обучен за монтажни работи на високо и инструктиран за рисковете им. Със Заповед № 125/ 29.06.2020 г., трудовото правоотношение между пострадалия и посочената по-горе фирма било прекратено, като заповедта била връчена на С. А. на 30.06.2020 г.

Обвиняемият С. К., също бил бивш служител във „Фригопан“ ООД, като впоследствие регистрирал своя фирма - „Термопан 2020“ ЕООД. Последната фирма била наета за подизпълнител на обект в село Милево, чиито СМР били възложени от „Прогресивбилд-60“ ООД на „Фригопан“ ООД.

Пострадалият С. А. формално постъпил на работа като „Монтажник“ с още четирима свои колеги в „Термопан 2020“ ЕООД, за което обаче не бил сключен трудов договор.

На 01.07.2020г. на обекта в село Милево настъпила злополука вследствие на която С.А. А. починал. Злополуката и трудовите правоотношения между пострадалия и фирма „Термопан 2020“ ЕООД били предмет на обсъждане в мотивите към Решение № Ц2153-15239/ 16.11.2020 г. на Директора на ТП НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № Ц5164-15-163/ 29.09.2020 г., издадено от длъжностно Л. в ТП НОИ - Пловдив на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, както и по дело № 3192/ 2020 г. на Административен съд гр. Пловдив, като било прието, че пострадалия С. А. е бил назначен на длъжност „Монтажник“ в „Термопан 2020“ ЕООД, т.е., че е съществувало трудово правоотношение между посоченото дружество и пострадалия. В решението по адм. дело № 6220/ 2021 г., ВАС също било прието, че въпреки липсата на сключен трудов договор, по време на злополуката, работодател на пострадалия е бил именно дружеството „Термопан 2020“ ЕООД. В конкретния случай било прието, че злополуката е трудова, тъй като е настъпила при извършване на възложената на пострадалия работа от управителя на „Термопан 2020“ ЕООД работа, която е била в интерес на дружеството, макар и без да е била регламентирана в трудов договор или длъжностна характеристика.

На инкриминираната дата - 01.07.2020 г., пострадалият С. А. се намирал на строителния обект в село Милево и извършвал монтаж на термопанели върху покривна метална конструкция на хале на височина около 6 метра, без същия да е бил осигурен срещу падане от височина чрез използване на лични или колективни предпазни средства. Работата му била възложена за изпълнение от управителя на „Термопан 2020“ ЕООД - обвиняемия С.

К.. На строителния обект нямало назначено Л., което да отговаря на изискванията за длъжността „Технически ръководител“, съгласно Закона за устройство на територията, т.е. тази длъжност се е изпълнявала от обвиняемия.

На същата дата, около 10.35 часа, при подхлъзване, пострадалия паднал върху площта под покрива, при което му е била причинена тежка гръдна травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на дясната плевра, разкъсване на долен лоб на десния бял дроб, счупване на пети гръден прешлен, счупване на дясна ключица, кръвонасядане и охлузване по задната повърхност на гръдния кош, охлузване в 2 областта на дясната ключица; лека черепно-мозъчна травма - кръвонасядане на меките черепни обвивки, теменно-слепооочно, тънък кръвоизлив под меките черепни обвивки на двата теменни и десен слепоочен дял, тънък кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на лява половина на малкия мозък и оток на мозъка; травма на поясната област и корема — счупване на десните напречни израстъци на всички поясни прешлени, контузия на капсулата на десния бъбрек; охлузване на дясна раменна става, кръвонасядане на дясна мишница, охлузване на лява мишница.

Пострадалият С. А. бил откаран в крайно тежко общо съС.ие от екип на ЦСМП Първомай в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, неконтактен, неадекватен, където починал в 13:00 часа същия ден.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза според прокурора се установява, че причината за смъртта на пострадалият С. А. е остра кръвозагуба, вследствие на описаната по-горе тежка гръдна травма. Травматичните увреждания са били причинени от удар или притискане с/или твърд тъп предмет и е възможно да са получени при падане от високо.

При извършената инспекция, както и от заключението па извършената в хода на разследването съдебно-техническа експертиза се установява според прокурора, че са наЛ. редица нарушения на трудовата дисциплина, като не били предприети мерки за осигуряване на безопасност при работа на височина - монтажистите не са били оборудвани с предпазни каски за глава и обезопасителни колани, както и не е била осигурена безопасност от падане на хора или предмети.Според изложеното, работодателя „Термопан 2020“ ЕООД е бил длъжен да осигури ефективния контрол за безопасно изпълнение на работата е било. От събраните в хода на разследването доказателства се установило, че пострадалия от своя страна е проявил небрежност, подценяване на риска и липса на убеденост, че собствената му безопасност е и негово задължение.

