Решение № 34 от 12.03.2026, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Тетевен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330101406 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск ,с посочено основание чл.439 от ГПК.

Ищецът твърди,че е налице правен интерес за предявяване на иска срещу ответниците,за това ,че не им дължи сумата по изпълнителен лист,издаден по ГД №с/2009г и ИД №482/2011 и ИД №807/24г на ЧСИ щ,поради обстоятелството,че претендирата от ответника сума е погасена по давност.

В случай правния спор е възникнал поради неоснователното извънсъдебно претендиране от страна на „А. Б. България“-ЕООД на право,което е погасено по давност.Същият изисква извънсъдебно заплащане на погасени по давност вземания,с което неоснователно засяга правната сфера на ищеца.Видно от изпратена покана от ЧСИ с,ответникът претендира сумата от 7740.69 лева,в поканата е отразено ,че изп.дело №482/2011г е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Посочено е,че са наложени запори на сметки в Изипей.

На основание договор за финансиране от 24.04.2008г в размер на 3000 лева „Ти Би Ай Кредит“-ЕАД но 08.06.2009г подава заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.410 от ГПК,като по ГД №с/2009г на СРС е рразпоредено да се издаде изпълнителен лист за сумата от 5820 лева главница по договора за кредит от 24.04.2008г,и законна лихва от 08.06.2009г до изплащане на вземането,както и сумата от 216.40 лева разноски по делото.

1

Видно от изпълнително дело №807/24г на 06.06.2011г „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД подава молба до ЧСИ с за образуване на изпълнително дело,наложени са запори на 26.06.2011г,на 11.06.2011г е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 23.02.2015г е сключен договор за цесия между „Ти Би Ай Кредит“ и „А. Б.

България“-ЕООД.Кредиторът Ти Би Ай Кредит и А. Б. България не са съобщили нито писмено,нито устно на длъжника за прехвърляне на вземането.На това основание А. Б.

България не се явява кредитор и не може да предприема действия по събиране на вземането.

Ищецът е научил ,че срещу него има изпълнителни дела,след като е получил покана за доброволно изпълнение на 05.08.2025г.,като на 23.09.2025г се е започнал лично с изпълнителното дело и едва тогава той узнал че вземането е прехвърлено.

На 25.11.2024г А. Б. България подал молба за образуване на изпълнително дело,като по образуваното дело №807/24г ответникът по иска претендира главница в размер на 5820 лева,законна лихва от 08.06.2009г до изплащане на вземането и сумата от 216.40 лева разноски,150 лева разноски по изпълнителното дело и 1554.29 лева такси по тарифата на ЧСИ.Посоченото вземане на ответника А. Б. Б. е погасено по давност.Последното изпълнително действие по прекратеното изп.дело №482/2011г е наложен запор на 26.06.2011 година.На 23.02.2015г е сключен договор за цесия,след погасената давност на 22.11.2019г е наложен друг запор,отново по прекратеното изп.дело.След образуване на новото дело са наложени нови запори,като от 22.11.2019г последно изпълнително действие по старото изпълнително дело до 15.09.2025г по новото отново е изтекъл давностния срок.

По отношение на процесното вземане е приложим общия 5-годишен давностен срок.

Към датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело №807/24г,както и към подаване на настоящата искова молба е изтекла погасителната давност за вземането.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае по отношение на ответниците,че вземанията по изпълнителния лист и ИД №482/2011г и ИД №807/24г,както следва-главница в размер на 5820 лева,законна лихва от 08.06.2009г до изплащане на вземането,сумата от 216.40 лева разноски по делото,150 лева разноски по изпълнителното дело и 1554.29 лева такси по тарифа към ЗЧСИ,дължими към 05.08.2025г ,са погасени по давност.

Позовават се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците.

По делото ,след изтичане на срока по чл.131 от ГПК е депозирана писмена молба от ответника Ти Би Ай Банк,в която се заявява,че същият не е пасивно легитимиран по предявения иск и не е кредитор на ищеца.

Депозирана е молба от А. Б. България,в която същия оспорва исковата 2 молба и счита,че предявеният иск е неоснователен.

От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приложеното ч.гр.д. №с/2009г по описа на СРС е видно,че на дата 10.02.2010г е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ищеца М.

А. И. за сумата от 5820 лева и законна лихва от 08.06.2009г,и сумата от 216.40 лева разноски по делото.Отразено е ,че вземането произтича от договор за кредит от 24.04.2008 година.Издаден е изпълнителен лист на 10.02.2010г.

Делото е образувано по заявление на Ти Би Ай Кредитк ЕАД-София.

На 06.06.2011г е депозирана молба от „Ти Би Ай Кредит“-ЕАД-София, пред ЧСК с рег.№щ на КЧСИ щ,с район на действие СГС,като е било образувано изпълнително дело №1482/2011г по описа на ЧСИ с.Наложени са запорни съобщения.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника/ищеца И./,връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На 20.05.2015г е депозирана молба от А. Б. България за конституиране като взискател по делото,на основание договор за цесия .

На 03.12.2019г е наложен запор на сметки на длъжника в ЦКБ-АД-София.

