Решение № 1036 от 24.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110112714 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.

200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. В.

К. и М. Н. Й., при квота 1/2, дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите: 6964,50 лв. за главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в *********, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, с 1660,27 лв. за мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 11.08.2021 г.; 18,10 лв. за главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, с 4,85 лв. за мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 11.08.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №50023/2021 г. по описа на СРС.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК. Претендира съдебни разноски.

Ответникът К. К. оспорва исковете по основание (доводите за недопустимост касаят спора по същество) по съображения за липса на облигационна връзка между страните, вкл. за действащ през исковия период договор за ивършване на услуга дялово разпределение.

Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Счита исковете за лихва за недоказани и неоснователни, за което излага подробни съображения. Претендира съдебни разноски.

Ответникът М. Й. оспорва исковете по основание и размер по съображения за липса на облигационна връзка между страните. Навежда възражение за изтекла погасителна 1 давност. В своята писмена защита поддържа недоказаност на иска в контекста за спазване на правилата за начисляване на топлинна енергия на основание „служебен отчет“. Претендира съдебни разноски.

Третото лице-помагачач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца счита, че няма отношение към спора.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл. 192 от ГПК е приет Договор за продажба на недвижим имот от военножилищния фонд по реда на НДИ от 21.02.1990 г., съгласно който Н. К. Й. и П.А. Й. придобиват правото на собственост върху ап. №7, находящ се в **********, който адрес се установява по удостоверение на ГИС София от 20.02.2014 г.

От удостоверение за наследници от 03.05.2001 г., издадено от Столична Община, и справка от 29.01.2018 г. от НБД Н, се изяснява, че Н. К. Й. е починал на 17.04.2001 г. и оставил наследници по закон - съпруга П.А. Й., починала на 06.07.2008 г., и деца М. Н. Й. и В.Н. К., починал на 21.12.2017 г. Последният е оставил за наследник по закон – син К. В. К..

При така установените фактически положения съдът приема, че процесния недвижим имот, през исковия период от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., се съпритежава при квота ½ от М. Н. Й. и от В.Н. К. – до 21.12.2017 г., а след тази дата ½ от М. Н. Й. и ½ от К. В. К., на осн. чл. 5 и сл. от ЗН.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът намира, че през исковия период като собственик на имота всеки ответник се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота. Отв. К. отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия и при условията на наследствено правоприемство.

Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота. Съсобствениците следва да уредят в рамките на вътрешните си отношения отговорността за разноските за вещта, с оглед на неиното ползване.

Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на 27.08.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013 г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 27.08.2018 2 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60 от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на сметката за м.7.2018 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, или на 14.09.2018г., а за тази за м.6.2018 г. – на 14.08.2018 г. Поради това покрито с давност е вземането за главница за периода 01.05.2017-30.06.2018 г., вкл., и възражението на ответника за това е основателно.

От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. реално потребеното количество топлинна енергия е сумата 6964,52 лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са включени лихви или стари задължения. Вещото лице изяснява, че топлата вода и отопление на имот са начислявани на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп, както и поради липса на измервателни уреди; по отношение на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е съобразно делът на процесния отопляем имот в сградата. По делото се изясни, че услугата „дялово разпределение“ е извършвана от трето лице „Директ“ ООД, вкл. в контекста на възражението на конституираното трето лице-помагач, че няма отношение към спора, като в първото открито съдебно заседание, ищецът запознат с това становище, съобразно указанията на съда, не е изменил искането си по чл. 219 от ГПК. В хода на съдебното дирене не се представиха главни и индивидуални отчети, от които да се направи преценка спазени ли са общите условия на топлопреносното предприятие за начисляване на топлинна енергия при условията на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп, а именно чл. 41 от ОУ, във вр. чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ. В конкретния случай следва да се съобрази, че начисляването „на база“ за един потребител има второ основание -липса на измервателни уреди, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна при запознаване със заключението на СТЕ, съответно не се споделят доводите за недоказаност на доставката на топлинна енергия.

За правилното решаване на спора е допусната съдебна-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена по реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице дава вариант на изчисления за размера на паричните вземания непокрити с давностен срок, като за периода 01.07.2018-30.04.2019 г., както следва: главница за цена на топлинна енергия – сумата 3048,88 лв., с мораторна лихва – 590,30 лв.; главница за цена на извършена услуга дялово разпределение – сумата 18,10 лв., с мораторна лихва – 4,85 лв.

По изложените съображения съдът приема искът за главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за основателен за периода 01.07.2018 -30.04.2019 г. и в размер на сумата 3048,88 лв. или спрямо всеки един ответник за сумата 1524,44 лв., като в останалата част подлежи на отхвърляне.

Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.08.2021 г. в размер по ССчЕ или за всеки ответник -295,15 лв., а за останалата част и период подлежи на отхвърляне.

3

Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -27.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

От приложените писмени доказателства не се установява извършването на услуга дялово разпределение, чрез съставянето на главни и индивидуални отчети, с оглед на което претенцията за главница за неплатено възнаграждение е недоказана и неоснователна.

Поради това се явява неоснователен и акцесорния иск за лихва. В тази връзка следва да се отбележи, че установените фактически положения обосновават единствено неоснователност на евентуално регресен иск на ищеца спрямо третото лице-помагач, доколкото не се твърди и доказва друго.

В заключение съдът приема, че всеки един от К. В. К. и М. Н. Й. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1524,44 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в *********, за периода 01.07.2018 -30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, и сумата 295,15 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019- 11.08.2021 г.