Разпореждане № 125057 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 125057 гр. София, 19.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20221110125054 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Постъпило е възражение с твърдение за извършено плащане на вземанията, за които е издадена заповедта в срока за доброволно изпълнение с изключениe на адвокатското възнаграждение в размер на 380 лева. Приложени са доказателства. Направено е възражение срещу размера на разноските за адвокатска защита на заявителя и искане за намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

Плащането на сумите от длъжника е признато от заявителя в становище, дадено по реда на чл.414а, ал. 3 ГПК. С последното заявителят оспорва да е прекомерен размерът на сторените от него разноски за адвокатска защита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените доказателства намира следното:

Възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1 ГПК е основателно. Видно от становищата на страните, длъжникът е извършил плащане на сумите по издадената заповед с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение. Заявителят изрично признава получаването на сумите, поради което и за вземанията по заповедта в тази й част не следва да бъде издаван изпълнителен лист.

Длъжникът е направил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от заявителя, в първия възможен момент, с оглед едностранния характер на производството по издаване на заповедта за изпълнение и в рамките на срока по чл. 414, ал.

2 ГПК. Поради това и съдът намира, че възражението е направено своевременно и е по реда на чл. 248 ГПК като искане за изменение на заповедта в частта за разноските, а не като частна жалба, тъй като въпросът за прекомерност на адвокатското възнаграждение длъжникът, предвид едностранния характер на производството по издаване на заповедта, не би могъл да повдигне преди издаване на заповедта и съответно по него няма изобщо 1 произнасяне от заповедния съд, чиято правилност да бъде преценявана от въззивната инстанция. От друга страна, да се възприеме възможността за релевиране на възражение за прекомерност единствено чрез частна жалба в хипотезата на подадено възражение по чл.

414а ГПК би довело до лишаване на страните от двуинстанционно производство по поставения спорен помежду им въпрос.

В случая безспорно и видно от платежното нареждане и извлечението от сметка, представени от длъжника, е че последният е заплатил вземанията по заповедта в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, т.е. след депозиране на заявлението в съда, поради което и той дължи заплащане на сторените от заявителя разноски. Частично основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като производството не се отличава с фактическа или правна сложност, които да обосновават заплащане на възнаграждение над минималния размер от 300 лева съгласно чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 1 ,т .1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, но не и до размера, претендиран от длъжника от 100 лева, тъй като съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да измени издадената заповед за изпълнение в частта за разноските като намали разноските за адвокатското възнаграждение до 300 лева.

По тези съображения и на основание чл. 414а, ал. 4 предл. второ и чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА за основателно възражение по чл. 414а ГПК, депозирано от длъжника срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 25054/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 118-ти състав в частта, с която е разпоредено УКБ АД с ЕИК: *** да заплати на заявителя Г. В. В. с ЕГН: ********** сумата 151,35 евро , представляваща получена без основание сума за месец май 2020 г. в повече от дължимата на 12.05.2020 г. месечна анюитетна вноска по Договор за банков кредит № 21-TR- 70971704 от 12.12.2007 г. , ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 30,77 евро , представляваща обезщетение за забава за периода от 12.05.2020 г. до 13.05.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) поради погасяване чрез плащане на задълженията и ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на изпълнителен лист за тази суми.

ИЗМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 25054/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 118-ти състав като намалява размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 380 лв. на 300 лв.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба в 2 двуседмичен срок от връчването му.

Да се изпрати препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3