Решение № 660 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000445 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид, следното,

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 5284/08.07.2024 г. на „ВИКТОРС 11“ ЕООД, ЕИК 201757290, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Гренадерска“, № 109 срещу Решение № 51/31.05.2024 г., по т.д. № 101/2021 г., на ВрОС, с което при задължителното участие на В. Л. Б., в качеството му на Синдик на „Кардинал 07“ ЕООД (н), ЕИК 106629937, със служебен адрес гр. София, ул.

„Ивайло“, № 23, ет. 3 е прието за установено, че не съществува приетото му вземане от длъжника „Кардинал 07“ ЕООД (н), ЕИК 106629937, в размер на 599000.00 лв., произтичащо от Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 10.01.2019 г. и запис на заповед от 10.01.2019 г., на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, по иска на „ЕЙДЖИБИ ФАЙНАНС“АД, ЕИК 200419349, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“, № 45 и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, като съищец.

Въззивникът счита атакуваното решение за изцяло неоснователно. Сочи, че неправилно съдът е приел, че страните не са имали намерение да извършат прехвърляне на собствеността срещу заплащане на уговорената цена, поради наличие на абсолютна симулация. Отделно сочи, че решението е неправилно и, тъй като съдът е отхвърлил иска на основание липсата на доказателства за установяване на твърденията, че с получената сума продавачът е следвало да погаси свои задължения. Настоява, че този факт е бил безспорен между страните. Оспорва и останалите мотиви на съда и от своя страна излага, че сключеният предварителен договор съдържа всички изискуеми реквизити.

1

Въззивникът твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора в границите на уговорените срокове. Неправилно съдът бил приел наличието на пълна симулация, която да се установява от събраните в хода на производството доказателства. По същество моли за отмяна на атакуваното решение.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЕйДжиБи Файнанс“ АД, депозира отговор вх. № 1439/24.02.2025 г., в който счита, че поддържаната от ответниците теза е несъстоятелна и не кореспондира с уговорките съдържащи се в договора. Счита, че ответниците не са провели доказване срещу твърденията за абсолютна симулативност на сключения договор, а отделно от това действията им и установените в хода на производството факти, водели до извод, че страните са били наясно, че окончателен договор няма да бъде сключен, както и, че купувачът купува имоти без да има финансова възможност да плати тяхната цена, а продавачът няма финансова възможност да изпълни задължението си да освободи имотите от тежести. От посоченото извежда, че договорът е сключен с единствена цел да послужи в последващото производство по несъстоятелност, легитимирайки въззивника като кредитор. Релевира доказателствени искания.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, длъжникът „Кардинал 07“ ЕООД и синдикът В. Б., не депозират отговори.

В с.з. въззивникът „Викторс 11“ ООД и въззиваемият – „ЕйДжиБи Файнанс“ АД, чрез процесуални представители поддържат жалбата и отговора по изложените в тях оплаквания и доводи. Длъжникът “Кардинал 07“ ЕООД, кредиторът-съищец „Кредит тайм“ ЕООД и задължителната страна–синдикът В. Б., не се явяват и не се представляват.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. № 1111/23.07.2021 г. на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД и молба за встъпване вх. № 2302/15.04.2022 г. на „Кредит тайм“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ срещу „Викторс 11“ ООД и „Кардинал 07“ ЕООД, при задължителното участие на В. Б., в качеството му на синдик, за установяване несъществуването на приетото вземане на кредитора „Викторс 11“ ООД, в размер на 599000.00 лв., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2019 г. и запис на заповед от 10.01.2019 г.

По отношение на ценната книга твърди, че същата е нищожна, тъй като на мястото на издаване не е вписан конкретен адрес. По същия начин било определено и мястото на плащане, тъй като посочената улица била несъществуваща. От посоченото извежда, че липсват задължителни реквизити. Във връзка с каузалното правоотношение и след анализ на представените с молбата за предявяване на вземане доказателства сочи, че не са налице данни уведомление от 10.07.2019 г. да е било изпращано, съотв. получавано от длъжника. Не били налице данни и кредитора „Викторс 11“ ООД да е изправна страна по предварителния договор. Сочи, че не са налице данни купувачът да е изпълнил задължението си да заплати уговорената продажна цена в границите на посочения в договора срок, че е имал възможност и готовност за плащане, както и, че продавачът е бил в неизпълнение на поетите задължения. Още излага, че клаузата за връщане на предварително платената сума от 299500лв. в двоен размер е нищожна поради 2 противоречие с добрите нрави и обичайната практика, и определеният размер далеч превишава обезпечителните и обезщетителни функции на санкцията и създава предпоставки за неоснователно обогатяване.

На следващо място сочи, че предварителния договор е създаден за целите на производството по несъстоятелност и е абсолютно симулативен, тъй като страните по него не са желаели да се обвързват с договора, а са целели създаване на задължения на дружеството, които да бъдат осребрени от масата на несъстоятелността. Във връзка с последното акцентира, че като доказателство за изпълнение на задължението за заплащане на капаро, както с молбата за откриване на производство по несъстоятелност, така и с молбата за предявяване на вземането си кредитора представя не извлечение от собствените си дружествени сметки или платежни нареждания, а Б.о извлечение от сметката на длъжника. От представени Отчет № 1, за периода 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г. се установявало, че сметката е открита непосредствено преди първото плащане на сумата 121000 лв., от представляващия купувача, което плащане било направено на каса в Б. офис в гр. Плевен. Това действие веднага било последвано от теглене на каса в същия офис, на същата сума, от представляващия „Кардинал 07“ ЕООД, след което веднага отново е последвано от ново плащане на изтеглената сума от 120000 лв., в същия офис. По идентичен начин било процедирано и с втората вноска от 58500лв. Според ищеца единствения логичен извод от посочените операции е, че една и съща сума 120000.00 лв. е генериран почти петорен по размер дълг – 599000 лв.

