Протоколно определение № 5144 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5144 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Кавракова Аршева

Съдебни

Николай Ал. Садовски заседатели: Цветомир Д. Маринов при участието на секретаря Цветелина К. Златева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Наказателно дело от общ характер № 20261100205025 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се явява прокурор С. С..

ПОДСЪДИМИЯТ – Ц. Т. Ц. – редовно призован, с връчено съобщение на 11.08.2026 г., се явява лично.

Защитникът му от фаза досъдебно производство АДВ. К. Т. – редовно призован, се явява лично, с връчено съобщение на 26.08.2026 г..

ПОДСЪДИМИЯТ Ц. Ц.: Получил съм препис от ОА и разпореждането на съда, преди повече от 7 дни.

СТ.ИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредително заседание.

АДВ. Т.: Да се даде ход на разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ Ц. Ц.: Да се даде ход на разпоредително заседание.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА самоличност на подсъдимото лице:

Ц. Т. Ц. – роден на ********г., в с. Г., обл. Ловеч, българин, български гражданин, женен, неосъждан, работи като координатор във фирма „Атлас“ ЕООД, живущ в гр. София, ул. „********, с ЕГН: **********.

/самоличността снета по лична карта № ********, като съдът върна личната карта на подсъдимия/

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия.

ПОДСЪДИМИЯТ Ц. Ц.: Ясни са ми правата. Отводи няма да правя.

АДВ. Т.: Не правя отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят сТ.ище по въпросите по чл. 248 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на СГС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Ц. Ц.. Считам, че делото следва да бъде разгледано по общия ред.

Няма съгласие за разглеждане на делото по реда на глава 29 от НПК.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и не са налице основания за привличане на резервен член, съдия или съдебен заседател. Считам, че не са налице и основания за назначаване на служебен защитник на подсъдимия Ц.. Той има назначен такъв.

Взетите мерки за процесуална принуда считам, че следва да бъдат потвърдени, защото не са налице основания за тяхната промяна. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

Считам, че следва да бъде насрочено делото за съдебно заседание, като бъдат призовани лицата по приложението към обвинителния акт.

АДВ. Т.: Считам, че делото е подсъдно на СГС. Към настоящия момент няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

По т. 3 считаме, че на фаза досъдебно производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подзащитния ми Ц., да разбере в какво е обвинен и да организира правилно защитата си. Считаме, че обвинителният акт не покрива законовите стандарти, усТ.ени в НПК и в Тълкувателно Решение № 2/2002 на ОСНК. Считам, че процесуалната функция на обвинителния акт е да постави фактическа рамка на обвинението и да очертае предмета на доказване по 2 делото, както и да предяви на привлеченото към наказателна отговорност лице всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерността и съставомерните признаци на деянието, в това число времето, мястото и начина на извършването му, които трябва да бъдат изложени по доста ясен, конкретен и разбираем начин. Възраженията ми за това са следните:

Както в предявяването на обвинението на 15.06.2026 г., така и в обвинителния акт, на подсъдимия Ц. е вменена наказателна отговорност за това, че за времето от 01.02.2024 г. до 02.12.2024 г. в София неправомерно е осъществил достъп до информационна система, собственост на ЗК „Лев инс“, като случаят е немаловажен и затова е изпълнил основанието на чл. 319а, ал. 1 от НК. Считаме, че в обвинителният акт държавното обвинение съвсем бланкетно е възпроизвел текста на вмененото на Ц. обвинение и считаме, че липсва посочване на точното място в гр. София, където е извършено деянието, още повече че в обстоятелствената част са посочени два адреса. Единият е гр.

София, бул. „********, упоменат в обвинителния акт като недвижим имот, без изобщо да е ясно каква е връзката на този имот със застрахователната компания и бул. ********, с уточнение, че това е централно управление на застрахователната компания.

Освен това, в обвинителния акт е посочено, че охранителната дейност от страна на „Атлас“ ЕООД включва видеонаблюдение на част от обектите на тази компания, както и охрана на лице, свързани с дейността на дружеството.

Тоест, от изложеното в обвинителния акт, става ясно, че охранителната дейност на „Атлас“ ЕООД включва видеонаблюдение, не е била локализирана на само едно единствено място и обект като административен обект в София.

Също считаме, че както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт, не се съдържат каквито и да е описания на начина, по който моят подзащитен е извършил вмененото му престъпно деяние и държавното обвинение не е отразил ясно и безпротиворечиво в какво точно се състои престъпното поведение на Ц.. Не е достатъчно само бланкетно описание къде и кога е извършено престъпното деяние, но и какъв начин, с какви действия, в каква хронология и порядък е извършено. Отделен е въпросът каква и за какво служи тази информационна система на „Лев инс“.

