Решение № 848 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. С., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110109366 по описа за 2025 година

Предявени са следните искове от С. Г. В., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М 2“, бл. 209А, вх. 6, ап. 28, срещу „И. А. М.“ АД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. 7“, бул. „Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, и срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. 7“, бул.

„Д.Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46:

1. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК срещу първия ответник - за прогласяване нищожност на договор за паричен заем № ********/18.11.2021 г., сключен между ищеца и първия ответник, поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност

1.1. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от договора относно задължението за предоставяне на обезпечение поради противоречие на закона;

1.2. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 2, т.

8 от договора относно годишния процент на разходите поради противоречие на закона;

2. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу първия ответник – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лв. – частично от вземане в общ размер на 150,00 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за паричен заем, ведно със законната лихва от 17.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

3. По чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу втория ответник – за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция № ********/18.11.2021 г. към горепосочения договор за паричен заем, сключен между ищеца и втория ответник, поради липса на основание, а в условията на евентуалност - по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора поради липса на основание.

Ищецът твърди, че на 18.11.2021 г. между него и първия ответник бил сключен 1 процесния договор за паричен заем № ********, по силата на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 800 лв. при ГЛП от 35 % и ГПР от 41,10 %, и общо дължимата сума по кредита от 866,03 лв., която ищецът се задължил да върне на 11 бр. двуседмични погасителни вноски от по 78,73 лв., съгласно погасителен план.

Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, в 3-дневен срок от сключването му ищецът следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица, поръчители, отговарящи на посочените в договора изисквания; банкова гаранция или да сключи договор за гаранция с одобрен от първия ответник гарант, какъвто бил сключен между ищеца и втория ответник, в който в полза на последния било уговорено възнаграждение в размер на 321,97 лв. В резултат на това общото задължение по процесния договор за паричен заем съгласно обединен погасителен план възлизало на 1188 лв., която сума била заплатена изцяло от ищеца на 28.01.2022 г.

Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, както и че същият противоречи на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения за нищожност на двата процесни договора, както и на клаузата на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем и на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД оспорват както допустимостта, така и основателността на предявените искове по съображения, подробно изложени в отговорите. Не оспорват сключването на процесните договори със соченото в исковата молба съдържание. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на производството, доколкото ищецът всякога може да предяви отделен установителен иск за постигане безспорност и установеност в отношенията между страните, без да е необходимо да го съединява с осъдителен иск, който може да предяви в отделно производство.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: по исковете по чл. 26 ЗЗД – сключването на процесните договори с посоченото в исковата молба съдържание; както и сочените от него пороци на същите, водещи до нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи в тях – противоречие на закона и липса на основание; по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е предоставил на ответника, респ. че последният е получил твърдяната парична сума.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат: по исковете по чл. 26 ЗЗД – наличие на валидни и равноправни клаузи в процесните договори; по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, с установяване на следното: наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, възникнало по силата на процесния договор и неговото съдържание; изпълнение на задълженията му по договора, както и своите искания и възражения по двата иска.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил за безспорно между страните сключването на процесните договори между съответните страни по делото със соченото в исковата молба съдържание. Освен безспорния си характер, условията по процесните договори се установяват и от приложените по делото писмени доказателства – договор за паричен заем № ********/18.11.2021 г. и договор за предоставяне на гаранция № ********/18.11.2021 г.

2

Видно от приложения по делото договор за паричен заем №

********/18.11.2021 г. ответникът „И. А. М.“ АД е предоставил на ищеца С. Г. В. заем в размер на 800 лв. (чл. 2 от договора). В чл. 2, т. 7 от договора е посочено, че общата сума, която заемателят се задължава да върне, е в размер на 866,03 лв., която се състои от заемната сума и възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по заема от 35,00 % (чл. 2, т. 6 от договора) и годишен процент на разходите (ГПР) от 41,10 % (чл. 2, т. 8). Заемателят се задължил да върне заетата сума, заедно с договора възнаградителна лихва, на 11 бр. двуседмични погасителни вноски от по 78,73 лв. в срок до 22.04.2022 г. на посочения в договора падеж на всяка вноска.

От представения по делото договор за заем (чл. 4 от същия) е видно, че в тридневен срок от сключването му, ищецът е длъжен да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължение към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 2979,60 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от приложения по делото договор за предоставяне на гаранция № ********/18.11.2021 г. ответникът „Ф. Б.“ ЕООД в качеството му на гарант поел задължението да издаде гаранция за плащане, за изпълнение на парично задължение в полза на „И. А. М.“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем (чл. 1, ал. 1 от договора). Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора в полза на гаранта „Ф. Б.“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 321,97 лв., платимо от потребителя разсрочено, на вноски от по 29,27 лв., на уговорените в договора падежни дати (чл. 3, ал. 1 от договора). Ответникът „И. А. М.“ АД е овластен да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта (чл. 3, ал. 3 от договора).

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че по процесния договор за паричен заем ищецът е усвоил сумата от 800 лв, както и че по процесните договори ищецът е заплатил на ответника „И. А. М.“ АД сума в общ размер на 1166,53 лв., която била разпределена за погасяване на следните задължения:

800 лв. – главница; 44,56 лв. – лихва и 321,97 лв. – гаранция. Вещото лице е изчислило, че ГПР, изчислен на база разходи единствено за договорна лихва, е в размер на 41,10 3

%, колкото е обявен в договора за паричен заем, а в случай че при формирането му се включи и разходът за гаранция, то същият би бил в размер на 504,83 %, което надвишава 10,10 пъти максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50 % към датата на сключване на договора за паричен заем – 18.11.2021 г.

На първо място, сключеният между ищеца и ответника „И. А. М.“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното доставяне. Договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдения физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Спорен по делото се явява въпросът относно действителността на процесните договори с оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на договора за паричен заем поради неправилно посочен размер на ГПР и за нищожност на договора за предоставяне на гаранция поради липса на основание.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.