В изготвеното постановление на прокурора от РП Пловдив, ТО Първомай, отново е акцентирано и на Постановление на ОП Пловдив от 09.02.2023 г., с което наказателното производство е било прекратено. Основната причина за прекратяването на производството, което се е водило по чл. 123, ал. 1 от НК, е заключението по извършената техническа експертиза по охрана на труда, според което извършваната от пострадалия С. А. строителномонтажна дейност по смисъла на чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ обн. в ДВ бр. 86/99 г., изм. и доп. ДВ бр. 107/ 2023 г., не представлява дейност с повишена опасност. Това постановление е бил обект на съдебен контрол, като с Определение от 08.03.2023 г., на Окръжен съд гр. Пловдив, потвърдено с Определение на Апелативен съд - Пловдив от 07.04.2023 г., то е било отменено. От мотивите изложеното и двата съдебни състава, става ясно, че че след като деянието по чл. 123, ал. 1 от НК е несъставомерно от обективна страна, липсвало произнасяне от страна на прокурора от ОП Пловдив, дали поведението на С. К. или на Л., ангажирано с процесната дейност не 3 осъществява състава на друго престъпление, евентуално такова по чл. 122 от НК.Във връзка с изложеното по-горе, с постановление на водещия разследването то 0 8.08.2024 г., С. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК.

В хода на разследването е била назначена тройна експертиза от заключението на която е видно, че злополуката е настъпила вследствие на подценяване на риска и занижена взискателност, както от работодателя - „Термопан 2020“ ЕООД по осигуряване на безопасни условия на труд при работа на височина, така и поради липсата на култура по безопасност на труда от страна на работещия на строителния обект С. А. и липсата на убеденост, че собствената му безопасност е негово задължение.

При така установеното, прокурора от РП Пловдив, ТО Първомай е приел, че при разследването не са събрани доказателства, от които да се направи обоснован и законосъобразен извод, че в случая е осъществен състава на престъплението по чл. 122, ал.

1 от НК, за което на обв. К. е било повдигнато обвинение. Според него, съставът на престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК, което е резултатно престъпление изисква резултата смъртта на пострадалия да е причинен пряко и непосредствено от конкретно деяние на дееца, т.е. за да се приеме в случая, че обвиняемия С. К. лично е причинил смъртта на пострадалия С. А., то трябва да се достигне до категоричния извод с кое точно деяние, което може да бъде както действие, така и бездействие същия е причинил този резултат.

Особеното обаче е, че за да бъде реализирано изпълнителното деяние, връзката между смъртта на пострадалия А. и деянието на обвиняемия К. трябва да е пряка и смъртта да е настъпила като непосредствена последица именно от конкретното деяние, което да е единствена или основна нейна причина, а не да е резултат от други фактори, като например поведението на самия пострадал или стечение на конкретна поредица от събития. В конкретният случай смъртта на пострадалия А. не е настъпила директно от определено действие на обв. С. К., а в резултат на възникнала трудова злополука, при която пострадалия е получил тежка гръдна травма, вследствие на което същия е починал, като съгласно заключението на изготвената СМЕ - за, смъртта му е в пряка причинна връзка с инцидента на 01.07.2020 г., когато С. А. е получил описаните в заключението на експертизата травматични увреждания по време на работа на посочения по-горе строителен обект.

Следователно причината за възникването на трудовата злополука косвено се явява и причина за смъртта на пострадалия.

В конкретния случай обвиняемия К. поради характера и обема на дейността и длъжностното си качество (управител на дружеството), явно не е могъл да упражни ефективен контрол, точно върху този аспект от изпълняваната от С. А. работа свързана с монтажа на термопанели върху покриваната конструкция на халето, тъй като не е можел по всяко време физически да присъства и контролира нейното изпълнение, следователно не може да се приеме, че в случая е наЛ. причинна връзка между конкретно бездействие на обв. С. К. и съставомерния резултат, което изключва състава на престъплението от 4 обективна страна.

На второ място е прието, че от субективна страна престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК е осъществимо само при форма на вината непредпазливост, която може да се прояви и в двете й форми, а именно - небрежност или самонадеяност. За да се приеме, че обвиняемия е действал при условията на самонадеяност, необходимо условие е и следва да е доказано по несъмнен начин, че в момента на възлагането на работата по монтажа на въпросните термопанели на работниците, сред които е бил и пострадалия С. А. (която работа е била в интерес на дружеството, но не е била регламентирана в трудов договор или длъжностна характеристика), той да е предвиждал, че при извършването на работата ще настъпи смъртта на пострадалия, но да е бездействал със категоричната субективна увереност, че този резултат няма да настъпи, тъй като е мислел да го предотврати. Анализа на елементите на тази форма на вината и съотнасянето й към цялостния контекст на установената фактическа обстановка показва, че тази форма на вината в случая не е наЛ., тъй като когато е възложил задачата обв. К. не е предвиждал, че вероятно при нея ще настъпи смъртта на пострадалия. С оглед обстоятелството, че пострадалия А., който е бил обучен за монтажни работи на високо и инструктиран за рисковете им, следва да се приеме, че тази представа, че ще настъпи смъртта на А. е отсъствала като интелектуален момент в съзнанието на обв.