Решение № 531 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500437 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№54655/23.12.2026г., подадена от Р. Ф. М., ЕГН **********, чрез адв. Детелина Потерова, БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Сливница“№31, ет.1, против решение №2699/02.12.2025г., постановено по гр.д.№5026 по описа на Районен съд – Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил исковете на Р. Ф. М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ към “БДЖ – Товарни превози” ЕООД, Булстат 1754038560069, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.„Васил Априлов” № 3, ет. 2, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 74, ал. 2 от КТ вр. с чл. 124 от ГПК, за признаване за недействително сключеното допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение между страните от 14.01.2025г., за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 16/26.02.2025г., и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението и преди изменението на трудовото правоотношение длъжност „стрелочник, маневрен” в Бизнес център Бургас, Бургас, Владимир Павлов, Бургас разпределителна, Долно Езерово, Дружба, Карнобат, Зимница“, както и осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 14.05.2025г. до 30.07.2025г.

1

Със същото решение, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност.

На първо място се навеждат доводи относно изводите на съда досежно клаузата за срок за изпитване, уговорена с допълнителното споразумение за изменение на трудовото правоотношение(чл.70,ал.1 от КТ).

Твърди се, че същата противоречала на целта на закона и следвало да бъде приета за недействителна на основание чл.74, ал.4 вр.ал.1 от КТ.

Навеждат се доводи, че законодателят ограничил приложението на изпитателния срок с оглед предотвратяване на злоупотреби, определяйки, че договор с изпитателен срок се сключвал еднократно за една и съща работа при един и същ работодател.

Посочва се, че въззивникът бил дългогодишен служител, с над двадесетгодишен трудов стаж при ответника, на длъжност ,,стрелочник“.

Допълва се, че по иинициатива на работодателя и съобразно предписанията на здравните органи, страните подписали допълнително споразумение за преназначаване на ищеца(въззивник) на длъжност ,,пазач“. Пояснява се, че месец след преназначаването, работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в срока на изпитване, без предизвестие и без мотиви(заобикаляйки изискването на чл.333 от КТ). Подчертава се, че въззиваемият следвало да поиска предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда.

Заявява се, че в конкретния случай бил използван привидно законосъобразен механизъм за прекратяване трудовия договор без причина и без предизвестие.

Излага се становище, че изпитателният срок бил уговорен за заобикаляне специалната закрила на работника. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Посочва се, че процедурата по трудоустрояване, уредена в чл.314 – 317 от КТ, имала за цел запазване заетостта на работника. Твърди се, че в настоящия случай се касаело за злоупотреба с право, което обосновавало незаконността на уволнението.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт, с който бъдат уважени исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалбата, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се твърди, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК.

Твърди се, че районният съд правилно приел, че длъжността ,,пазач“, на която Р. М. е бил преназначен с допълнително споразумение №02/14.01.2025г., се явявала нова за работника и за работодателя възниквало право за уговаряне срок за изпитване до шест месеца, с оглед проверка годността за изпълнението й. Излагат се съображения. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика (решение №96/15.06.2018г. по гр.д.

2

№4248/2017г. на ВКС, ІІІ-то го.; решение №26/28.02.2018г.на ВКС по гр.д.

№255/2017г. на ВКС, ІІІ-то г.о.).

Оспорват се наведените в жалбата твърдения, че работодателят следвало да съобрази поведението си с нормата на чл.314 от КТ, според която работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата при облекчени условия, се трудоустроявал на друга работа или същата при подходящи условия по предписание на здравните органи.

Посочва се, че видно от представеното по делото решение на ТЕЛК, комисията приела, че изпълняваната от ищеца длъжност ,,стрелочник, маневрен“, не се явявала противопоказна за заболяването му, но при спазване изискването да не се упражнява тежък физически труд.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Навеждат се доводи, че включвайки в съдържанието на допълнителното споразумение клаузата за срок за изпитване на служителя, работодателят действал съобразно принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, регламентиран в нормата на чл.8, ал.1 от КТ. Подчертава се, че за работодателя не било налице законово задължение за мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (решение №65/2015г. по гр.д.№5969/2014г.на ВКС, ІІ-ро г.о.).

Твърди се, че ищецът не доказал по основание и размер претендираното обезщетение. Отбелязва се, че сумата, начислена във фиша за заплата за м.март 2025г., в размер на 1744 лева, не представлявала брутно трудово възнаграждение въз основа на което да се изчисли обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на постановеното решение. Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок от лице имащо право на жалба срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред БРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ от Р. Ф. М., чрез адвокат Детелина Потерова, срещу ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ПЛОВДИВ към “БДЖ - Товарни превози” ЕООД, както и иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от КТ вр. с чл.

