Решение № 16708 от 12.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16708 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110126733 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Я. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ., с която молба са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Е. С. Р., ЕГН **********, адрес гр. София, ., Р. К. Д., ЕГН **********, адрес гр. София, ., П. К. Д., ЕГН **********, ., общ. . и Е. К. Д., ЕГН **********, адрес, с. . за заплащане разделно на суми, както следва:

- Е. С. Р. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответницата – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателно им изплащане;

- Р. К. Д. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателно им изплащане;

- П. К. Д. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателно им изплащане;

1

- Е. К. Д. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на непозволено увреждане – убийство на брата на ищцата И. В. А., от страна на наследодателя на ответника – К. Щ. Д., ведно със законна лихва от датата на причиняване на вредите – 11.11.2022 г. до окончателно им изплащане.

В исковата молба са налице твърдения, че на 11.11.2022 г. братът на ищцата И. В. А. бил извикал работници да монтират входна врата на кооперацията, в която живеел. В същата кооперация живеел и наследодателят на ответниците К. Щ. Д.. Поддържа, че след като се появил наследодателя на ответниците по делото и видял работниците, насочил пистолет срещу брата на ищцата, след което произвел изстрели с оръжието, вследствие на което причинил смъртта на И. В. А.. Поддържа, че във връзка с извършеното деяние било образувано НОХД № 3236/2023 г. по описа на СГС, 37 състав, по внесен обвинителен акт срещу наследодателя на ответниците К. Щ. Д., но поради настъпила смърт на обвиняемия, наказателното производство било прекратено.

Навежда твърдения, че вследствие извършеното от наследодателя на ответниците неправомерно деяние, са й причинени вреди от неимуществен характер, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на брат й.

Поддържа, че с брат й били много привързани и близки още от малки, поради което загубата му й се отразила неблагоприятно и драматично върху начина на жИ.т и общуването. След убийството на брат ищцата получила психични проблеми, чувствала се неспокойна, напрегната, подтисната, на моменти гневна, имала трудности със съня и да организира ежедневието си, както и да изпълнява работните и социалните си ангажименти. Твърди, че от една година провежда психиатрични прегледи в УМБАЛ „Александровска“, гр. София, като е подложена на психотерапевтични интервенции и медикаментозна терапия с психолекарства, целящи интегриране на загубата. Навежда твърдения, че и до настоящия момент не е преодоляла загубата на брат си, вследствие на което е получила посттравматично стресово разстройство и тревожно депресивен синдром, като продължава да се подлага на психотерапия и лечение. Сочи, че в следствие на жестокото убийство на брат й от наследодателя на ответниците, трайната и дълбока връзка между брат и сестра била разрушена завинаги, поради което претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че със смъртта на виновното лице, задължението за обезщетение преминава върху наследниците му, което обстоятелство определя и пасивната легитимация на ответниците по предявените искове, поради което моли за уважаване на същите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Е. С. Р., Р. К. Д., П. К. Д. и Е. К.

Д., чрез адв. Л. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорват наследодателят им да е извършил описания в исковата молба деликт, като 2 навеждат твърдения, че не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като не са получавали наследство от починалия. В открито съдебно заседание признават, че са наследници на починалия К. Д. и са извършили разпоредителни действия с наследственото имущество.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като прецени изложените от страните твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен характер и размера на обезщетението, причинната връзка между настъпилите за нея вреди и извършеното деяние от наследодателя на ответниците, както и неговата протИ.правност, като вината се предполага, а ответниците следва да докажат фактите, от които произтичат възраженията им.

За установяване на извършено от К. Д. протИ.правно деяние – убийство на И. А. (брат на ищцата, съгласно удостоверение за родствени връзки изх. № 086/19.05.2023 г. на СО, район Изгрев), по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели-очевидци – Я. С. и . Д.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като не се установява те да са заинтересовани от изхода на делото и са възприели непосредствено събитията, предмет на настоящото производство. Показанията и на двамата са последователни, достоверни и непротИ.речиви помежду си, както и се потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал.

От показанията на свидетелите се установява, че към датата на процесните събития те са били служители на фирма „.“, от която И. А. е поръчал външна врата за входа на сградата, в която живеел, намираща се в близост до . в София. На датата на събитията свидетелите били в предверието на сградата, в която живеел И. А. и монтирали тази входна врата. И. А. бил на мястото, за да покаже на монтажистите къде да поставят вратата, но после се качил в апаратамента си. След това при свидетелите дошъл друг мъж, който ги попитал кои са и какво правят. Те му отговорили, че слагат врата. И. А. отново слязъл при монтажистите в предверието, като между него и мъжа възникнал спор за ключа от новата врата. И. А. дал ключ на мъжа и спорът приключил.

Същият мъж излязъл от сградата, но след време се върнал, като минал покрай майсторите. След това те чули изстрели, като първо помислили, че инсталацията е дала на късо. Обърнали се и видели, че мъжът стреля по И. А. и че последният е паднал на земята. Първоначално не видели кръв, но след това такава имало. Извършителят избягал в посока ., но когато се върнал, свидетелите го посочили на пристигналите полицаи, които го задържали.

3

Свидетелят Я. С. посочва, че извършителят живеел на същия адрес като убития И. А..

По делото са приложени преписки по . г. по описа на СДВР, пр. № 21376/22 г. по описа на СГП и . г. на СГС, 37 състав, образувани по случая.

Наказателното производство по посочените преписки е прекратено с Определение № 2019 от 07.07.2023 г. на СГС, 37 състав на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК поради смърт на подсъдимия К. Д., настъпила преди конституирането на граждански ищци по делото.

В тази връзка според константната практика на ВКС и съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд е задължителна за съобразяване единствено присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 от ГПК /извършено ли е деянието, неговата протИ.правност и вината на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 от ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл. 12 от ГПК/. (решение № 48 от 23.07.2020 г. по т.д. № 199/2019 г., т.к., І т.о. на ВКС, решение № 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 43 от 16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 43 от 15.03.2011 г. по т.д. № 414/2010 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 36 от 28.02.2012 г. по т.д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 29 от 14.05.2016 г. по т.д. № 94/2015 г. на ВКС, ТК, І т.о.).

При липса на постановена присъда поради прекратяване на наказателното производство, в гражданския процес, в който се разглежда иск за обезщетяване на вреди от престъпление, актовете на органите на досъдебното производство, например обвинителния акт, не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 от ГПК и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата протИ.правност и вината на дееца. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Поради това те нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните (решение № 43 от 15.03.2011 г. по т.д. № 414/2010 г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; решение № 48 от 23.07.2020 г. по т.д. № 199/2019 г., т.к., І т.о. на ВКС).

Освен това експертните заключения, дадени пред друг орган, вкл. орган на досъдебно наказателно производство, не могат да се ценят в общия исков процес като такива, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата на ГПК и без заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Процедурата, уредена в процесуалния закон, гарантира освен 4 непосредственото възприемане от страните на депозираното заключение, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност, както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят заключението по предвидения ред (решение № 133/04.04.2012 г. по гр. д. № 1243/2011 г. на ВКС, ГК, IІ г.о.). Същото важи и за разпитите на свидетели в досъдебното производство, които не могат да бъдат взети предвид от съда, а свидетелите следва да бъдат разпитани отново в гражданския процес с право на участие на всяка от страните.

Съдът обаче намира, че допустими и релевантни по делото доказателства са изготвените в досъдебното производство протоколи за огледи и освидетелствания, които представляват официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, тъй като са съставени от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения по предвиден в закона ред. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се протИ.поставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели, като в настоящото производство ответниците не са оспорили протоколите.