Определение № 122 от 22.03.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. С., 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500095 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.

С Определение № 24/19.02.2024 г. по гр. д. № 63/2024 г. С.ски районен съд е оставил без уважение молбата по чл. 83 ал. 2 от ГПК на Е. С. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса – като неоснователна.

Това определение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищцата Е. С. А., чрез пълномощник адв. Е.И., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се в частната жалба, че районният съд е тълкувал ограничително разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК, като е приел, че ищцата разполага със средства да плати дължимите ДТ по производството. Твърди се, че неправилно са преценени социалния статус на ищцата, получавания от нея доход, фактът, че отглежда две непълнолетни деца, като получаваната инвалидна пенсия за дете не са средства, принадлежащи на ищцата за заплащане на дължими ДТ, а се получава заради болест на дете, което се нуждае от средства повече от всяко друго здраво дете. Твърди се, че не са взети предвид множеството дела, по които ищцата трябва да заплати ДТ, възлизащи над 2 000 лева, като по делата ще следва да заплати и депозити за експертизи.

Твърди се, че с обжалваното определение се възпрепятства достъпа до правосъдие на ищцата поради невъзможността да заплати дължимите ДТ, което в случая е отказ от правосъдие. Прави се позоваване на практика на ВКС относно обстоятелствата, които следва да се преценят при произнасянето по чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение.

С.ски окръжен съд намира частната жалба за процесуално 1 допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Ищцата Е. С. А. е депозирала искова молба срещу „АЙ ТИ ГРУП“ АД, в която е посочила цена на първи иск 99, 84 лева и цена на втори иск 3 217, 72 лева. Петитума на исковата молба съдържа искане да бъде прогласена нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на такса преференционално обслужване в размер на 99, 84 лева и неустойка в размер на 3 216, 72 лева по договор за кредит № 587640.

С Разпореждане № 162/24.01.2024 г. съдът е указал на ищцата да представи документ за внесена ДТ в размер на 178, 66 лева за двата иска.

От ищцата е депозирана молба вх. № 1034/13.02.2024 г., с която е направено искане да бъде освободена от внасяне на ДТ, тъй като е в невъзможност да плати определената сума.

С Определение № 124/19.02.2014 г. районният съд е оставил без уважение молбата на ищцата А. за освобождаване от заплащане на държавна такса, което определение е предмет на частната жалба по настоящото производство.

Настоящата инстанция счита определението на районния съд за обосновано и законосъобразно:

Към молбата за освобождаване от ДТ е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в което ищцата декларира, че семейството й се състои от две малолетни дъщери. В графата за материално положение е посочено, че освен получаваното трудово възнаграждение в размер на 970 лева, се получава и инвалидна пенсия в размер на 440 лева. Посочено е, че ищцата и членовете на семейството не притежават недвижими имоти и МПС, не притежават облигации, акции, не притежават движими вещи със значителна стойност, не разполагат с влогове в банки, нямат вземания от трети лица.

При извършената служебна справка в РС – С. се установява, че по искова молба от ищцата Е. С. А. в РС – С. са образувани 10 броя дела през 2024 г., по които дължимите ДТ са общо в размер на 1 709, 27 лева, като към 20.03.2024 г. по никое от делата не е внесена ДТ.

В рамките на няколко месеца ищцата е предявила десет искови молби по отношение договори за потребителски кредити. Освен че е получила парични средства по тези договори за кредит, следва да се посочи, че ако ищцата твърди, че е затруднена да заплаща държавните такси по всички тези искове, то не се установява да е наложително всички тези искове да бъдат предявени едновременно. Напротив, обстоятелствата сочат, че едновременното завеждане на исковете цели именно освобождаване от държавна такса.

По повод оплакването в частната жалба, че общия размер на дължимите от ищцата ДТ по всички предявени от нея искове надхвърля 2 сумата от 2 000 лева, следва да се посочи: За формиране на сумите по дължимите държавни такси от съществено значение е и обстоятелството по какъв начин са предявени исковете. Въззивният съд извърши справка по висящите пред ОС – С. производства по частни жалба на ищцата Е. С. А. срещу определяния, с които се постановява отказ да бъде освободена от внасяне на държавна такса. Прави впечатление, че по искове за недействителност на договори за кредит като цена на иска се сочи дължимата сума, а не размера на отпуснатия кредит, който размер според практиката на ВКС определя цената на иска – Определение по т. д. № 1815/2023 г. на ІІ т.о. на ВКС. Така например по гр. д. № 87/2024 г. при кредит в размер на 2 500 лева е посочена цена на иска 3 060, 53 лева; по гр. д. № 98/2024 г. при кредит в размер на 3 000 лева е посочена цена на иска 3 500 лева; по гр. д. № 97/2024 г. при кредит в размер на 4 000 лева е посочена цена на иска 5 400 лева; по гр. д. № 64/2024 г. при изтеглен кредит в размер на 1 800 лева е посочена цена на иска 2 220 лева. На следващо място, по иск за недействителност на договора за кредит съдът в мотивите преценява и действителност/недействителност на договора за поръчителство, поради което отделното предявяване и на иск за недействителност на договора за поръчителство /какъвто е предявен по гр. д.

№ 87/2024 г., по гр. д. 98/2024 г., по гр. д. № 64/2024 г./ е ненужно и води до увеличаване размера на дължимите държавни такси. Също така, при предявяване на осъдителни искове, за да се произнесе съдът относно тяхната основателност, също така в мотивите съдът се произнася относно действителността на договора за кредит, поради което отделен установителен иск е ненужен и отново води до значително увеличаване размера на дължимите държавни такси /гр. д. № 98/2024 г., гр. д. № 96/2024 г./.

Безспорно, право на ищеца е да избере начина на предявяване на исковете си, но когато този начин на предявяване на исковете формира значително по-високи размери на дължимите ДТ, това не може да бъде обстоятелство, което да доведе до приложение разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК. Посочените по-горе начини на предявяване на искове утежняват размера на дължимите ДТ и не е ясна целта исковете да се завеждат по начин, утежняващ размера на дължимите ДТ, като съдът не би искал да допуска, че това се дължи на начина на определяне на адвокатското възнаграждение.

Настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл. 83 ал. 2 от ГПК. Няма твърдения за влошено здравословно състояние на ищцата. Ищцата получава трудово възнаграждение в размер на 970 лева.

Макар и да не е декларирано да притежават тя или семейството й жилищен имот, не се твърди да заплащат наем. Ищцата е в млада и работоспособна възраст. Поради това няма основание да се приеме, че ищцата няма достатъчно средства да заплати дължимата ДТ в размер на 178, 66 лева.

Към тези обстоятелства следва да се има предвид изложеното погоре относно броя на заведените от ищцата дела. Ищцата сама преценява кога и колко иска да предяви съобразно възможностите си и според обстоятелствата. Размерът на дължимите такси също така се влияе от начина 3 на предявяване на исковете и техния брой.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че отказа да бъде освободена ищцата от заплащане на ДТ я препятства от достъпа до правосъдие и е отказ от правосъдие. Възможността по чл. 83 ал. 2 от ГПК цели да осигури достъп до правосъдие за лица, които наистина са в невъзможност да заплатят ДТ и да защитят правата си – без доходи или с съвсем минимални такива, с недобро здравословно състояние или в невъзможност да полагат труд и да реализират доходи, в напреднала възраст и без имущество.

Въззивната инстанция счита, че обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано, поради което С.ски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 124/19.02.2024 г. по гр. д.

№ 63/2024 г. на С.ски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподатЕ.та – лично и чрез пълномощник.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4