Решение № 738 от 21.01.2026, Административен съд - Пловдив

Съд: Административен съд - Пловдив
Дело: Касационно административно наказателно дело 2688/2025
Вид: Решение № 738
Подписан: 21.01.2026
В сила: 21.01.2026
Състав: Мариана Михайлова, Мариана Шотева, Светомир Бабаков

Цитирани разпоредби

чл. 221, ал. 2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
чл.17, ал.1 · Закон за защитените територии
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 738

Пловдив, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИАНА ШОТЕВА

Членове:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора МАРИН НИКОЛОВ ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА канд № 20257180702688 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, чрез процесуалния представител адвокат М. А., срещу Решение № 89 от 09.10.2025г. на Карловски районен съд, III – ти н.с. постановено по АНД № 20255320200114 по описа на същия съд за 2025 г., с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление /НП/ № № 22 от 06.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, с което на Т. И. Д. с [ЕГН] от [населено място], обл. Пловдивска, [улица], на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.1-во от Закона за защитените територии му е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати приетите от първоинстанционния съд съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и като е приел противното първоинстанционния съд е постановил решението си в противоречие със закона. В тази насока се поддържа, че границите на резерват „Джендема“ в рамките на землището на [населено място] не са променяни след 1983г. до настоящият момент, като към датата на извършване на нарушението границите на резерват „Джендема“ са били ясно обозначени с жълти метални колове и табели. С оглед на това се поддържа, че жалбоподателят Д. е бил наясно, че се движи на територията на резерват „Джендема“ поради което необосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице грешка при определяне на мястото на извършване на административното нарушение.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Т. И. Д. чрез процесуалния си представител адвокат Е. П. оспорва основателността на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА на посочените в нея касационни основания.

Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Т. И. Д. против в Наказателно постановление /НП/ № № 22 от 06.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, с което на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗЗТ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 0225135 от 03.01.2025г., съставен от Д. А. А. - старши специалист в отдел „Контрол и охрана“ – Юг при Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ .

Първоинстанционният съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е възприел следната фактическа обстановка :

На 29.11.2024 г. от 10:30 часа във времето от 10:30 часа до 11:50 часа в защитена територия – Територията на Национален парк „Централен Балкан“ (НПЦБ), Зона „Резервати“, Резерват „Джендема“, Парков участък „Калофер“, Охранителен участък „Юрушка грамада“, местност „Заногата“, на място с GPS координати N 42° 40' 45.2" Е 24° 58' 25.4", в землището на [населено място], общ. Карлово, обл.Пловдив, Т. И. Д. се движи /преминава/ извън маркираните пътеки за преминаване на територията на резерват „Джендема“, в нарушение на забраната регламентирана в чл.17, ал.1 от ЗЗТ за осъществяване на всякакви дейности по преминаване, движение,разходка и др.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Д. А. А. и свидетелите по АУАН С. Ж. Т. и З. М. М., кито са потвърдили фактическите констатации в АУАН.В хода на съдебното производство пред първоинстанционният съд е изслушано и прието заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, което е кредитирано като компетентно и професионално изготвено, съгласно което според данните данните от сайта на Министерство на околната среда и водите в Регистъра на защитените територии и защитените зони в Р. България - публичен регистър, имот с [идентификатор] и съответно точката от нарушението описана в НП не попада в резерват „Джендема“, който е в границите на Национален Парк „Централен Балкан“. Изслушано и прието е и заключение на вещо лице о допуснатата допълнителна допълнителна СТЕ, което е кредитирано като компетентно и професионално изготвено, съгласно което от предоставените нови данни на МОСВ и Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ се констатира, че към датата на с.з. – 16.09.2025г. имот с [идентификатор], съответно точката от нарушението описана в НП вече попада в резерват „Джендема“ от Национален парк „Централен Балкан.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразило се в неправилно определяне на мястото на извършване на нарушението. В тази насока съдът се е позовал на заключенията на вещото лице по приетите СТЕ, и е приел, че съгласно сайта на Министерство на околната среда и водите, в Регистъра на защитените територии и защитените зони в Р. България, мястото на нарушението посочено в НП е в границите на Национален Парк „Централен Балкан“, но не попада в резерват „Джендема“. Сайта на МОСВ е общодостъпен публичен регистър на защитените територии и защитените зони в Р. България и основен информационен източник достъпен за гражданите за осведомяване относно защитените територии и зони на територията на страната. В тази насока съдът е приел, че в последствие, данните в сайта са били коригирани,но към 29.11.2024 г. мястото на нарушението, посочено в НП е в границите на Национален Парк „Централен Балкан“, но не попада в резерват „Джендема“.

Съдът е приел, че е недопустимо е мястото на извършване на нарушението да бъде извличана по тълкувателен път, като това представлява нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и служи за индивидуализация на деянието (наред с датата и начина на неговото извършване).Следователно, грешката при определяне на мястото на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил.

Все в тази насока съдът е приел, че в административното производство тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай, като не е установено по безспорен начин наличието на виновно извършено административно нарушение.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационната жалба са идентични с тези наведени пред районния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и не е необходимо да бъдат повтаряни като съдът изцяло препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и за наличие на осъществен състав на административно нарушение.

В конкретния случай, правилно първоинстанционният съд е приел, че както процесното НП, така и акта за установяване на административно нарушение не отговарят на установените от закона императивни изисквания. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл. чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението, неговото авторство и вината на дееца.

Законът изисква в наказателното постановление да бъдат индивидуализирани всички признаци на нарушението, включително мястото на извършването му. Непосочването му представлява не само нарушение на формата по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, но и по същество лишава обвинението от яснота и конкретика. В административнонаказателния процес понятието за „деяние“ предполага определеност — действие или бездействие, извършено от конкретен субект във време и място, с установим резултат или общественоопасен ефект. Когато административнонаказващият орган не е уточнил нито какво точно действие е извършено, кога и къде е извършено, нито в какво се състои противоправността му, не може да се приеме, че е налице пълно и ясно обвинение.

Тази неопределеност има двоен ефект: от една страна, ограничава правото на защита на санкционираното лице, защото лицето не може да разбере в какво точно се състои твърдяното нарушение и съответно да изгради адекватна защита по фактите и правото, от друга страна, тя прави невъзможен съдебния контрол по същество.

Подобна неопределеност в предмета на обвинението не може да бъде санирана нито чрез тълкуване, нито чрез доказателства, нито чрез мотивите на съда. В административнонаказателното право съдът упражнява контрол за законосъобразност, но не може да замести волята на наказващия орган, като уточнява сам съдържанието на деянието.

В изложения контекст настоящият състав се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционният съд относно грешката при определяне на мястото на извършване на административното нарушение в актовете на административнонаказателното производство, с оглед безспорната установеност, че мястото на нарушението, посочено в НП е в границите на Национален Парк „Централен Балкан“, но не попада в резерват „Джендема“. Наличието на неяснота относно мястото на извършване на нарушението, за което е санкциониран Д., препятства възможността да се прецени дали то изобщо попада в хипотезата на чл.17, ал.1 от ЗЗТ и съставлява административно нарушение.

Следователно обосновано районният съд е приел, че неправилното определяне на мястото на нарушението представлява самостоятелно и неотстранимо процесуално нарушение, което опорочава изцяло наказателното постановление, а от друга страна, е пречка да се формира безсъмнен извод за осъществен от Д. състав на административно нарушение.