Решение № 7817 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7817 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря И. Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100500136 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. Л., срещу решение № 20131179/23.10.2024г. по гр. дело № 20300/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 92 състав. Съдебното решение е постановено в производство по чл. 127, ал. 2 от СК и се обжалва изцяло. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да се уважат исковете на Е. Л. Л., заявени пред първата инстанция.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение, поради допуснато противоречие с материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че едностранното решение на бащата да злоупотребява с правата на родител накърняват психически, финансово и морално отглеждащия родител. Сочи, че упражняването на родителските права и правата на майката на свободен избор са пълно контролирани от бащата и налагани според личните му и егоистични интереси.

Твърди, че бащата отказва да пусне детето обратно в обичайното местоживеене в

Англия, без конкретен и очевиден довод. Режимът на виждане на детето с бащата е изцяло съобразено с неговото преместване в България като се пренебрегват основните два факта, че детето е отвлечено в България изцяло от интереса на бащата да се установи в България, а майката работи и живее във Великобритания и трябва да пътува непрекъснато за да упражнява правата си и да поддържа ,;нормален социален, спокоен и достоен“ живот за дъщеря си.

1

Жалбоподателят поддържа, че от м. октомври 2021 г. майката е принудена да пътува на две седмици до Великобритания за да работи, но и живее в България за да упражнява родителските си права колкото е възможно поради самоволното действие на бащата. Счита, че това е травма както за детето, така и за отглеждащия родител, а съдът не излиза със становище да потвърди защо не се използва адреса на майката във Великобритания, където майката да упражнява родителските си права.

Излага, че бащата категорично отказа да обсъди варианта за упражняването на неговия режим на виждане с детето извън страната, а дори отказа и варианта 50/50 и детето да се върне в страната, в която е живяло. Оспорва родителския капацитет на бащата въпреки предоставените доказателства по делото за пълната финансова издръжка на детето от отвличането на детето от бащата от Великобритания в България. Поддържа, че в решението на съда умишленият избор на бащата да спестява и прехвърляне разходите за детето да се поемат от другия родител, не е взето за релевантен за неговия родителски капацитет. Поддържа, че психологическият тормоз от бащата е да налага неговите интереси да живее в България без да се съобразява с тези на майката, да използва майката само за финансови интереси, без да се разрешава да се върне обратно в страната, където са живели с детето, страха от атака, вербалното унижение от негова страна.

Поддържа още, че в решението на съда не е отразено как родителският капацитет на бащата се отразява на детето след като се наблюдават тенденции бащата да сменя плановете на детето за живеене в различни държави, честота на сменяне, видове училища, които се представят в съда, а впоследствие се отменят, както и в решението на съда не е упоменато как бащата има по-добър родителски капацитет от майката предвид едноличните и без съгласуване с майката решения за общото им дете, като избор на държава, избор на училище, избор на занимания на детето. Поддържа, че избора на частно училище Света София е в абсолютен разрез с отговорността и капацитета на един родител да прилага и решава еднозначно учебното заведение на детето за години напред без дори да е разговаряно с родителя, който упражнява родителските права, а впоследствие да се откаже и от него и да смени плана. Сочи, че поведението на бащата показва изключителен контрол върху детето под претекста за нейното най-добро развитие, както и липсата на всякакво уважение към майката и пълно пренебрегване на нейните права, виждания към образованието на детето, загрижеността дали това е правилно решение.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като уважи исковете на Е.

