Акт № 4655 от 18.11.2013, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 399/2013
- Подписан
- 18.11.2013
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл.186-199 · Кодекс на труда
- чл. 221 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.244, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.18 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Публикувай
Решение № 71
Номер
71
Година
15.3.2010 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
03.15
Година
2010
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Цветелина Цонева дело номер
20104100500031 по описа за
2010 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК .
Образувано е по жалба на адвокат И. Н. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на „К.И.С.С. И.” О. – гр. П., ул. „ А.Х.” № ..., представлявано от управителя А. Б. А., срещу решение №122 от 19.11.2009г.по гражданско дело №204/2009г., с което Павликенският районен съд е признал за незаконно уволнението на П. Г. Ф. от гр. П. с ЕГН:*. С решението на съда са отменени заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение. Работничката е възстановена на заеманата до уволнението длъжност, като „К.И.С.С. И.” О. – гр. П. е осъдено да заплати на ищцата обезщетение на основание чл.225, ал.1, обезщетение по чл.224, ал.1, както и да заплати направените разноски за възнаграждение на вещо лице. Отхвърлено е искането работодателя за присъждане на направените по делото разноски.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото е подадена и писмена защита от процесуалните представители на „К.И.С.С. И.” О. – гр. П., адв. И. Н. и адв. Н. Х. от ВТАК В нея се излагат твърдения, че дисциплинарната процедура е проведена съобразно изискванията в чл.186-199 КТ. Ищцата е редовно уведомена за провежданата спрямо нея дисциплинарна процедура. Нотариалните действия, които са проведени са изцяло редовни, като нотариалната покана е връчена и е достигнала до служителя. Излага се също и становище, че г-жа Ф. е знаела за фактическите и правните състояния на предстоящото уволнение. Твърди се, че никъде в съдебното и нормативните актове няма изискване относно начина на уведомяване.
Неоснователни за работодателя са твърденията на работничката , че Заповед 1 и Заповед 2 са връчени в неработен ден. Това е така , защото съгласно т.2 от Решение 739/ 21.11.2008г на Министерски съвет -14. 03. 2009 е обявен за работен ден. Твърди се че двете Заповеди са връчени чрез куриер и са получени от бащата на служителката Ф. и от самата нея, което се удостоверява от обратните разписки Що се касае до исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ , и този по чл. 224, ал.1 от КТ се твърди, че с оглед връзката им с главния иск и техния акцесорен характер, същите се явяват неоснователни.
Отправя се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което да признае уволнението за законосъобразно с произтичащите от това последици, като бъдат присъдени направените разноски в първоинстанционното производство.
Ответникът по въззивната жалба- П. Г. Ф. от гр. П., чрез процесуалният си представител адв.Д., оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да се остави в сила атакуваното решение, доколкото при налагане на дисциплинарното наказание не е изпълнена задължителната процедура на чл. 193 от КТ – не е викана при работодателя, не са й искани писмени или устни обяснения, като бъдат присъдени разноски на доверителката му.
Отправя искане въззивният съд да остави в сила обжалваното решение и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложените доводи и съображения, и като прецени събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима.
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ , и тези по чл. 224, ал.1 от КТ
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
От 01.06.2007г., по силата на трудов договор № 1/01.06.2007г., жалбоподателят и Ф. са в трудово-правни отношения. Заеманата длъжност от работничката е „офис-сътрудник”, с място на работа „К.И.С.С. И.” О. – гр. П.. Доколкото на работничката не е заплащано парично възнаграждение от месец октомври 2008г., същата подава писмено уведомление до работодателя, с копие до Инспекцията по труда. Чрез него тя известява, че съгласно чл.327, ал.1 КТ, считано от 12.03.2009г., прекратява едностранно трудовият договор. Поради тази причина, Ф. не се е явила на работа на 12.03.2009г. Уведомлението е изпратено с препоръчано писмо. Според представената по делото обратна разписка, писмото е получено от работодателя на 16.03.2009г.
Предвид неявяването на Ф. на работа,жалбоподателят решава да започне процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Тъй като няма как да й поиска обяснения, той решава да стори това чрез нотариална покана. На13.03.2009г. в 17 часа жалбоподателят отива при нотариус Д. Т. –нотариус от нотариална камара в Районен съд гр. Велико Търново. В 18:30 на същия ден поканата е връчена на работничката при отказ. Това обстоятелство е отразено в нотариалната разписка, като според изискванията на закона са записани имената и адресите на трима свидетели. В нотариалната покана е отбелязано, че работничката следва да се яви на следващия ден в 10:00 часа пред нотариуса, за да даде обяснения за неявяването си на работа. Тъй като тя не отива е съставен констативен протокол за неявяването й.
На 14.03.2009г.Ф. получава заповеди №№1 и 2 за налагане на дисциплинарно наказание” уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение, защото не се е явила на работа на 12 и 13 март. Тя е уведомена , че следва да заплати обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба е неоснователна.
Безспорно е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение. След налагане от страна на работодателя на дисциплинарно наказание „уволнение”, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ.
