Определение № 18870 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18870 гр. С., 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110158619 по описа за 2024 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на П. А. М., А. М. М. и М. М. М. срещу П. Г. Ц.. Ищците са поискали спирането на настоящото съдопроизводство до приключването на преюдициалното гр. дело № *** по описа на 48-и състав на Софийския районен съд за 2019 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. Г. Ц..

Със съдействието на IV – Е въззивен състав на Софийския градски съд настоящият съдебен състав установи кои са страните, какъв е предметът и какъв е етапът на развитие на производството по гр. дело № *** по описа на 48-и състав на Софийския районен съд за 2019 г. (съответно в. гр. дело № *** по описа на Софийския градски съд за 2022 г.). Съответните обстоятелства трябва да бъдат обявени за служебно известни на съда и ненуждаещи се от доказване.

Във връзка с искането на ищците настоящото дело да бъде спряно до окончателното приключване на гр. дело № *** съдът приема следното. Връзка на обуславяне между две дела е налице тогава, когато предмет на обусловеното дело е твърдян от страна юридически факт, чието установяване или възникване предстои да бъде решено в хода на обуславящото дело. В дадения случай между настоящото дело и гр. дело № *** е налице пълен обективен идентитет – и двете дела имат за предмет субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на едно и също недвижимо имущество. Налице е освен това и частичен идентитет между двете дела – ищците по тях са едни и същи лица. Различни са единствено ответниците. При решаването на гр. дело № ***, ако съдът хипотетично би уважил предявените осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС, в такъв случай би се формирала сила на пресъдено нещо, че ищците са собственици на недвижимото имущество. Макар и правото на собственост да е от гледна точка на материалния закон абсолютно, силата на пресъдено нещо не е така абсолютна. Нейните субективни предели се простират единствено до ответника по съответното дело. Т.е. в обсъжданата хипотеза положителното за ищците решение по гр. дело № *** би установило по отношение на ответницата по това дело Б. Н. Д., че ищците са собствениците на недвижимото имущество. Разбира се, субективните предели на силата на пресъдено нещо по начало се разпростират и по отношение на правоприемниците на страните съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, а страните по настоящото 1 дело не спорят, че Б. Н. Д. е сключила договор за продажба на недвижимото имущество с ответницата по настоящото дело след завеждането на гр. дело № ***, както и че ответницата по настоящото дело не е била конституирана на мястото на Б.

Н. Д. в рамките на гр. дело № *** по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК. От служебно известните на съда данни ответницата по настоящото дело не участвува и като трето лице помагач по гр. дело № ***. При това положение субективните предели на силата на пресъдено нещо, които предстои да се формират по гр. дело № ***, по никакъв начин не биха могли да се разпрострат и спрямо ответницата по настоящото дело. В рамките на настоящото дело съдът самостоятелно и независимо от хода на производството по гр. дело № *** ще проверява дали ответницата по настоящото дело действително е придобила правото на собственост върху недвижимия имот на съответното деривативно основание или по давност, съответно дали предполагаемата й праводателка Б. Н. Д. действително е била носителят на правото на собственост върху същото недвижимо имущество. Поради тези съображения производството по настоящото дело е процесуално допустимо (липса на субективен идентитет между страните) и не е обусловено от изхода на производството по гр. дело № ***. Ето защо искането на ищците настоящото дело да бъде спряно до приключването на гр. дело № *** трябва да бъде оставено без уважение.

Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към предмета на доказване и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Доказателственото искане за допускането на разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищците е относимо към предмета на доказване и следва да бъде уважено.

По доказателствените искания на ответника съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищците да изрази съответно становище.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110158619 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 17. 06. 2026 г. от 11, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА за служебно известни на съда следните обстоятелства:

1. на 04. 10. 2019 г. П. А. М., А. М. М. и М. М. М. (ищци по настоящото дело) са предявили искова молба с вх. номер ***, въз основа на която е било образувано гр. дело № *** по описа на Софийския районен съд, 48-и състав, за 2019 г.;

2. исковата молба е насочена срещу Б. Н. Д. с ЕГН ********** и има за предмет субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяването на собствеността и предаването на владението върху поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени 2 със Заповед № РД-18-51/03. 11. 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, находящ се в град С., район „П.“, село Б., вилна зона „Г.“, площ по кадастрална скица 523 кв. метра, както и на построената в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор ***.1 по същата кадастрална карта и същите кадастрални регистри, която сграда е с площ по кадастрална скица 48 кв. метра, което недвижимо имущество е предмет и на настоящото дело;

3. исковата молба е била вписана под номер *** от входящия регистър на Агенцията по вписванията на 01. 06. 2020 г., акт № 236, том IV, дело № *** по описа й за 2020 г., имотна партида ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците настоящото дело то да бъде спряно до окончателното приключване на гр. дело № *** по описа на Софийския районен съд, 48-и състав, за 2019 г.

