Определение № 2014 от 17.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2014 гр. София, 17.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603991 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК - чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително съдебно заседание определение рег. № 8865 от 15.05.2025 г. по НОХД 17995/2024 г. по описа на СРС, 135-и състав, с което по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП при констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, като е констатирано несъответствие между фактическата обстановка в обвинителния акт и посочената в него правна квалификация за твърдяното деяние касателно посочените от прокуратурата промили алкохол в кръвта на водача на автомобила. В определението се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.38 промила, а малко по-надолу са посочени 1.11 промила, като в диспозитива се повдигало обвинение за концентрация от 1.40 промила, като същото водило до неяснота в обвинителната теза.

Срещу определението в частта му по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е подаден частен протест от СРП с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна. Релевира се довод за липса на съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите, изложените в иницииращия настоящото производство документ, въз основа на материалите по делото и закона, приема за следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден от компетентен 1 орган, в законоустановения по чл. 342, ал. 1 вр. чл. 243, ал. 3 НПК срок и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Въззивният съд не може да се съгласи с районния, че е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, което да е довело до ограничаване на правата на страна в процеса, а именно налично противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив.

Вярно е, че в обвинителния акт има посочени различни стойности за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, но е и вярно, че е ясна волята на прокурора защо са изброени те, доколкото се твърди, че концентрацията на алкохол е била изследвана в два различни момента, като получените различни стойности са били и обект на експертно заключение, което да посочи каква в действителност е била концентрацията към момента на проверка на подсъдимия. Видно от обвинителния акт, при тестване на лицето с дрегер, същият е отчел 1.38 промила алкохол в кръвта. При последващото кръвно изследване на подсъдимия, стойностите са били различни, а именно 1.11 промила. Накрая прокуратурата посочва, че е назначена съдебна химикотоксикологична експертиза, която да даде заключение каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на спирането на управлявания от него автомобил, като в обвинителния акт изрично се посочва, че съобразно заключението концентрацията на алкохол е била 1.40 промила. Ясно е направено разграничението на различните стойности и към кой момент коя е била меродавна, като прокуратурата е обосновала в какъв период и защо са отчетени те. Коя от тези стойности ще бъде избрана от прокуратурата в диспозитива на обвинителния акт, е изцяло в дискреционната власт на представителя на държавното обвинение. Достатъчно е между обстоятелствената част и диспозитива да не е налице противоречие в стойностите, което щеше да е налице ако в диспозитива беше посочена стойност, която не присъства в обстоятелствената част, каквото в настоящия случай не е налице.

След извършване на цялостна служебна проверка за това отговаря ли обвинителния акт на изискванията на чл. 246 НПК, настоящия съдебен състав приема, че обвинителният акт е очертал предмета на доказване по делото, като фактологично са описани твърдените за извършени от подсъдимия действия, с които е бил осъществен състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, т.е. коректно са поставени рамките на обвинението до такава степен, която да позволи на подсъдимия да разбере както фактическата, така и правната рамка на обвинението, тоест да организира защитата си. Не е налице противоречие, което да обуслови застрашаване правото на защита на подсъдимия като го препятства от това да разбере какво е обвинението. Настоящият състав следва да посочи и, че не е в правомощията на съда да дава указания на прокурора срещу кого и за какво престъпление да внесе обвинителен акт, респективно да предаде лице на съд.

Водим от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVIти въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение с рег. №8865 от 15.05.2025 г. по НОХД 17995/2024 на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав, с което съдебното производство е прекратено поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3