124 от ГПК, за признаване за недействително сключеното допълнително споразумение между страните от 14.01.2025г., за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 16/26.02.2025г., и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Стрелочник, маневрен” в Бизнес център Бургас, Бургас, Владимир Павлов, Бургас разпределителна, Долно Езерово, Дружба, Карнобат, Зимница“, както и осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000 лв., 3 представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, считано от 14.05.2025г. до 30.07.2025г.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор за неопределено време, по силата на който ищецът е заемал длъжността „пазач” в Бизнес център Бургас, ВРЦех Карнобат при Поделение за товарни превози Пловдив, код по НКПД 95100005, клас ПНСК, 3-та кат. за пенсиониране. Преди заемането на тази длъжност, ищецът заемал длъжността „стрелочник, маневрен” по трудово правоотношение над 22 години. Поради влошено здарвослвно състояние с решение на ТЕЛК № 90400/25.11.2024г. му била призната инвалидност 80% ТНР поради цироза на черния дроб. През месец януари на 2025г. му било предложено да заеме длъжността „пазач“ с посоченото по-горе работно място, а на 14.01.2025г. страните подписани допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение.

Когато приел новата длъжност ищецът бил с ясното съзнание, че ще работи съобразно физическите си възможности, но здравето му обаче се влошило и често бил в болнични. Когато му била връчена заповедта за увлонение на 13.05.2025г., видял, че е подготвена още през м. Февруари т.е. месец след подписване на допълнителното споразумение. Излага твърдения че тези обстоятелства показват, че действията на работодателя представляват заобикаляне на закона и злоупотреба с правото, с цел да бъде лесно прекратено трудовото правоотношение и да се заобиколи специалната закрила по чл. 333 КТ, поради което твърди, че че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 314 КТ да устрои на подходящо за здравето на ищеца работно място. С тези аргументи предявява исковите си претенции, като моли да бъде прогласена недействителността на допълнително споразумение от 14.01.2025г., на основание чл. 344, ал. 1 от КТ, да бъде отменено уволнението му като незаконосъобразно, да бъде възстановен на предходната си длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, в което е останал без работа.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Посочва се, че действително ищецът е бил назначен на длъжност „маневрен стрелочник" в Поделение за превозна дейност Бургас към „БДЖ“ ЕАД с Трудов договор №21 от дата 24.03.2003г. като с допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №101/07.02.2024г. ищецът заел длъжност „стрелочник маневрен“ в Бизнес център Бургас при ПТП Пловдив, поделение към „БДЖ Товарни правози“ ЕООД. С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №02/14.01.2025г. ищецът е бил преназначен на длъжност „пазач“ в Бизнес Център Бургас, ВР Цех Карнобат при ПТП Пловдив, към „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД като в същото, на основание чл.70, ал.1 от КТ е бил уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя.

Сочи, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №17/26.02.2025г. на Директор Поделение за Товарни Превози Пловдив на основание чл.71, ал. 2 от КТ - в изпитателния срок, връчена на ищеца при режим на отказ с двама свидетели на дата 13.05.2025г.

Излага доводи, че в експертното решение на ТЕЛК №

90400/25.11,2024г в т.4 „Трудова заетост“ е посочено, че Р. Ф. М. работи като „стрелочник, маневрен“. В Констатацията от медицинските изследвания ТЕЛК се произнася, че „изпълняваната професия не е противопоказна за 4 заболяванията при спазване на противопоказните условия на труд“. В т.14 от ТЕЛК са посочени противопоказните условия на труд - тежък физически труд.

Поради това ответникът счита, че Р. Ф. М. може да продължи да изпълнява работата си на стрелочник, маневрен. В длъжностната характеристика за длъжността „Стрелочник маневрен“ никъде било е посочено, че служителят работи в условия на тежък физически труд, а и самата работа, която извършват стрелочниците маневристи, не предполага тежък физически труд. Ето защо счита, че за работодателя не възниквало основание за трудоустрояване на ищеца по чл.314 от КТ. Също така сочи, че инициативата за преназначаване на длъжност „пазач“ била на ищеца, като същият е депозирал заявление с рег.№ 368/17.12.2024г. на БЦ Бургас и рег.№ 12-00-3215/27.12.2024г. на ПТП Пловдив, с което помолил работодателя да го преназначи на длъжност „пазач“ заради здравословни проблеми, по лична на ищеца преценка. Това му желание било удовлетворено като е сключено допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 02/14.01.2025г. на основание чл.119 и чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, като му е връчена и длъжностна характеристика за длъжността „пазач”. Тъй като длъжността „пазач“ била нова за служителя, за работодателя бил налице правото да го преназначи като предвиди срок за изпитване.