Решение № 148 от 02.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 232/2023
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 02.08.2023
- В сила
- 16.09.2023
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, Ирена Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Велико Търново, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500232 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 36 от 04.02.2023 г. по гр.д. № 195/2022 г. Окръжен съд Русе е осъдил ЗАД „Армеец" АД да заплати на Р. И. А. сумата от 15870,30 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете в останалата част, като неоснователни. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Р. И. А., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 15000 лв. до сумата от 26000 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 40000 лв., и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над сумата от 870,30 лв. до сумата от 1740,60 лв. Излагат се доводи, че ищецът е 1 претърпял телесни увреждания с висок интензитет на болка – счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, с възстановителен период от девет месеца до една година. Към момента на изготвяне на експертизата възстановяването не е приключило, като има леки ограничения в сгъването и разгъването на тазобедрената става, и болки при натоварване на крайника, преохлаждане и при клякане. Разпитан като свидетел братът на ищеца твърди, че се е грижил за брат си пет месеца денонощно, обслужвал го е за всичко – тоалет, храна и обличане. След това ищецът започнал да се движи с патерица и количка, като и до момента изпитва болки и след направени 3 -4 крачки започва да си помага с бастун. При правилно възприети увреждания, неправилно е приложен принципа за справедливост, съгласно чл.
52 ЗЗД, като жалбоподателят счита, че обезщетение в размер на 30000 лв. само частично компенсира болките и страданията, и не съответства на характера, степента, времетраенето и интензитета им. Сочи се, че справедлив размер на компенсация на болките и страданията би бил 50000 лв. Не се споделя изводът на съда за определяне на 50 % съпричиняване от страна на ищеца. Този процент е значително завишен, тъй като поведението на делинквента спрямо пострадалия е много по-укоримо. Законът с много поголяма строгост подхожда към противоправното поведение на водачите на МПС, пред това на останалите участници в движението по пътищата. Счетено е, че в случай, че се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, същото е не по-високо от 20 %.
Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен до размер на 26000 лв., като частичен иск от 40000 лв., както и бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за още 870,30 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗАД „Армеец” АД е депозирало отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу 2 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Р. И. А. твърди, че на 25.11.2021 г., около 14,30 часа, в гр. Русе, водачът В. Т.а Я., при управлението на лек автомобил Рено Клио, с рег. № Р60****, е нарушила правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена скорост и неспазвайки задължението си да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, ударила ищеца в качеството му на пешеходец. При настъпилия удар Р. А. получил следните увреждания: фрактура на дясна бедрена кост в горната част. Бил хоспитализиран от 25.11.2021 г. до 02.12.2021 г., като му е извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза. Получените травми и наранявания са причинили болки и страдания на ищеца, със значителен интензитет към днешна дата. За задоволяване на ежедневните ни нужди той разчитал на семейството си. След произшествието са настъпили неблагоприятни промени в ежедневието му – загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване.
За лечение ищецът извърши разходи на обща стойност 1740,60 лв. Предявил претенция пред ответното застрахователно дружество, по която нямало произнасяне. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 40000 лв., като предявява частичен иск за сумата от 26000 лв., част от общ размер на претенцията от 40000 лв., ведно с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1740,60 лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.03.2022 г. до окончателното им изплащане.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизмът на ПТП и вината на водача В. Я., оспорва 3 се причинно-следствената връзка между произшествието и претендираните имуществени и неимуществени вреди; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за значителен принос на ищеца, който е пресичал на необозначено за това място в нарушение на правилата на ЗДвП, без да се съобрази с преминаващите превозни средства, за което е имал видимост; твърди се, че е навлязъл внезапно на пътното платно и като пешеходец е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спрял на пътното платно без необходимост.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 30000 лв., но тъй като е налице съпричиняване от страна на пострадалия, определено в размер на 50 %, е редуциран размерът на неимуществените вреди на 15000 лв., в каквато част е уважен предявеният иск, ведно с лихва за забава от 18.03.2022 г., както и е уважен искът за имуществени вреди в размер на 870,30 лв., ведно с лихва за забава от същата дата.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 25.11.2021 г., в гр. Русе, около 13,56 часа, при което водачът на лек автомобил Рено Клио, с рег. № Р60**** В. Т.а Я., застрахована при ответното дружество с полица № 11/121002851604 за срок до 08.10.2022 г., при управление на автомобила е нарушила правилата за движение по пътищата /чл. 116 ЗДвП, вменяващ задължение на водачите да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, както и специалния състав на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП/, и реализирала съприкосновение – удар с неправилно пресичащия пешеходец Р. А., на когото причинила по непредпазливост счупване на дясна бедрена кост.
