Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 410 от 08.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 354/2022
Вид
Решение № 410
Подписан
08.07.2022
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20221200500354 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Е. М. П., ЕГН ********** и Ч. Д. Г., ЕГН **********, чрез адв. И.С., против решение № 900052/ 14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 486/ 2020 г. по описа на РС – Сандански, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 900052/ 14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 486/ 2020 г. по описа на РС – Сандански, като съдът постанови друго такова, с което да отхвърли иска.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Поддържа се в отговора по жалбата, че жалбата е неоснователна, тъй като направените в нея възражения не се основават на закона. Поддържа се, 1 че процесуалната дейност на съда е в съответствие на процесуалния закон, като крайният акт е правилен и законосъобразен, а по същество искът е неоснователен.

Прави искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция.

Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Окръжен съд - Благоевград приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Сандански, е образувано по искова молба от Е. М. П. и Ч. Д. Г., против М.В. М., да заплати при условията на солидарност на ищците сумата от 20 000 лева ,ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 666,67 лева , формирана от датата за доброволно изпълнение , посочена в поканата за плащане - 05.03.2020 год. до завеждане на иска - 06.07.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.В. М. депозира писмен отговор,с който оспорва твърденията в исковата молба,че между З. В. и нея е сключен договор за паричен заем за 20 000 лева през месец май 2015 год., както и че е постигната договорка сумата да бъде върната в едногодишен срок .Оспорва посоченото в платежните нареждания основание за извършен превод на двете суми .Преведените суми са послужили за погасяване на стари 2 парични задължения дружество “М...“ ,в което съдружници са и ищците по делото ,както и за закупуване на суровини и материали за нуждите на дружеството, с оглед осъществяваната от него дейност.

Първоинстанционният съд е приел, че между страните не е спорно и се установявало от писмените документи - че заемодателят З. В. е превел на 07.05.2015 год. и на 16.06.2015 год. по сметка на М.В. М. суми от по 10 000 лева. В платежните нареждания от 07.05.2015 год. и от 16.06.2015год. като основание за превода е посочено заем. Представен е договор от 18.04.2016 год. сключен между З. В. - първа страна, за втора страна – „М...“ О., представлявано от Г. А. М. , и М. М. и С. М. , трета страна-„М...Д“, представлявано от З. В. .Договорът е подписан от З. В. за първа страна и за трета страна „М...“А. .Договорът не съдържа подписи на посочените за втора страна лица. Видно от съдържанието на договора е ,че е предоставен „целеви заем“ в общ размер на 25 000 лева -10 000 лева на 07.05.2015 год., 10 000 - на год. и 5000 лева на 31.07.2015 год. ,за да се използува за търговско развитие на „М...“О.. Отразено е ,че към 18.04.2016 год. е върната сумата от 4000 лева ,като е останало задължение в размер на 21 000 лева. Сочи се,че „М...“О. е прехвърлило собствеността на 7000 хиляди стъклени бутилки вино ,които са подробно описани по реколта,вид ,цена ,на обща стойност 21000 лева.

Посочено е ,че дружеството ще заплати на З. В. сумата от 21000 лева ,когато продаде предоставените бутилки вино. Когато първата страна получи сумата от 21000 лева няма да има вземане към посочените за втора страна. След справка в ТР се установяваме Е.“ М...-М. М.“ е заличен търговец на 03.02.2009 год. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза от оборотната ведомост на „М...“О. за периода от 01.01.2015год. до 31.12.2015год. се отчита ,че по сметка 501 -каса в левове е начално салдо на 01.01.2015 год. от 802,11 лева, през годината са постъпили суми в размер на 20 752,36 лева и са разходвани суми в размер на 21 493,49 лева. В края на година е наличен остатък 60,98 лева. На база данни отразени в ГФО на дружеството за 2015 год. се сочи, че през отчетната 2015 год. дружеството е изпитвало финансови затруднения във връзка със стопанската си дейност.

“М...“ О. приключва със загуба отчетната 2015 год. в размер на 13 398,10 лева.

