Определение № 2382 от 07.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2382 гр. София, 07.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20228002104751 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 374 от 22.07.2022 г., постановено по въззивно т. дело № 306 по описа за 2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, е потвърдено решение № 260007/18.01.2022 г. по т.д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Е. Н. А. на основание чл. 226 КЗ /отм./ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяно от нея ПТП на 15.12.2014 г., ведно със законната лихва от 15.12.2014 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрк.

Р. Ч.. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд при определяне на парична сума за обезвреда за неимуществени вреди да извърши цялостна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства и критериите от значение за нанесените вреди при невиновно поведение?; 2/ Следва ли съдът да прецени действителното правонарушение на виновния и невиновния водач на МПС при преценката на правонарушението му във връзка с настъпилия инцидент и осъществяване на ПТП?; 3/ Следва ли съдът да прецени кое правонарушение е довело до настъпване на пътния 1 инцидент, като съобрази поведението на виновния водач?; 4/ При липса на виновно поведение следва ли съдът да определя обезщетение за нанесени вреди?; 5/ Следва ли съдът да прецени кое противоправно поведение е причина за настъпване на пътния инцидент и да релевира всички правоизключващи елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач?; 6/ Следва ли съдът да постановява решение за неимуществени вреди по повод деликтна отговорност на водач, за който не са представени доказателства за извършено правонарушение и при недоказаност на виновно поведение?; 7/ Следва ли съдът да постанови решение съобразно обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, като присъдената сума за обезщетение бъде съобразена с действително нанесените неимуществени вреди, като съобрази и икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредата, периода, през който се търпи вредата, личността на пострадалия и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност?; 8/ Следва ли съдът да определи точния паричен еквивалент на действително претърпените от пострадалата вреди, като се съобрази характерът и интензитетът на претърпените телесни увреди?; 9/ Следва ли съдът да обсъди и прецени евентуално доказан принос на другия участник в ПТП, като определи съотношение на нанесения вредоносен резултат при съобразяване с чл. 51, ал.

2 ЗЗД и определи точния паричен еквивалент на база приноса му за нанесените вреди в качеството му на делинквент?; 10/ Как се определя деликтната отговорност в настоящия случай и на база на кои доказателства по делото? Следва ли без установено виновно поведение да бъде ангажирана деликтната отговорност на сочения за виновен водач?; 11/ Законосъобразни ли са изводите на съда, базирани единствено на експертно заключение, и не следва ли да се определи и посоченото в него виновно поведение на другия участник в събитието при определяне паричния еквивалент на нанесените вреди?

Ответникът по касация Е. Н. А. в писмен отговор по чл. 287 ГПК излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Подадена е касационна жалба и от Е. Н. А., чрез адв. А. Г., срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на решението и присъждане на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя въпроса за приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение. Твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г., както и с посочени решения на ВКС.

Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

2

По делото е установено, че на 15.12.2014 г. около 07:30 ч., на път 1-5 км. 216+600 в посока от [населено място] към [населено място], водачът С. Д. К., при управление на лек автомобил „Пежо 307“ с peг. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, при което автомобилът, който управлявал, е самокатастрофирал. По същото време, в същата посока се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. Д., като между този автомобил и първия е настъпил удар.

Вследствие на този удар били нанесени телесни увреждания на Е. А., пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Фолксваген Голф“. Първоинстанционният съд е приел за доказана причинната връзка между настъпилото ПТП и установените по делото телесни увреждания на ищцата и е приел за безспорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е налице валидно сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил „Пежо“.

Според въззивния съд спорни са останали въпросите за наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка „Пежо“, както и за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Съдът се е позовал на заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, в която подробно е разяснен механизмът на настъпилото ПТП. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причините за настъпване на описаното ПТП са следните: за водача на лекия автомобил „Пежо“ – движение в крива със скорост над 89 км/час, явяваща се критична за поява на загуба на напречна устойчивост при конкретните пътни условия (заледено пътно платно), а за водача на лекия автомобил „Форд“ – движение със скорост над 86 км/час, явяваща се технически несъобразена с конкретните пътни условия. По делото се установява, че първоначалното ПТП (когато лекият автомобил марка „Пежо“ е самокатастрофирал) не е било означено с предупредителен триъгълник от водача, макар според вещото лице същият да е имал време за това. Според обясненията на водача К. той най-напред прибрал паднала от колата броня, след това отишъл при двете си колежки, с които пътувал в колата, за да разбере дали са добре, като в този момент бил с гръб по посока на движението и тогава другия автомобил се ударил в неговия.

При тази фактически данни въззивният съд е приел, че с описаното поведение водачът на лекия автомобил „Пежо“ е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент МПС, което управляват. Водачът е нарушил с поведението си и разпоредбата на чл. 97, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, която регламентира задължението на водача на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, на път извън населено място незабавно да го измести извън него, а когато изместването е невъзможо, да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен 3 светлооктразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. Тъй като Д. не е изпълнил тези задължения, според съда извършените от него нарушения съставляват причина за настъпване на процесното ПТП, съответно и за настъпване на причинените при това ПТП телесни увреждания на ищцата. Затова е прието за неоснователно възражението на ответника, че за водача на автомобила марка „Пежо“ станалото ПТП е било случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, освобождаващо го от всякаква отговорност. Така съдът е стигнал до извода за осъществяване на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди втората инстанция е обсъдила приложената по делото медицинска документация и заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза. От тях се установява, че непосредствено след пътния инцидент на ищцата е била оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ - [населено място], където й е била поставена диагноза „изкълчване на дясната лакътна става“ и под венозна анестезия е направена мануална репозиция на увредената става, а също й е поставена гипсова имобилизация. Проведено е консервативно лечение с обезболяващи медикаменти, а гипсът й е причинил значителни болки и неудобства. Същият бил носен от ищцата около 10 дни, след което контузената ръка била имобилизирана с ортеза за около един месец. В процеса на домашно лечение се е появила болка в шийния отдел на гръбначния стълб с ирадиация към едната ръка. Вещите лица заключават, че луксацията на дясната лакътна става е в пряка причинна пръзка с процесното ПТП. Относно доказаната на по-късен етап дискова херния на ниво С5-С6 сочат, че би могла да бъде резултат от процесното ПТП, а установеният бронхиален плексит е следствие от горепосочената дискова херния. Посочено е още, че общият период на възстановяване при луксация на лакътната става е 2-3 месеца, като при тази травма се изпитва силна болка до момента на репозицията на ставата. Болките в шията на ищцата са с флуктоиращ характер, влияят се от физическото натоварване, температурата, влажността и трудно се повлияват от медикаментозна терапия. За интензитета на претърпените болки и страдания съдът е кредитирал и свидетелските показания на дъщерята на ищцата. Като е съобразил установения вид и тежест на получените от А. травматични увреждания, възстановителния период, възрастта на пострадалата към момента на инцидента /50 години/ и социалноикономическите условия в страната, съдът е потвърдил определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. За недоказано е прието възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради пътуването й без правилно поставен обезопасителен колан, тъй като водачът на лекия автомобил „Форд“ е потвърдил в показанията си, че А. е пътувала на предната дясна седалка с поставен обезопасителен колан, а вещите лица изясняват, че ако такъв не е бил поставен, пострадалата би претърпяла множество травми, каквито не се констатират.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира следното по касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД:

Поставените от касатора въпроси могат да бъдат обобщени по следния начин: една част от въпросите са относими към елементите от фактическия състав на деликтната отговорност;

4 други към начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; трети засягат направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.