Решение № 5957 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5957 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100508392 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20089881/06.05.2023г., постановено по гр.д. №50167/2019г. по описа на СРС, 161 състав, са осъдени на основание чл.76 от ЗС Д. Б. Л. и Т.

Б. Л. да върнат на ищцата С. К. Л. владението, отнето от ответниците в периода 10.07.2019г. – 13.08.2019г., върху следния недвижим имот: ½ ид. част от УПИ III-86, в кв.116 по плана на гр. София, м. ****“, с площ от 900 кв.м., с адрес гр. София, ж.к. ****“, ул. ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 94,63 кв.м. Наложена е на основание чл.360 от ГПК на Д. Б. Л. глоба в размер на 100 лева. Наложена е на основание чл.360 от ГПК на Т. Б. Л. глоба в размер на 100 лева. Осъдени са Д. Б. Л. и Т. Б. да заплатят на адв. А. Д. сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за правна помощ по чл.38 от ЗА. Осъдени са на основание чл.78, ал.6 от ГПК Д.

Б. Л. и Т. Б. Л. да заплатят в полза на СРС сумата от 346,01 лева – държавна такса по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответниците Т. Б. Л. и Д. Б. Л., чрез пълномощника адв. С. Д., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на 1 доказателствата и необосновано. Съдът не обсъдил и преценил правилно доказателствата, поради което достигнал до погрешни правни изводи и постановил неправилно съдебно решение. Показанията на свидетелите не били обсъдени нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, нито били преценени заедно с всички събрани писмени доказателства и заявления на страните. От събраните по делото доказателства се установявало, че през пролетта на 2019г. страните са обсъждали изнасянето на ищцата от имота, наличие на голяма сметка към „Софийска вода“ АД, прекъсване на електрозахранването през м. май 2019г. Ответниците отправили до ищцата нотариална покана, получена от последната на 03.07.2019г., с която настоявали да изнесе вещите си от имота. Още преди получаване на поканата, тя започнала да изнася вещите си, като ги опаковала и предприела действия за ангажиране на бус. Пред СДВР ищцата заявила, че няма собственост на имота и няма претеници към него, като ще го напусне в максимално кратък срок. С нотариалната покана бил предоставен срок на ищцата да изнесе вещите си, който изтичал на 10.07.2019г., като на същата дата тя напуснала гр. София.

Поради това с поведението си ищцата умишлено целяла да предизвика отнемане на владението по скрит начин, като твърди, че това е станало в нейно отсъствие и без нейно знание, но това не било така. Предварително ищцата била уведомена с нотариална покана, а в деня на смяна на ключалките и със съобщение. Считат, че по делото е установено, че ищцата е имала качеството държател на имота. Ищцата била допусната в имота с изричното съгласие на собствениците, като не е демонстрирала намерение да владее за себе си. Не било спорно, че от началото на 2019г. между страните били водени преговори ищцата да освободи имота и да изнесе вещите си. Поддържа се, че фактическата власт на ищцата е била преустановена доброволно от нея на 29.05.2019г., като същата не проявила интерес да изнесе вещите си. В средата на м. юли 2019г. ответникът Д. Л. и св. Захариев посетили имота, който бил в много лошо състояние. Почистили го и пренесли опакования от ищцата багаж в един от гаражите в имота, за което била уведомена от ответника със съобщение по телефона. В исковата молба нямало наведени твърдения, че фактическата власт на ищцата е отнета по насилствен или скрит начин. Такива твърдения били наведени едва с молба, представена в съдебното заседание, проведено на 17.06.2020г., към който момент бил изтекъл шестмесечния срок по чл.76 от ЗС. На ответниците не била дадена възможност да вземат 2 становище по тези твърдения. Считат, че не са налице двете предпоставки по чл.375, ал.1 от ГПК. Ищцата не осъществявала владение или държане на процесния имот към м. юли 2019г. имало принципно съгласие за преустановяване на фактическата власт без да е уточнена точната дата.

Самата ищца опаковала вещите си и дори уговаряла бус за извозването им. От 29.05.2019г. ищцата не живеела в имота, съгласно собствените си изявления.

Нямало отнемане на владението по скрит или насилствен начин. С отправената на ищцата нотариална покана същата, бил определен срок за изнасяне на вещите, който изтекъл на 10.07.2019г. към момента на изтичане на срока ищцата отсъствала от гр. София за продължителен период от време.