Още излага, че предвид публикуваните в ТР финансови отчети и вписаните тежести върху имотите всяка от страните е била в известност за собственото си финансово състояние и е имала възможност да изясни състоянието и на съдоговорителя си и въпреки това са подписали предварителен договор при неизпълними условия: бъдещия продавач - да освободи имотите от тежести и то преди да получи остатъка от продажната цена, както се твърди, бъдещия купувач – да плати до 10.07.2019 г. цена от над 1 мил.лв. с естествен резултат – несключване на окончателен договор. Счита за нелогично „Кардинал 07“ ЕООД, предвид плачевното си финансово състояние да поеме изключително тежката последица да дължи връщане на капаро в двоен размер – 599000 лв., а „Викторс 11“ ЕООД да загуби капаро от 299000 лв., при положение, че е наясно, че не разполага с финансов ресурс да изпълни задълженията си, за да бъде сключен окончателен договор. От посоченото извежда абсолютната симулативност на договора – страните не са желали настъпване на последиците, а са го създали, за да възникне привиден кредитор с привидни вземания и по този начин да намалят възможностите на другите действителни кредитори да съберат вземанията си от изпадналия към 31.12.2018 г. в неплатежоспособност длъжник.

На отделно основание сочи, че „Викторс 11“ ООД и „Кардинал 07“ ЕООД са свързани лица, тъй като представляващият съдружник в първото дружество – Х. В. В., извършила и внасянето на каса на третата вноска от капарото, е майка на внуците на представляващия несъстоятелното дружество М. А. С., от сина му Л. М. С., който е и производствен директор в първото дружество.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът „Викторс 11“ ООД, депозира отговор вх. № 1942/23.09.2021 г., в който излага доводи за редовност на издадената ценна книга, за наличие на основание за отказ от 3 сключения между ответниците предварителен договор като правото на отказ било упражнено валидно и за дължимост на двойния размер на платения задатък.

Признава, че едноличният собственик на капитала на „Кардинал 07“ ЕООД М. С. е баща на Л. С. като последния и представляващата ответника имат общи деца, което не било пречка за сключването сделки и поддържането на бизнес отношения.

В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът „Кардинал 07“ ЕООД депозира отговор № 1943/23.09.2021 г., който по съдържание на твърденията и доводите е идентичен с депозирания от ответника „Викторс 11“ ООД. Признава, че представляващия С. лично се е подписал на едностранното уведомление за отказ от договора от 10.07.2019 г.

В границите на срока по чл. 372 ГПК ищецът „ЕйДжиБи Файнанс“ АД депозира допълнителна искова молба вх. № 2581/26.10.2021 г., в която оспорва представеното от тях уведомление от 10.07.2019 г. като твърди, че съдържащия се ръкописен текст в края на документа не е изписан на сочената дата, а е дописан за нуждите на настоящото производство, тъй като към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, към тази за предявяване на процесното вземане и в производството по разглеждане на възраженията срещу списъка на приетите вземания, уведомлението не е съдържало този ръкописен текст, което според него означава, че уведомлението е антидатирано и това подкрепя твърденията за симулативност.

Счита, че непосочването в предварителния договор на наличните тежести върху имотите също е индиция за симулативност, предвид техния голям брой и размер на задълженията по тях, при което би се оказало, че „големия размер“ на капарото би бил крайно недостатъчен за погасяването им.

Настоява, че в договора липсва описание на документите, с които продавачът се легитимира като собственик на имотите, липсват решения на органите на двете дружества за отчуждаване/придобиване на същите. Твърди, че към сочената за сключването му дата предварителният договор не е съществувал като писмен документ, респ. не е съществувала клаузата по чл. 93, ал. 2 ЗЗД.

Индиция в тази посока намира да е обстоятелството, че при извършване на трите плащания на каса като основание не било посочено капаро/задатък, а вноска по предварителен договор. Счита, че с уговорката за връщане на капарото в двоен размер са нарушени принципа на справедливостта и равнопоставеността и същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В границите на срока по чл. 373 ГПК , ответникът „Кардинал 07“ ЕООД депозира допълнителен отговор вх. № 3235/30.11.2021 г., в който поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба и оспорва допълнителната искова молба.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съставът на Софийски Апелативен Съд, възприе следното от фактическа страна:

За установяване качеството кредитор на ищеца е представено Решение № 50157/25.01.2023 г. по т.д. № 474/2021 г., на ВКС, II ТО, с което е прието за установено, че „Кардинал 07“ ЕООД (н) дължи солидарно с „Кардинал 09“ 4

ЕООД, на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД сумата 161200 евро, главница по договор № 16-СФ-002/26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, ведно със законната лихва от 18.04.2018 г., сумата 40165.59 евро, възнаградителна лихва за периода 20.04.2016 г. - 20.02.2018 г. и сумата 38644. 89 евро, неустойка за периода 20.04.2016 г. -20.03.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.