Решение № 148 от 30.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600202 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 8/11.05.2023 г. по НОХД № 194/23 г. на окръжния съд в град Разград, с която Ш. С. А. е бил осъден по чл.304а, пр.3, вр.чл.304, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за четири месеца при първоначален общ режим и петстотин лева глоба.

За да ангажира наказателната отговорност на Ш. А. за вмененото му престъпление, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението, признати от него в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, че на 29.04.2023 г. в с. Богданци, област Разград, той е дал 190 лева подкуп на длъжностни лица - полицейски инспектори, за да не извършат действие по служба - да не съставят АУАН за административно нарушение по ЗДвП.

Въззивната проверка се инициира с лична жалба от подсъдимия, в която бланкетно изразява недоволство от размера на наказанията, но същевременно моли за цялостна отмяна и оправдателна присъда. В съдебно заседание защитникът му адвокат К. поддържа жалбата, като уточнява 1 искането по наказанието за определяне на пробация, а в условията на алтернативност, с позоваване на допуснати процесуални нарушения, моли за връщане на делото на прокуратурата. Представителят на обвинението във въззивната инстанция не намира основания за отмяна или изменение на присъдата. В своята последна дума А. твърди, че е оставил парите смятайки, че така заплаща наложена глоба, моли за по-леко наказание, и съжалява за стореното.

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са:

Свидетелите Н.Б. и М.Г. работели в МВР като полицейски инспектори, и типовите им характеристики включвали в кръга на служебните им задължения да следят за законосъобразното прилагане на административно наказателните мерки. Заеманата от всеки от тях длъжност предвиждала и конкретни задължения във връзка с контролната дейност по ЗДвП, в т.ч. да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения. На 29-30.04.2023 г. според месечния график, утвърден от началника на РУ МВР Исперих, смяната им била от 20:30 до 02:00 часа, в рамките на което време осъществявали контрол на автомобилния транспорт.

На 29.04.2023 г. около 22:45 часа свидетелят Д.А., като водач, и подсъдимият Ш. С. А., пътували с лек автомобил “Рено Клио“ с френски Рer.

№ BM-893-DF, на дълги светлини, между селата Хърсово и Голяма вода, където се разминали със служебния автомобил на МВР, с който работели полицейските служители Б. и Г.. При насрещното движение свидетелят Б., който управлявал автомобила, подал светлинен сигнал към другия водач да превключи светлините, но А. отначало изключил фаровете, при което останали да светят само халогените, след което отново превключил на дълги, а след разминаването рязко ускорил, и се отправил в посока село Хърсово, преминавайки през жп прелез без да намали.

Свидетелят Б. обърнал посоката на движение и последвал лекия автомобил “Рено Клио“, който в селото свил рязко по черен път, така че успели да го настигнат едва на входа на село Богданци. Свидетелят Б. подал сигнал за спиране, но свидетелят Д.А. продължил с висока скорост, последван 2 от полицейския автомобил с включени звуков и светлинен сигнали, по главната улица на селото, през различни пресечки, до достигането на улица без изход.

Полицейските служители пристъпили към проверка на документите на водача и автомобила. Установило се, че свидетелят А. не е спрял, защото не бил правоспособен водач и е пил алкохол. Докато свидетелят Б. се приготвял да извърши проверка с техническо средство, подсъдимият Ш. А. се приближил с думите “да дам 100-150 лева, да не го изпробвате за алкохол“.

Свидетелят Б. му обяснил, че това е престъпление, а свидетелят Г. добавил, че ако продължава да настоява, ще бъде задържан. Проверката била извършена и уредът отчел 1.11 промила в издишания от водача А. въздух. Тогава свидетелят Б. обяснил на последния, че следва съставяне на АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол. Подсъдимият Ш. чул това и отново предложил пари, за да не бъде съставян акт на водача. Полицейските служители отново му обяснили, че това е престъпление, а той ги уверил, че му е известно, но казал „виж на каква улица сме, батко, никой няма да види и да разбере“. Отново го предупредили, че поведението му е неприемливо, и да се успокои, за да си свършат работата, като свидетелят Б. започнал да попълва бланка - талон за медицинско изследване.

Тогава подсъдимият Ш. А. бръкнал в джоба на дънките си, извадил няколко банкноти, и бързо ги оставил под служебния таблет на кората в багажното отделение на полицейския автомобил, с думите “ето ти батко 190 лева, не пишете никакви актове, и ни пуснете да си ходим“. Свидетеля Б. казал на подсъдимия, че е извършил престъпление, и му сложил белезници.

Служителите сигнализирали за станалото в РУ МВР Исперих, и на място била изпратена дежурната оперативна група, която започнала действия по разследването, в хода на които били иззети една банкнота с номинал сто лева, една банкнота с номинал петдесет лева, и две по двадесет лева.

Подсъдимият и водачът Д. А. били отведени в РУ Исперих, където на втория от тях били съставени два акта за всяко от двете нарушения управление на МПС без правоспособност и след употреба на алкохол.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от достатъчен по обем доказателствен материал - обясненията на подсъдимия, свидетелски показания от полицейските инспектори и А., писмени и 3 веществени доказателства, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.