Във връзка с механизма на ПТП е изслушана св. В. Я.. На въпросната дата, в гр. Русе, свидетелката управлявала автомобила си по ул. Д. Груев в кв.
Дружба и близо до комплекс Вени, след завоя в дясна лента имало автомобил, който свидетелката трябвало да изпревари или заобиколи. Сенникът на 4 предното стъкло бил спуснат, защото много блестяло слънцето, и в един момент към баира свидетелката видяла силуета на човек, който бил върху капака на колата й. Движила се със скорост между 35 – 40 км/ч. Там нямало пешеходна пътека, имало маркировка, която е двойна непрекъсната линия.
Върху автомобила на свидетелката почти нямало щети. Пешеходецът се появил от нейна лява страна, бил на осевата линия. Свидетелката не може да прецени скоростта му на движение, тъй като го видяла в момента, когато той паднал върху капака на автомобила. Спряла, излязла от колата, човекът се държал за единия крак. Звъннали на 112, дошла линейка и полиция.
Изготвена е съдебно – автотехническа експертиза. Вещото лице констатира от данните по делото и от протоколите за оглед на ПТП, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при слънчево и ясно време, добра метеорологична видимост и при суха пътна настилка. За водача на лек автомобил Рено Клио пътят е в условията на десен завой с надлъжен наклон на изкачване около 6,5 % и положителен напречен наклон около 1,1 %. Ул. Даме Груев е двупосочна, с по две ленти за движение във всяка посока. Лентите за различните посоки на движение са разделени с двойна непрекъсната линия, а тези за еднаква посока на движение – с единична прекъсната линия. За водача на лек автомобил Рено Клио преди мястото на удара е имало пътен знак Б3 „Път с предимство“, за водача на лек автомобил Фолксваген Пасат – Р. А., не са установени пътни знаци, включително забраняващи му паркирането и престоя, тъй като е установено, че А. е бил паркирал автомобила си в най-дясната лента по посоката му на движение. Скоростта на движение на лек автомобил Рено Клио вещото лице изчислява на 34,85 км/ч. От деформациите по автомобила вещото лице определя, че ударът по широчина на автомобила е настъпил в района от средата до десния край на предната му част. Според специализираната литература средната скорост на мъже на възраст от 60 до 70 години е при бавен ход – 3 км/ч, при спокоен ход – 3,9 км/ч и при бърз ход – 5,1 км/ч. При посещение на място вещото лице е установило, че видимостта за водача на лек автомобил Рено Клио към мястото на удара геометрически е ограничена от характеристиките на завоя. Геометричната видимост се открива, когато автомобилът се намира в района на кръстовището на улицата с ул. Илинден.
Разстоянието от кръстовището до мястото на удара е около 70 метра.
Разстоянието, което е изминал пешеходецът от момента, в който е излязъл от 5 автомобила си, до мястото на удара е около 7 метра. В зависимост от темпа на движение на пешеходеца, автомобилът се е намирал преди мястото на удара на разстояние: при бавен ход на пешеходеца – 81,64 м, при спокоен ход на пешеходеца - 62,74 м, при бърз ход на пешеходеца – 47,72 м. Единствено при варианта за пресичане на пешеходеца с бавен ход, водачът на автомобила не е могъл да го възприеме от момента, в който А. е започнал пресичане на улицата, тъй като за този вариант е установено, че автомобилът се е намира на около 81,64 метра преди мястото на удара, а геометричната видимост се открива на около 70 метра преди мястото на удара. Опасната зона на спиране на автомобила при установената скорост е 18,19 метра. Водачът на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара за всички изследвани варианти на скорост на движение на пешеходеца. Мястото на пресичане на пешеходеца Р. А. не е обозначено като място за преминаване на пешеходци. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че пешеходна пътека има на разстояние около 200 метра от мястото на инцидента.
Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cd02412-d639-45bc-a4ef-67908d33533c