Решение № 339 от 29.09.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Ловеч, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20264310200319 по описа за 2026 година

С Електронен фиш серия К №6693223 на ОД МВР Ловеч, е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева на Д. В. Д. ЕГН ********** от гр. С. З., за това, че на 05.11.2022 год. в 14:32 часа в Област Ловеч, ПП I-4, км 33+950, землището на с. Микре, с АТСС TFR1-М 608, насочено в посока гр. Варна, снимащо в посока гр. София при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС „А. А. *“, вид лек автомобил с рег. №** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-М 608, като при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч е установена стойност на скоростта 91 км/ч, и е налице превишена стойност на скоростта 31 км/ч, с което е нарушен чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5364586.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Д. В. Д., който чрез пълномощника си адв. С. П. от АК Пловдив, го обжалва в законоустановения срок и моли съда да отмени ЕФ като незаконосъобразен и неправилен тъй като твърди, че е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не е посочен приложимия закон и съответната санкционна разпоредба, въз основа на която е определена санкция на жалбоподателя, като счита, че наложената глоба в размер на сумата 600 лева се явява изцяло необоснована и незаконосъобразна. Сочи, че нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна, а в процесния електронен фиш липсва каквато и да е привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета. Счита, че в случая не може да се извърши преквалификация, тъй като такава би могла да се осъществи принципно, като отпадне потежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само, ако административнонаказващият орган е извършил преди това привръзката на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП със съответната норма на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП. Изтъква, че липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се отразява върху адекватното упражняване правото на 1 защита на санкционирания субект, в която насока цитира решение на касационната инстанция. Сочи, че съгласно текста на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН наказателното постановление, респективно електронният фиш трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени като същите следва да се посочват цифрово и да съвпадат със словесното описание на нарушението като всяко разминаване между описаното нарушение и цифровото описание на нарушените законови разпоредби води до невъзможност нарушителят да разбере какво нарушение е извършил и да се защитава срещу него. Сочи, че вида и размера на наказанието се съдържат единствено в административно наказателната разпоредба, която обявява съответното деяние за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /по смисъла на чл.6 от ЗАНН/. Сочи, че компетентен и задължен да квалифицира деянието като нарушение на конкретна материално правна норма и да определи вида и размера на наказанието като посочи съответната административно наказателна разпоредба е съответния орган, издал електронния фиш. Моли съда да направи справка, защото на посоченото място „ПП I-4, км 33+950“ е общоизвестно, че няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито е обозначено със знак, че има видеоконтрол на правилата за движение и че в случая извършеното нарушение е установено и заснето с техническо средство в присъствието на контролни органи, които е необходимо да включат устройството в работен режим. На следващо място посочва, че засечената скорост е установена с техническо средство АТСС TFR1-М с №608 и че е спорен въпросът дали уредът, с който е отчетено нарушението е от одобрен тип и е вписан в регистър за одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, както и дали уредът е бил годен за употреба към момента на отчитане на скоростта, минал ли е проверка. С оглед на всичко изложено по-горе моли съда да постанови решение, с което да отмени електронен фиш серия К, №6693223, издаден от ОД на МВР-гр. Ловеч.

Първоначално въз основа на депозираната жалба в РС Ловеч е било образувано НАХД №228/2023 г. по описа на РС Ловеч, по което е било постановено Решение №350/17.12.2025 г. отменено с Решение №511/31.03.2026 г. по КНАХД №77/2026 г. по описа на Адм. съд гр. Ловеч като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд и е образувано настоящето дело.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно призован не се е явил и пълномощникът му адв. П., който е депозирал молба с вх.

№9235/08.07.2026 г., с която е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и е изложил аргументи по съществото на спора. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ като присъди на доверителят му направените по делото разноски в размер на 614, 04 евро.

АНО - ОД на МВР Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства от които се установява, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.03.2023 г. а жалбата е депозирана на 16.03.2023 г., че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП законови реквизити. В същия е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл.21, ал. 2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че процесния лек автомобил е управляван със скорост от 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, като е налице превишение от 31 км/ч. Като доказателство по делото е приобщена и разпечатка от използваното техническо средство, както и схема на участъка от км.33+500 до км 34+500, вкл. км. 33+950, от които се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч, въведено с п.з. В-26 и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението ПП І-4, км.33+950, в землището на с. Микре, което е 2 пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.

От приобщения по делото снимков материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТС, включително на снимковия материал е отразено, че АТС е насочено в посока гр. Варна и е снимало в посока гр. София.

Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в участък от пътя /републикански път I-4 „София-Варна“, км. 33+950, землището на с. Микре , за който е важи ограничение на скоростта с пътен знак В-26 /видно от писмо с вх. №6338/06.07.2023 г. на ОПУ Ловеч, ведно със схема на път I – 4 „ Коритна – о.п. Севлиево“ от км.33+500 до км.

34+500.

Нарушението е установено от приложения снимков материал, който съдът приема, че е годно доказателствено средство.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост, когато е налице въведено ограничение с пътен знак, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.

По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В-26. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 91 км/ч, в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 60 км/ч., което ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.

Безспорно установено е, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип TFR1-М 608, одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол №4-22-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1М“, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в конкретният случай техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също се установява какво е точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определени от министъра на вътрешните работи служби имат право при установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Същевременно в чл.189, ал.15 от 3

ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Съгласно чл.90 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадено от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със заповед на главния секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и издаването на електронни фишове, се извършват от служители на МВР, определени от ръководителите на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП. По делото няма въведени данни, които да внасят съмнение относно компетентността на служителите да извършват дейността по контрол на пътното движение.

От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесното МПС е осъществено посоченото от административно наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.