Решение № 2325 от 21.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41371/2021
- Вид
- Решение № 2325
- Подписан
- 21.03.2022
- В сила
- 17.06.2022
- Състав
- ДАНИЕЛА ЕВТИМОВА ПАВЛОВА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, т. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2325 гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Д.ЕВТ. П. Р. при участието на секретаря В. КР. К. Ч. като разгледа докладваното от Д.ЕВТ. П. Р. Гражданско дело № 20211110141371 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК
Образувано е по предявен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Д. СВ. В., ЕГН **********, срещу Б. Б. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, обективно кумулативно съединен с небрачен иск по чл. 53 СК относно фамилното име. С протоколно определение от 24.02.2022 г. производството в частта по предявените с исковата молба небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилото пълнолетие родено от брака дете е прекратено на основание липса на международна компетентност, а по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище – на основание чл. 232 ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните сключили брак на 02.03.2016 г., като живели заедно кратко време. Ответникът проявявал формална заинтересованост за семейството, а между страните имало сериозни противоречия във връзка с финансовата им издръжка.
Съпругът бил задържан за изтърпяването на наказание лишаване от свобода. Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от пролетта на 2019 г., когато ищцата заедно с детето Мария, чийто баща не е ответникът, заминала и заживяла в Германия. Излага, че там установила близки отношения с друг мъж и от съжителството им се родило детето Лорен Даниелова Манойлова, за оспорване бащинството на което е налице висящ спор пред СГС.
Поддържа, че на 27.06.2021 г. посетила ответника в СЦЗ и му предложила да прекратят брака си по взаимно съгласие, на което той не обърнал внимание. Поради това моли бракът 1 между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор по исковата молба. В съдебно заседание ответникът моли бракът да бъде прекратен.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че страните са сключили брак на 02.03.2016 г. в гр. София, за което е издаден акт за граждански брак №3039/02.03.2016 г., като ищцата е променила предбрачното си име от Манойлова на В. /л. 6 от делото/. По време на брака между страните е родено детето Лорен Даниелова Манойлова, ЕГН **********, в удостоверението за раждане на което не е посочен бащата /л. 30 от делото/. Видно от служебна бележка рег.
№2803/28.06.2021, ответникът се намира на територията на затвора София – 2-ра група и изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 5 години и 4 месеца с начало 12.05.2021 г., като му е зачетен предварителен арест от 23.08.2019 г, до 12.05.2021 г. По делото е разпитана свидетелката М. Г. Д. – Недялкова, чиито показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията като логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата е от 2-3 години в Германия и не поддържа никакъв контакт със съпруга си, който е в затвора, което изрично се потвърждава както от становищата на страните, така и от представеното Потвърждение за регистрация на ищцата на адрес гр.
Кайзерслаутерн от 01.12.2019 г. /л. 9 от делото/. Останалите събрани по делото доказателства /л. 28-29 и л. 37-43 от делото/ съдът не обсъжда като неотносими към настоящия правен спор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С определение от 24.02.2022 г. като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищцата живее в Германия от 2019 г. заедно с детето Мария и детето Лорен – от момента на раждането му, както и че до 31.12.2021 г. ответникът се е намирал в Централен софийски затвор. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото доказателства, а именно служебна бележка и показанията на св. Д. – Недялкова. С оглед на това съдът намира, че страните са във фактическа раздяла от 2019 г., не живеят заедно и не поддържат контакт, налице е емоционално отчуждение, отношенията им са влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване. При така установените факти за отношенията между съпрузите и предвид изричните становища на страните, че желаят сключеният между тях брак да бъде прекратен, съдът счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.
2
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата е направила искане по чл.53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име – Манойлова. Съдът, като взе предвид, че при сключването на брака съпругата е променила фамилното си име от Манойлова на В., намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Относно разноските: Страните не са отправили претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи на страните поравно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен на 02.03.2016 г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак №3039/02.03.2016 г. на Столична община, район „Сердика“, между: Д. СВ. В., ЕГН **********, и Б. Б. В., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Д. СВ. В., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име МАНОЙЛОВА.
ОСЪЖДА Б. Б. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Д. СВ. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3