Определение № 17067 от 11.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17067 гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110104035 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 11.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 4035/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД срещу ЗАД „Армеец“ АД, в която се твърди, че на 09.07.2023 г. на паркинг в гр. Бъруел, Великобритания, водачът на ППС – телескопичен товарач марка „JCB 531-70”, рег. № ..., при извършване на маневра, изразяваща се в последователни движения напред и назад, съпроводени с отклонение от праволинейното движение на превозното средство, поради несъобразяване с разположението на паркирания лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № .........., реализирал ПТП с последния и му причинил щети. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, от който се установявало, че ПТП-то било настъпило по вина на водача на ППС марка „JCB 531-70” с рег. № .... Навежда доводи, че за увреденото МПС към момента на ПТП-то има валидно сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № 4704220100007313, като във връзка с инцидента била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470422232337190. Излага съображения, че с доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 1281,18 лева, от която била приспадната сумата в размер на 300,00 лева, представляваща уговорено самоучастие на застрахования по застрахователния договор, като сумата в размер на 981,18 лева била платена на сервиза, който бил извършил ремонта, с платежно нареждане от 11.10.2023 г., а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 30,00 лева. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска 1 отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че е поканил ответника да заплати регресното вземане в общ размер на 1011,18 лева, включващо заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 30,00 лева, но последният отказал да плати. Прави доказателствено искане за приемането на писмени доказателствени средства, за допускането на САТЕ и ССчЕ по задачи, формулирани в исковата молба, както и за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1011,18 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, както и сторените деловодни разноски, в това число заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/11/122003453976, сключена с ответното дружество по отношение на ППС марка „JCB 531-70” с рег. № .... Поддържа, че не били налице предпоставките за възникване на регресното вземане на ищеца. Твърди, че процесното събитие не представлявало покрит риск по застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като този вид превозно средство подлежало на застраховане по друг вид застраховка. Аргументира, че в случая в държавата, в която е настъпило процесното произшествие, била предвидена друг вид застраховка специално за такъв тип техника, каквато представлявало ППС с марка „JCB 531-70” с рег. № .... Освен това, процесното събитие не представлявало покрит риск по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като не било настъпило при използването на МПС. Развива съображения, че задължителната застраховка обхващала единствено случаите, в които водачът на МПС е причинил вреди по време или във връзка с използването му по основното предназначение, а именно като средство за придвижване, а не за други цели. В тази връзка, оспорва процесното произшествие да е настъпило при, по време на и в резултат на използването на ППС марка „JCB 531-70” с рег. № ..., като средство за придвижване по пътищата. Сочи, че дадените от К.А. обяснения било видно, че произшествието било настъпило на „обект“, т.е. превозното средство не било използвано за движение по пътищата. Оспорва от процесното събитие да са настъпили вреди на трето лице. В тази връзка развива съображения, че имало сливане на качеството кредитор и длъжник в едно лице – „Сънотех Машинари“ ЕООД, долколкото последният бил ползвател както на увреденото МПС марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № .........., застраховано при ищеца по имуществената застраховка, така и на ППС марка „JCB 531-70” с рег. № ..., което водело до погасяване на правото на обезщетение и насрещното му задължение. Оспорва наличието на всеки един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число наличието на виновно и противоправно деяние на водача на ППС марка „JCB 531-70” с рег. № ..., причинно-следствената връзка между деянието и вредите по МСП марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № .........., както и че процесното ПТП е настъпило по описания в исковата молба механизъм. Твърди, че уврежданията по лекия автомобил са били налични преди настъпване на произшествието. Евентуално, случая се касаело за вреди, причинени от вещ, за които отговарял собственикът на основание чл. 50 ЗЗД. Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е силно завишено и не отговаря на действителния размер на вредите по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието. Отделно от това, в сключения с ищеца застрахователен договор било уговорено безусловно самоучастие на застрахования в размер на 300,00 лева, поради което последният следвало да поеме част от стойността на ремонта на автомобила в посочения размер. Ето защо, при установяване на вземането на ищеца, размерът му следвало да бъде намален с посочена сума. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, за допускането на САТЕ по задачи, формулирани в отговора на исковата молба, за задължаване на ищеца по реда на чл.

2

190 ГПК да представи снимки на увреденото МПС, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента.

С оглед твърденията в исковата молба, отговора на искова молба, обратната искова молба и отговора на нея, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на юридическите лица“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, включително, че процесното събитие представлява покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, съответно обстоятелствата, на които основава своите възражения: че ползвател и на двете ППС, участвали в произшествието, е „Сънотех Машинари“ ЕООД, поради което е налице сливане на качеството кредитор и длъжник; че твърдените от ищеца вреди по увреденото МПС са били налични преди настъпването на процесното произшествие.

Настоящият съдебен състав счита, че предвид твърденията на страните са налице предпоставките на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като по делото следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) към момента на инцидента за МПС марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № .........., имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 4704220100007313, сключена с ищцовото дружество; 2) с оглед настъпилия инцидент при ищеца била образувана застрахователна преписка № 470422232337190, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 981,18 лева с платежно нареждане от 11.10.2023 г. – към сервиза, който бил извършил ремонта на увреденото МПС; 3) към момента на инцидента при ответника е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на ППС марка „JCB 531-70” с рег. № ....

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите 3 поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.

Последното е допустимо, а поставените задачи са относими и необходими за разрешаването на правния спор, като страната, която е поискала допускането на експертното заключение, носи и доказателствената тежест, а с оглед оспорванията на ответника последния има правна възможност да провежда насрещно доказване.

Настоящият съдебен състав намира, че е процесуално допустимо доказателственото искане на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел за обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм, тъй като искането е направено своевременно и не попада в обхвата на чл. 164, ал. 1 ГПК. С оглед предмета на делото, разпределената доказателствена тежест и оспорвания между страните, съдът счита, че искането се явява и относимо и необходимо, поради което доказателствените искане следва да бъде уважено.

С оглед отделянето на спорното от безспорното, съдът намира, че макар и процесуално допустими, доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190 ГПК и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ са не необходими, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение.

Неоснователно е искането на ответника да бъде задължен ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи снимки от извършените огледи при сключването назастрахователния договор и по процесната щета. Същото е процесуално недопустимо, тъй като по реда на чл.