Обстоятелство, което също не е изяснено и следователно считаме, че обвинителният акт е изготвен в противоречие на разпоредбата на чл. 246, ал. 2 на НПК.

На второ място считаме, че в обвинителния акт липсват изложени факти относно субективната страна на обвинението на Ц., като престъплението може да бъде извършено само с пряк умисъл, а в обвинителния акт не е ясно нищо по този въпрос за прекия умисъл, като няма изложени факти, които да бъдат подкрепени за негово наличие. Липсва обосноваване на субективния елемент на деянието като цяло.

От всичко изложено, не стигнах до извода, че има ограничаване правото на защита на Ц., което право е основно за него и трябва да се следи във всеки един момент.

Относно т. 4, считаме, че към настоящия момент няма основания за 3 разглеждане на делото по реда на особените правила.

Считаме, че няма основания за разглеждане на делото по предложенията, посочени в т. 5.

По мярка за неотклонение, към момента тя е „подписка“ и към момента нямаме искания за нейната промяна.

Нямаме искания за събиране на нови доказателства и няма да сочим такива към този момент.

Моля да насрочите съдебно заседание с лицата, които следва да се призоват по него, съгласно реда, посочен в обвинителния акт.

Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Ц. Ц.: Поддържам казаното от адв. Т..

Съдът се оттегля на съвещание

СЪДЪТ, след като изслуша сТ.ището на страните, намира следното:

Пред настоящата съдебна инстанция е депозиран обвинителен акт срещу подсъдимия Ц. Т. Ц. за престъпление по чл. 319а, ал. 1 от НК, както е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт. Обсъждайки въпросите по смисъла на чл. 248 от НПК, съдът следва да вземе сТ.ище по посочените девет точки.

Разглеждайки обстоятелствената част на обвинителния акт и съобразно родовата и местна подсъдност на делото, съобразно описаните факти, съдът намира, че делото му е подсъдно.

По делото не се усТ.ява основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не се отправят и подобни искания от страна на страните в производството.

По отношение наличието на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия от страна на адв. Т. се посочват няколко обстоятелства. Според адв. Т. не е посочено точно мястото на осъществяване на деянието, за което е повдигнато обвинение на Ц., не е конкретизиран начинът, по който това е осъществено, като и липсва формата на умисъла, с който е осъществено инкриминираното деяние.

На първо място, съдът ще посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно конкретно е обосновано местоизвършването на деянието и то е в гр. София. По отношение на начина на осъществяване на инкриминираното деяние, в обвинителния акт е посочено, че съответно неправомерния достъп до информационната система е бил осъществен в периода от 01.02.2024 г. до 02.12.2024 г., като е посочено, че на 03.06.2024 г. и 02.09.2024 г. Ц. е подал искане за промяна на парола за потребител arhiv, на 18.09.2024 г. е направено искане за проверка на камера, охраняваща бариера на автомобилен вход, след което е потвърдил, че работи коректно, а на 02.12.2024 г. е подал искане за промяна на парола на неусТ.ен достъп.

4

Соченото в принципен план, макар и изключително лаконично, според съда изпълва изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК за описание в обстоятелствената част на обвинителния акт, за време и начин на извършване на инкриминираното деяние. Доколкото адв. Т. се аргументира, че липсва обосновка на формата на умисъла от страна на Ц. Ц., съдът ще посочи, че в обвинителния акт е посочено, че деянието е извършено от Ц. при форма на вина пряк умисъл. Законът не поставя условия за фактическото обосноваване на конкретния умисъл в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на извършителя според прокурора.

Същевременно обаче, от страна на съдебния състав служебно се констатира, че заключителната част на обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 3 от НПК, доколкото в същата задължително следва да се посочат данни за самоличността на обвиняемия и правната квалификация на деянието. В конкретния случай прокурорът е посочил данните за самоличността на Ц. Т. Ц., но е описал единствено текстово съответния текст, но не е дал правна квалификация на деянието. Правната квалификация е съвкупност от текстова и цифрова квалификация на фактическото обвинение според прокурора. Съдът не би могъл да изведе цифровата квалификация, а оттам и цялостната поддържана правна квалификация от прокурора по тълкувателен път от обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото това е изрично изискване на нормата на чл. 246, ал. 3 от НПК. Не би могъл да оцени и сочения пропуск като очевидна фактическа грешка в обвинителния акт.