От оборотната ведомост за синтетични сметки и подсметки за 2015год. се отчита кредитен оборот от 18 150 ,00 лева на сметка 493-сметка със собственици. С договор за продажба на вземане от 31.07.2020 год. З. Г. В. е прехвърлил своето вземане в размер на 20 000 лева ,ведно с дължимата лихва на цесионерите Е. М. П. и Ч. Д. Г.. За прехвърлянето на вземането е изпратено уведомление до ответницата, което е връчено от служител при ЧСИ на 27.02.2020 год. Свидетелят З. В. сочи в съдебно заседание ,че имал договорка с М. М. да й преведе сумата от 20 000 лева за жилището й ,с уговорката сумата да бъде върната след една година. Договорката била устна. Сочи,че в негови складове били оставени на съхранение 7000 бутилки вино ,за да не се заплаща наем от страна дружеството. Свидетелят Г. М. сочи, че през 2015год.

„М...“О. имало финансови затруднения.Поради това поискала финансова 3 помощ от З. В. .Първоначално поискала сумата от 10 000 лева ,но след като не успели да продадат реколтата, поискала още 10 000 лева.Поискала и сума от 5000 лева.Сумата от 5000 лева била преведена по банкова сметка на нея.По-късно тя върнала тази сума на ръка на св.В. . Тъй като били запорирани сметките на дружеството сумата от 20 000 лева била преведена на два пъти по 10 000 лева, по сметка на дъщеря й М. М..В касата на дружеството сумите били внесени от дъщеря й С. М.. Сумата от 20000 лева не успяла да върне на св.З. В.. Свидетелят Г. М. сочи,че когато се срещнала със св.В. в гр.С.,кв.О... му обяснила как ще му върне парите , а именно като се продаде виното,което имали във винарната. Свидетелят Д. Г. сочи,че в негово присъствие и в присъствие на други хора ответницата е искала пари от З. В. за жилището си . Преди това тя била поискала пари от него самия,но тъй й отказал. Свидетелката С. М. сочи,че не е подписала представения договор ,тъй като не е получавала банков превод от З. В..

При изложената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правни изводи, че искът е неоснователен. Приел е съдът, че договорът за заем е неформален и реален договор. В случая съдът намира, че между свидетеля В. и свидетеля Г. М. е имало валидно сключен договор за заем. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. и на свидетеля Г., че договорката за предоставяне на сумата е била между свидетеля В. и ответника М., тъй като показанията им се опровергават от съдържанието на представения договор, съставен от свидетеля В., в който е посочено действителното основание за предаване на сумите, което пък се подкрепя от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена на основание документите от счетоводството на „М...“О. и което основание е било свързано с търговското развитие на дружеството. Отделно от това освен обстоятелството,че двете суми от по 10 000 лева са постъпили по банкова сметка на ответника няма други доказателства, сочещи за договорка за заем между нея и свидетеля В.. Поради това е приел съдът, че следва да се даде вяра на показанията на свидетеля М., че договорката е била между нея и свидетеля В.. Съдът е приел за безспорно, че е извършен превод на сумата от 10 000 лева на 07.05.2015 год. и на 16.06.2015 год. по банкова сметка на дъщерята на свидетеля Г. М.. Безспорно е и обстоятелството, че последната се е задължила да върне дадената й в заем сума, както че сумата е внесена в касата на дружеството, с оглед заключението на експерта. Действителните заемни отношения са съществували между В. и Г. М., като е без значение основанието, на което е отпусната сумата. Съдът е приел, че същественото в случая е, че задължението за връщане на сумата е върху Г. М., а не за дъщеря й М. М., поради което е отхвърлил иска. Възраженията на ответника, че вземането е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД е приел за неоснователно. От уговорения срок за връщане на сумата -след една година 16.06.2016 год. ,считано до датата на предявяване на иска не са изминали пет години.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд Благоевград намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, ОС - Благоевград намира въззивната жалба за основателна, като не споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В този смисъл, договорът за паричен заем е реален договор и произвежда действие, т.е. счита се за сключен от момента на предаването на дадената в заем сума.

В този смисъл, съобразявайки правилата за доказването и безпротиворечивата съдебна практика, в производството по иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си – че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и др. факти, съобразно въведените от него възражения срещу иска.