Според изискванията на закона и по специално на чл.193 КТ наказанието, наложено без изслушване/ без поискване на обяснения/ е изцяло незаконно. Действително в настоящият случай формално е спазено задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да поиска обяснения. Изпълнението на тази процедура обаче, не е съобразено с целта на закона.Това е така, защото обясненията, които се изискват от работника имат важно значение при определяне степента на нарушението и вида на наказанието.Работодателят може да вземе решение дали да наложи или не дисциплинарно наказание, след като обсъди представените от работника или служителя обяснения заедно със събраните доказателства. Когато по категоричен и безспорен начин се е убедил, че работникът или служителят е извършил конкретно нарушение на трудовата дисциплина, работодателят налага дисциплинарно наказание, като задължително се съобразява с критериите по чл.189 от Кодекса на труда.
В конкретния случай са използвани услугите на нотариус, чрез връчване на нотариална покана. В самата нотариална покана е изписано, че работничката следва да се яви пред нотариус и да даде обяснения на работодателя за неявяването си на работа. Мотивите , които са използвани в поканата, а именно ”поради налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ„ , посочват че работодателят е оформил предварително решение и освен всичко съобщава на служителката, че тя ще бъде дисциплинарно уволнена, дори и да даде обяснения. Ето защо става ясно, че действията на работодателя не са съобразени с разпоредбите на чл.190, ал.2 и чл.189, ал.1 КТ. В тези разпоредби е прогласено задължението при определяне на дисциплинарното наказание да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя. Тоест работодателят е длъжен след като излуша обясненията на работника да прецени извършеното нарушение съобразно изискванията на 189, ал.1.. Обстоятелството, че дадено нарушение попада в някое от примерно посочените в чл.190 тежки нарушения на трудовата дисциплина не означава, че за това нарушение задължително следва да се наложи дисциплинарно уволннение. Така е постъпил работодателят в настоящия слуяай, като явно е съобразил критериите на чл.189 КТ преди да поиска обясненията и е оформил убеждението си, че работничката ще бъде дисциплинарн уволнена, видно от записаното в ноатариалната покана.
Искането за даване на обяснения може да бъде само индиция за открито дисциплинарно производство и евентуална възможност за носене на дисциплинарна отговорност от работника.
Уволнението се явява също опорочено и несъобразено с целта на закона с оглед и на други съображения.Дори и формално да е спазена процедурата от работодателя за изискване на обяснения по това нарушение, определеният в нотариалната покана срок за депозираното им, не е достатъчен, респективно нормален за предоставянето на същите. Макар и срокът да не е изрично законоустановен, в конкретния случай се изисква бърза реакция от страна на работничката. Поканата, с която се искат обяснения е връчена в 18:30 часа на 13.03.09г. В нея е отразено условието- обясненията да се представят в кратък срок, а именно в 10:00 часа на другия ден и то - в работното време на конкретна нотариална кантора на посочен нотариус в друг град. Тези действия са против всякакви правила за определяне на нормален и достатъчен срок. Подходящият, разумен срок за защита, чрез изготвянето и депозирането на такива обяснения, с посочването и на доказателства, които да бъдат събрани и оценени, е във всички случаи по–дълъг. Още повече, установеното по делото е било, че работничката не е получавала заплата от месеци, което значително би я затруднило да отиде по-най бързия начин до друг град. Ето защо този определен срок от работодателя за даване на обяснения в конкретния случай се явява изцяло неадекватен и неразумен.
От преюдициалния характер на обстоятелствата свързани със законосъобразността на уволнението и конкретното им установяване в разглеждания случай се достига до извода за основателност на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С оглед гореизложеното, решението на районния съд и в частта, с която са уважени горепосочените искове следва да бъде оставено в сила.
Що се отнася до иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал. КТ, становището на жалбоподателят остава неясно. Той е завил, че това обезщетение следва да се определи въз основа на полученото от Ф. брутно трудово възнаграждение, за месец ноември 2008- 233,10 лв. Точно това е приел и първостепенният съд. Що се отнася до твърдението, че оставането без работа за конкретно установен период е недоказано, трябва да се има предвид следното. По делото е представено заверено копие от трудова книжка на работничката П. Ф.. Видно от трудовата книжка, последните записвания в нея са от фирма „К.И.С.С.И.”О.–гр.П. за дните 12.03-13.03.2009г. Тоест липсата на други записвания в трудовата книжка води до извода, че П. Ф. не е била в други трудово правни отношения. Ето защо по отношение иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ решението на първоинстанцинния съд е правилно.
По отношение иска с правно основание чл.244, ал.1 КТ работодателят твърди, че сумата от 31,65 лева е изплатена на работничката. В конкретния случай е представено заверено копие на разчетно платежни ведомости за месец март. В тях е отразено, че сумата от 31,65- обезщетение по КТ е начислена. Представено е заверено копие на вносна бележка за касов превод от 28.04-2009г, издадена от УниКредит Булбанк. В нея е отразено, че сумата от 962.47лв. е преведена по сметка на П. Ф.. Жалбоподателят твърди, че тази сума е формирана от сбора на заплатите за месеците октомври- март 2009. В нея се включват заплатата за месец март.По делото са представени заверени копия от ведомостите от август до март. Сумите, които са начислени за месеците октомври-март 2009г. отговарят по размер на сумата изплатена на работничката, видно от представеното по делото заверено копие на вносна бележка.С оглед гореизложеното становището на жалбоподателя, че сумата от 31, 65 /тридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за три дена за 2009г., се явява, основателно.
Разпечатката съдържа 44 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ccae633-de22-4b57-a022-a4648f50497c