Определение № 73 от 08.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Пазарджик, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245200500006 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от М. М. Ч., ЕГН **********, адрес: гр.

Велинград, ул. “Генерал Гурко” № 34, чрез адв. Д., срещу Определение № 825 от 06.12.2023г., постановено по гр.д. № 1141/2023г. по описа на Районен съд - Велинград, с което е оставена без разглеждане искова молба вх. № 6310/22.11.2023г., депозирана от М. М.

Ч. и е прекратено производството по делото като недопустимо.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че липсва законово регламентиран ред за обжалване на отделните актове, издавани при провеждане на конкурсна процедура, поради което и е недопустимо самата процедура по провеждане на конкурса да бъде атакувана по реда за разглеждане на трудови спорове.

Излагат се подробни съображения, че предметът на делото, образувано по депозираната от ищеца искова молба, е трудов спор, свързан със законосъобразността на проведения конкурс и прекратяването на трудовото му правоотношение с работодателя въз основа на него, поради което и подлежи на разглеждане от съответния родово и местнокомпетентен първоинстанционен съд. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за въззивното производство по частната жалба.

На основание чл. 130 ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Съдът, като съобрази изложеното в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено от фактческа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана 1 по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1141/2023г. по описа на Районен съд - Велинград е образувано по искова молба вх. № 6310/22.11.2023г., депозирана от М. М. Ч., срещу Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик, с която ищецът е поискал да се отмени като неправилен и незаконосъобразен обявения със Заповед № РД05-144 от 02.08.2023г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик конкурс за шест щатни бройки на длъжността главен специалист “Горски инспектор”, приключил с Протокол №2/25.09.2023г. Към исковата молба са приложени копия на документи, издадени във връзка с провеждането на конкурсната процедура, сред които и Заповед № ЧР02-21/27.09.2023г., както и Заповед № ЧР02-22/03.10.2023г. и двете на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик, за прекратяване на срочно трудово правоотношение с М. М. Ч. на длъжност главен специалист “Горски инспектор” поради заемане на длъжността въз основа на конкурс.

С Разпореждане № 1710 от 23.11.2023г., постановено по гр.д. № 1141/2023г. по описа на Районен съд - Велинград са дадени указания на ищеца да обоснове наличието на правен интерес от предявяване на иска, предвид това, че разпоредбите на КТ, в частта за възникване на трудово правоотношение от конкурс, не предвиждат съдебен контрол на конкурсната процедура.

С молба вх. № 6679 от 04.12.2023г. ищецът е обосновал правния си интерес с аргумент, че повдигнатият пред съда спор е трудов такъв по смисъла на чл. 357 КТ, доколкото касае законосъобразността на проведения конкурс като основание за възникване на трудово правоотношение, както и е свързан с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца като следствие от този конкурс.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че липсва правен интерес за ищеца да предяви иск за отмяна на обявения конкурс поради незаконосъобразност при провеждането му, доколкото разпоредбите на чл. 89 - чл. 97 КТ, регламентиращи провеждането на конкурс, като основание за възникване на трудово правоотношение, не предвиждат обжалване на отделните актове, издавани при провеждане на конкурсната процедура, както и при издаването им не възникват трудови спорове по смисъла на чл. 357 КТ между работник или служител и работодателя по повод възникването на трудовото правоотношение въз основа на конкурса, тъй като такова правоотношение би възникнало единствено с класирания на първо място от комисията по конкурса участник (в хипотезата на чл. 96, ал. 1 КТ), респ. със следващия в класирането участник, когато класираният на по-предно място не постъпи на работа в законоустановения срок (в хипотезата на чл. 96, ал. 4 КТ), но не и с останалите участници в конкурса, за да са процеуално легитимирани те съгласно чл. 357 КТ да водят трудов спор срещу работодателя, обявил конкурса.

Настоящият състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд съображения досежно липсата на правен интерес на участниците в конкурсната процедура (извън тези по чл. 96, ал. 1, респ. чл. 96, ал. 4 КТ) да обжалват актовете, издавани във връзка 2 с провеждането на конкурса, но намира, че първоинстанционният съд не е проявил необходимата активност за изясняване на фактическата страна на спора и неговия предмет.

Приемайки, че с предявения иск единствено се цели осъществяването на съдебен контрол върху законосъобразността на проведена конкурсна процедура, като основание за възникване на трудово правоотношение, първоинстанционният съд е игнорирал напълно отбелязаното от ищеца в молбата му с вх. № 6679 от 04.12.2023г., че спорът, който иска да бъде разгледан от съда е свързан и с прекратяване на трудовото му правоотношение като следствие от този конкурс. При тези данни и при наличието на приложените към исковата молба доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с работодателя, съдът е следвало на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК, съблюдавайки основните начала, регламентирани в чл. 7 ГПК, да даде повторни указания на ищеца за изясняване на обстоятелството дали същият оспорва законосъобразността на прекратяването на трудовото му правоотношение съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, респ. ако е така, да изложи обстоятелствата, от които извежда това си твърдение, както и да формулира петитум, приведен в съответствие с основанието на иска му.

С оглед гореизложеното, частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба съобразно указанията, дадени с настоящото определение.

По направеното в частната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за настоящото производство, настоящият състав прие, че предвид етапа, на който се намира производството, доколкото по делото липсва конституиран ответник, разноски на ищеца не се дължат.

Водим от изложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 825 от 06.12.2023г., постановено по гр.д. № 1141/2023г. по описа на Районен съд - Велинград.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба вх. № 6310/22.11.2023г. от М. М. Ч., съобразно дадените в мотивната част на настоящото определение указания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3