В изпратеното заверено копие на изпълнителното дело няма краен постановен акт,евентуално постановление за прекратяване,на ЧСИ с.

На 25.11.2024г е депозирана молба от А. Б. България пред ЧСИ с за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника по изп.дело №1482/2011г ,прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГХПК,като служебно се приложи по новото дело изпълнителния илст от старото такова.

С разпореждане от 25.11.2024г на ЧСИ с е образувано изпълнително дело №807/2024г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника М. И.,получена лично от същия на 17.09.2025г.В същата е отразена дължима сума,както следва: главница в размер на 5820 лева,законна лихва считано от 08.06.2009г до окончателното изплащане,216,40 лева присъдени разноски,150 лева разноски по изпълнително дело,1554.29 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ,дължими към 05.08.2025 година.

На дата 15.09.2025г са изпратени запорни съобщения от ЧСИ с до Прима Комерс и ЕНД М ЕООД-Варна,Ти Би Ай Банк ЕАД,Уникредит Булбанк АД,Изипей АД.

На 23.09.2025г ищецът е депозирал молба до ЧСИ с за прекратяване на делото,като се е позовал на изтекла погасителна давност.

С постановление от 09.02.2026г на ЧСИ с изпълнително дело №807/24г е прекратено на основание чл.433 от ГПК. Изпратени са съобщения до страните.

На 10.02.2026г ЧСИ с е изпратил съобщения за вдигане на наложени запори.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

3

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила съдебно решение, и то само ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.Настоящият случай е такъв, доколкото ищецът се позовават на изтекъл давностен срок след влизане в сила на Заповедта по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д. №860/2011г по описа на РС-Тетевен.

Предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск е правният интерес от предявяването му. С разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е предвиден правен способ за защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на изпълнителното производство. С него той може да оспори съществуването на принудително събираното от него вземане позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предвид систематичното място на разпоредбата и смисловото тълкуване на същата, предпоставка за допустимост на иска, с оглед интереса от предявяването му, е наличието на висящо изпълнително производство срещу длъжника за принудително събиране на оспореното вземане. В този смисъл е и константната трайно установена съдебна практика на ВКС – определение № 380 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 2881/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и практиката по приложение на чл. 255 ГПК (отм.), която разпоредбата е аналогична на чл. 439, ал. 2 от сега действащия ГПК: определение № 28/23.01.2012 г. по ч.гр.д. № 497/2011 г. на Іг.о. на ВКС; решение № 232/04.10.2013 г. по гр.д. № 3046/2013 г., ІІІг.о. на ВКС; определение № 313/25.03.2011 г. по ч.т.д. № 157/2011 г., IIт.о. на ВКС;

Решение № 101/01.12.1972 г. по гр.д. № 95/1972 г., ОСГК на ВКС; определение № 405/29.03.2012 г. по гр.д. № 1326/2011 г., IV г.о. на ВКС; определение № 94/05.03.2015 г. по ч.гр.д. № 7398/2014 г., I г.о. на ВКС и определение № 553/05.12.2001 г. по гр.д. № 385/2001 г., IV г.о. на ВКС.

В настоящия случай се установява от съобщение до взискателя А. Б. Б., че с постановление от 09.02.2026г на ЧСИ с. изпълнителното производство срещу ищецадлъжник по изпълнението по изп.д. № №807/24г е прекратено на основание чл. 433 ГПК, като ищецът не твърди да е образувано ново изпълнително производство.

С оглед потвърждаване за получаване на съобщението от А. Б. България на дата 10.02.2026г,постановлението към момента на постановяване на съдебния акт/макар и влязло в сила след приключване на устните състезания по делото/е влязло в сила.Т.е. изпълнително дело №807/24г по описа на ЧСИ с е прекратено.

С оглед изложеното и поради отпадане на правния интерес за предявяване на иска по чл.439 от ГПК, искът срещу ответника А. Б. Б. следва да бъде отхвърлен,като недопустим,а срещу ответника Ти Би Ай Кредит ЕАД,като недопустим поради липса на 4 пасивна легитимация,като производството по делото следва да бъде прекратено.

Като съобразява обстоятелството,че към момента на предявяване на иска за ищеца е бил налице правен интерес от иска по чл.439 от ГПК срещу ответника А. Б.

България,който е всискател по прекратеното дело №807/24г,като след прекратяване на делото този интерес е изгубен след момента на приключване на устните състезания поделото,този ответник би следвало да заплати сторените от ищеца разноски в настоящето производство.

В приложения по гр.д. №48749/25Г на СРС,изпратено по компетентност на РСТетевен Договор за правна защита и съдействие е отразено възнаграждение в размер на 1000 лева,но без данни за плащане.

Съгласно разясненията,дадени в ТР №6/2012г на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В предвид цитираните разяснения и липсата на отбелязване,че възнаграждението от 1000 лева е заплатено реално,разноски в настоящето производство не се присъждат на ищеца.Липсва основание за присъждане на възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА,доколкото от цитирания договор за правна защита и съдействие съдът прави извода,че клиента и адвоката са договорили осъществяване на процесуално представителство да е възмездно,като липсва отбелязване,че се предоставя безплатна правна защита и съдействие.