П Р И Е М А представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ДОПУСКА разпит при режим на довеждане на двама свидетели на страната на ищците, които да установяват владението върху процесното недвижимо имущество.

ОТЛА ГА произнасянето по евентуалното приемане на приложените към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да се запознаят с тях и да изразят съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ответницата да бъде задължена Столичната община – район П., във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да се запознаят с тях и да изразят съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответницата да да й бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да се запознаят с него и да изразят съответно становище най-късно до края на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на всички страни да имат готовност да водят допуснатите им, съответно поисканите свидетели за разпит в първото открито съдебно заседание, във връзка с което ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропуснат да доведат някой от допуснатите/поисканите свидетелия без да представят доказателства за наличието на уважителни причини, то съдът може да отмени определението за допускането на разпит на съответния свидетел, съответно може да остави без уважение съответното доказателствено искане.

3

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищците твърдят, че са собственици на поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.

11. 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, находящ се в град С., район „П.“, село Б., вилна зона „Г.“, площ по кадастрална скица 523 кв. метра, както и на построената в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор ***.1 по същата кадастрална карта и същите кадастрални регистри, която сграда е с площ по кадастрална скица 48 кв. метра. През 2019 г. ищците завели иск по чл. 108 ЗС за същия поземлен имот срещу третото за настоящото дело лице Б. Н. Д., като поискали от съда и да отмени на основание чл.

537, ал. 2 ГКП издадения в нейна полза нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ***, том III, рег. номер ***, дело № *** по описа на нотариус В. М., ареал на действие Софийския районен съд, регистрационен номер ***, за 2019 г. Макар и районният съд да уважил искането на ищците за вписването на исковата молба за обезпечаване на предявените искове, преди това да стане Б. Н. Д. сключила договор за покупко-продажба с обект същия поземлен имот с ответницата (нотариален акт № **, том IV, рег. номер ***, дело № *** по описа на нотариус В. М., ареал на действие Софийския районен съд, регистрационен номер ***, за 2019 г.). Ищците твърдят, че във връзка с последния договор Б. Н. Д. предала владението върху поземления имот на ответницата на 08. 10. 2019 г. (но преди датата на нотариалния акт). Ищците отричат ответницата да е придобила правото на собственост върху поземления имот. Искат от съда да признае за установено спрямо ответницата, че ищците са собствениците на поземления имот и двуетажната сграда, както и да я осъди да им предаде владението върху тях.

Ответницата оспорва исковата молба като нередовна поради липсата на правен интерес, а предявените искове – по същество като неоснователни. Твърди, че всъщност тя е собственицата на поземления имот и двуетажната сграда. Признава, че е владяла поземления имот и сградата непрекъснато и необезпокояване заедно с Б. Н. Д.. Твърди обаче, че Б. Н. Д. е била собственикът на поземления имот на сградата, както и че ответницата е придобила от нея през 2019 г. собствеността върху тях въз основа на договор за покупко-продажба. Изтъква, че нотариалният акт за покупко-продажбата бил сключен въз основа на предварителен договор от 30. 09. 2019 г., с който ответницата била получила владението върху поземления имот и сградата от Б. Н. Д..

Поддържа, че Б. Н. Д. й била предоставила документи, удостоверяващи правото й на собственост при сключването на предварителния договор, които ответницата била проверила преди да сключи окончателния. Ответницата твърди, че за периода от 2007 г. до 2019 г. били полагани системни грижи за поземления имот и сградата, като поземленият имот бил заснет и трасиран, бил обработван, изчистен и обезпаразитен, на прозорците на първия етаж били поставени решетки и били сторени разходи за направата на път до имота. Във вилата на няколко пъти били внасяни вещи, но тя била „обирана“. Ответницата твърди, че за период от две години преди сключването на окончателния договор за покупко-продажба е посещавала имота за огледи, при което винаги била посрещана от Б. Н. Д.. След последното „обиране“ липсвали лични вещи на Б. Н. Д.. Ответницата никога не била виждала в поземления имот и двуетажната сграда други хора освен Б. Н. Д.. Познавала Б. Н. Д. от дълги години и посещавала и 4 другата й къща, която била в съседство на поземления имот и двуетажната сграда. Б.

Н. Д. никога не била споменавала на ответницата, че имало каквито и да били спорове относно дворното място и вилата. Ответницата успоредно с това отрича ищците да са наследници на Р. К.. Единствен негов наследник била сестра му К. Т. Т.. Позовава се на редица произнасяния на прокуратурата, местната администрация, Софийския градски съд, Върховния административен съд и Софийския районен съд по гр. дело № *** по описа му за 2019 г. Поддържа, че вилата е била построена от Р. К., а не от М. М., починалият съпруг на ищцата П. М., което се потвърждавало от три махленски свидетелска и една квитанция за заплащането на данък. Изтъква противоречия между данните от три удостоверения за наследници на Р. К., които според ответницата се дължали на неверни данни, предоставени от М. М. на местната администрация.