Л. Л., заявени пред първата инстанция, като предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Л.К., родена на ****г., да бъде определено местоживеенето на детето при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, както и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер от 500 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият С. А. К., чрез упълномощения представителя адв. Ж. Г. Ж. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че въззивната жалба не сочи конкретни нарушения на материалния или процесуалния закон, като до голяма степен изложението е основано на разбирането на майката, че детето следва да бъде изведено извън страната и съдържа неограничен брой лични нападки срещу бащата, без обсъждане на мотивите на първоинстанционния съд, без да се посочват твърдения относно релевантните за спора факти. Поддържа, че ищцата не прави анализ на доказателствата, събрани в хода на делото, а приписва на бащата онова безотговорно родителско поведение, което тя самата има и на което свидетел стана и съдът, доколкото голяма част от описаните в първоинстанционното дело факти са се случили 2 в хода на самото производство пред първата инстанция. Сочи, че с исковата си молба ищцата не е претендирала местоживеенето на детето на бъде извън територията на Република България, а предвид липсата на преклузии в процеса, свързан с решаване на въпросите за родителската отговорност, в хода на делото майката е променила мнението си и е решила, че най-важното обстоятелство, свързано с детето, е това то да не бъде в Република България. Излага, че бащата изплаща издръжка на детето чрез майка му като отглеждащ родител до промяната на привременните мерки от страна на първоинстанционния съд, докато към момента майката не е заплатила нито една стотинка за детето - от датата на постановяване на определението за изменение на привременните мерки, с което се определя майката да заплаща издръжка за детето - до настоящия момент. Твърди, че в хода на процеса майката твърди, че иска детето да учи във Великобритания, а впоследствие е предприела едностранно извеждане на детето в САЩ. След като детето било върнато по реда на Хагската конвенция, майката променила за пореден път искането си и с въззивната жалба заявява искане местоживеенето на детето да бъде определено в САЩ. Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното съдебно решение.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез пълномощниците си поддържат въззивната жалба и отговора на жалбата. В хода на устните състезания пледират за уважаване на жалбата, респ. за отхвърлянето . В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните представя писмени защити в които развиват съображенията си по същество на спора пред въззивния съд.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 20300/2021 г. на СРС, 92 състав, е образувано по искова молба на Е. Л. Л., в която се твърди, че със С. А. К. са живели във фактическо съпружеско съжителство, като от връзката им се е родило детето Л.К.. Поддържа, че по време на съжителството си с бащата и след раждането на детето същият не е пожелал да поеме отговорност по отглеждането и да отделя време за нея. Твърди, че бащата поставял спестяването на пари над интересите на детето, което според нея е неприемливо и неродителско. Сочи, че системно е осъществявал актове на домашно насилие спрямо нея, като тя и детето напуснали жилището, което обитавали в Лондон.

Изложени са твърдения, че и двамата родители живеят в гр.София, като разделят времето с дъщеря им. Твърди, че не е получавала финансова подкрепа от бащата и не е отделял средства за издръжката на детето. Отправила е молба до съда да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на страните - Л.К. на нея, местоживеенето на детето в Англия на посочения адрес, на бащата да бъде определен режимът на лични отношения, а издръжката на детето да е в размер на 500.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба.

Ответникът С. А. К. е оспорил предявения иск по съображения в отговора на исковата молба. Предявил е насрещна молба с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК за възлагане родителските права съвместно, а при евентуалност - на него, за определяне местоживеенето на детето, както и определяне на подходящ режим на лични отношения между майката и детето. Претендира издръжка за малолетната им дъщеря в законоустановения минимум.

В първоинстанционното производство са събрани множество доказателства, изслушани са експертни заключения и са разпитани свидетели, приети са доклади от ДСП-Лозенец и ДСП-Възраждане.

Не е спорно, а и от приетото заверено копие от първоинстанционния съд на удостоверение за раждане № 7390170891 от 18.05.2017 г., издадено от Столична община, район „Триадица“ се установява, че страните са родители на Л.К., родена на 3

**** г. в Лондон, Великобритания.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебна психологична експертиза, изготвено от вещото лице А.П. А., от което е установено, че детето Л.К. има формирана привързаност и към двамата си родители в степен, която е характерна за възрастта и пола му. И с двамата родители е изградена доверителна и емоционална връзка. Емоционалното състояние на детето не се отклонява от нормата.

Малолетната преживява конфликт на лоялност в лека степен, произтичащ от естествената лоялност към родителите когато е формирана привързаност. От заключението на този експерт се установява, че детето вярва на майка си, но същевременно неговите лични взаимоотношения и преживявания с бащата са изцяло положителни, а това поражда известен конфликт у детето. По отношение на двамата родители, не се установяват ограничения в родителския им капацитет, а детето не е отчуждавано от никого от родителите си, не са налице данни то да проявява признаци на настройване спрямо майката от бащата, семейството му или други лица, както и обратното. Според заключението на вещото лице детето се чувства достатъчно комфортно, прието и уютно в дома на всеки от родителите си. Няма основание да се приема, че подходът на майката или бащата са рискови за детето относно неговите потребности.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК, първостепенният съд е изслушал всяка от страните, които считат себе си за по-пригоден родител, като всеки от тях претендира упражняването на родителските права.

С обжалваното решение № 20131179 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 20300/2021г. на СРС, 92 състав, съдът, на основание чл. 127, ал. 2 от СК е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Л.К. на бащата С. А. К., определил е местоживеенето на детето при бащата и е определил режим на лични отношения на майката Е. Л. Л., с детето Л.К., както следва:

Всеки първи и трети петък от месеца за времето след приключване на училище, а ако е неучебен ден от 18:00 часа, до 18:00 часа в неделя, с преспиване, като майката взима детето от училище, а ако е неучебен ден от дома на бащата и го връща в дома на бащата;

Всяка нечетна година за Коледните празници, включително тези, обявени от правителството за почивни, съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден на празника, с преспиване.

Всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 10:00 часа на 30.12, (ако денят е учебен, майката ще взима детето след приключване на училището) до 18:00 часа на 02.01 (на следващата година), с преспиване.