Решението на първоинстанционния съд да разгледа делото по реда на особената процедура е било законосъобразно и правилно. Видно от протокола от проведеното в първоинстанционния съд съдебно заседание, е налице доброволно и съзнавано признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимия, както и достатъчни по обем, еднопосочни и безпротиворечиви доказателства, които го подкрепят.

Правният анализ на фактологията без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл. 304а, пр.3, вр.чл.304, ал.1 от НК. Действията на подсъдимия, изразили се в изваждането на четири банкноти с обща стойност 190 лева, и оставянето им под служебния таблет в полицейския автомобил, придружени с ясно изразената словесно преследвана цел – да ги мотивира да не издават акт на свидетеля А., обозначават завършен фактически състав при форма на изпълнителното деянието по чл.304 НК даване на материална облага на длъжностни лица за да не извършат действия по служба, при което и не може да съществува спор по приложението на материалния закон. Защитното твърдение, че подсъдимият е оставил парите считайки, че така заплаща дължима глоба, е в пълно противоречие с признатите от него факти, с думите му, които е изрекъл неколкократно при разговора с полицаите, с мястото, където е пъхнал банкнотите, а и с обективния факт, че към момента не е било оповестено, нито е съществувало задължение за заплащане на глоба в размер на 190 лева, нито каквато и да било друга, за това и разбирането за липса на умисъл не може да бъде споделено.

При протеклата особена процедура, подсъдимият признава фактите така, както те са изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират допълнителни доказателства за тези факти. Умисълът за извършването на деянието се извлича именно чрез фактическото проявление на действията, или бездействията на определено лице. Фактите по делото говорят за това, че умисъл е налице, и то пряк такъв. Подсъдимият е бил 4 предупреден, че извършеното е укоримо и наказуемо. Въпреки това дейността по даването е била довършена, с което и отговорността следва да бъде реализирана. Отделно, извинима е винаги и само фактическата, а не юридическата грешка. Самият довод, че по този начин се заплащат глобите в други държави, е несъстоятелен, защото деецът е бил предупреден за отговорността, която ще следва при довършване на дейността.

С жалбата си А. иска да бъде оправдан. Принципно, признанието на фактите по обвинителния акт не изключва възможността подсъдимият да бъде признат за невиновен, но само тогава, когато деянието не е извършено от него виновно и/или не съставлява престъпление. В конкретиката на казуса е безспорно, че извършеното покрива признаците на престъпен състав, както е безспорно и това, че е налице умисъл.

Оплакванията на защитата в пледоариите пред въззивния съд основно са за нарушения на процесуалните правила и несправедливост на наказанието.

Твърденията, свързани с ограничаване на правото на защита на лице, което не владее български език, са несъстоятелни. Подсъдимият е български гражданин с турски етнически произход, който е живял дълги години в България, тук е завършил основно образование. Понастоящем живее в Германия. На досъдебното производство е счетено, че той не владее български език, и с постановление е назначен преводач, със задача да извърши превод от български на турски език и обратно при привличането му като обвиняем, при разпита му в това качество и при предявяване на разследването. Участието на преводача е регистрирано надлежно, той е участвал и в съдебната фаза пред първоинстанционния съд, където, запитан чрез него, и в присъствието на защитника си, подсъдимият е направил признанието на фактите по обвинението, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Обстоятелството, че при извършения оглед и при предявяване на обвинението, не е участвал преводач, не обуславя извод за нарушения в правото на защита, а второто от тях е и невярно. Огледът в случая е първото действие по разследването, извършен е преди подсъдимият да има качеството на страна в производството, но и независимо от последното, той не е сред лицата, посочени в чл.156 от НПК. Текстът, записан като негово изявление в огледния протокол, не е послужил, и няма процесуалната стойност да служи, 5 за изясняване на обективната истина по делото. Липсата на подпис на преводача върху самото постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, няма придаваната му от защитата стойност, след като разпитът на подсъдимия като обвиняем е започнал с изявлението, че текстът от това постановление му е прочетен и преведен на турски език.

Изявленията, направени от подсъдимия в разговора му с двамата полицейски служители, за които защитата твърди, че не е ясно на какъв език са били направени, респ. как са разбрани, са несъмнено сред фактите по обвинението, признати от него.

Както е известно от императивно обвързващата практика, особената процедура, по чиито правила е разгледано и решено делото, се основава на разумния компромис между обвинението и защитата, което, отнесено към подсъдимия, означава, че срещу правото да получи по-леко наказание, той приема ограниченията, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти, респ. да оборва пред съда доказателствата, подкрепящи обвинението.

Твърдението за несправедливост на наложеното наказание се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

При обсъждане на степента на обществена опасност на дееца, като смекчаващи отговорността обстоятелства в окръжния съд са отчетени семейното му положение /посочени само две деца/, заявеното осъзнаване на извършеното, и съдействие за бързо разкриване на престъплението, а им е противопоставено обремененото му съдебно минало, при което е направен извод, че степента не е висока.