Смяната на ключалките станала в отсъствие на ищцата, като тя била предупредена за това и се постарала да отсъства. Съдът не обсъдил всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и достигнал до неверни правни изводи, поради което решението било неправилно и противоречащо на материалния закон. Счита, че не са налице основания за налагане на глоба на ответниците. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С. К. Л., чрез пълномощника адв. А. Д., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че съдът е обсъдил релевантните за спора факти и доводите на страните, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установявало, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот преди 13.08.2019г. Правилен бил изводът на съда, че пътуванията на ищцата и посещенията в гр. Пловдив при децата не означават прекъсване или изоставяне на владението. Фактическата власт на имота не била предавана на ответниците със съгласието на ищцата и владението не било изоставено доброволно. Изявлението на ищцата пред полицейските органи касаело собствеността, а не владението на имота.

Ищцата изрично посочила причината, поради която не може да живее в имота, а именно липсата на ток, спрян от ответниците. Доказателство, че ищцата е владяла имота, била и отправената от ответниците нотариална покана да им предаде владението. Дори да се приемело, че упражняваната от ищцата фактическа власт е държане, а не владение, искът по чл.76 от ЗС бил 3 основателен, защото с него се защитавала всяка фактическа власт, както владение, така и държане. Ответниците не оспорвали и факта, че през м. юли 2019г. са сменили ключалките на вратите на имота, а преди това – на 29.05.2019г. бил спрян тока в имота по искане на ответницата. Смяната на ключалките станала по време, когато ищцата била извън гр. София, и при завръщането си не могла да влезе в имота. Поради това правилен бил изводът на съда, че ответниците са отнели владението на ищцата в нейно отсъствие и без нейно съгласие и знание, което представлявало отнемане по скрит и насилствен начин. Твърдения за това били изложени в исковата молба, в която било посочено, че ответницата е спряла електрозахранването на имота с цел да принуди ищцата да го напусне, както и, че след завръщането си на 13.07.2015г. от пътуване, ищцата не могла да влезе в имота, тъй като установила, че всички ключалки на къщата са сменени. С молбата, представена в първото съдебно заседание по делото, било взето писмено становище по отговора на исковата молба и доклада на съда, поради което уточненията били направени своевременно. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

В производството по предявен иск с правно основание чл.76 от ЗС ищецът следва да установи само два факта – на владението (респ. държането) и на нарушението, като тези обстоятелства подлежат на доказване към момента на твърдяното отнемане, т.е. ищецът следва да установи, че е бил 4 владетел (респ. държател), а ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към конкретно посочения момент. Други права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство, поради което обстоятелството кой е собственик на спорния недвижим имот е ирелевантно по делото. В този смисъл, дори и да е действал в качеството си на действителен собственик на вещта, поведението на ответника подлежи на санкциониране по реда на чл.76 от ЗС, ако с него е било нарушено владението или държането на ищеца, т.е. ако към момента на извършване на тези действия владението върху вещта е било упражнявано от ищеца, а не от ответника.

Като основание на иска ищцата твърди, че останала да живее в процесния имот със знанието и съгласието на ответниците след смъртта на техния баща, неин съпруг, както и, че ответниците спрели електрозахранването в имота, с цел да се затрудни обитаването му, а по време на нейно отсъствие за няколко дни, били сменени ключалките и бил преустановен достъпа до имота, което според ищцата представлява отнемане на владението или държането върху имота по скрит начин без знанието или съгласието и, поради което има правото да иска връщането му по чл.76 ЗС.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с твърдения, че собственик на имота е ответникът Д. Л., както и, че ищцата не е собственик, нито владелец, нито държател, че е била допусната в имота като съпруга на починалия им баща.

В практиката на ВКС (решение №483/11.12.2012г. по гр.д. №493/2012г. на ВКС, I ГО, решение № 122/03.12.2020 г. по гр. д. № 3549/2019 г. на ВКС, I г. о. и др.) по приложението на чл.68 и чл.76 от ЗС се приема следното:

Фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 ЗС. Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена 5 любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е когато някой разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща Проф. П. В., Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45.

Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се различават от държането и по това, че държането се упражнява по силата на съгласие със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т.е. по силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се задължава за това. Тъй като държането почива на договор с лицето, което предава държането на властта, то е по дефиниция правомерно. За преустановяването на търпимите действия е достатъчно едностранното изявление на собственика или владелеца. Когато търпими действия (които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно изрично или предполагаемо съгласие, позволение) бъдат прекратени с едностранно изявление на собственика или владелеца, те не се ползват със защита по чл.76 ЗС, защото не представляват упражняване на фактическа власт върху вещ (corpus), т.е. не представляват владение или държане, които се ползват със защитата на иска по чл.76 ЗС.