Решение № 2136 от 02.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2136 гр. Пловдив, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330205456 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23 – 110 / 05.08.2021г., издадено от Т. С. Т. на длъжност *** „Рибарство и контрол - Южна България“ - гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на П. Г. КР., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.66, ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение на чл.24, ал.6, във вр. с чл.9 от Закона за рибарството и аквакултурите;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочва, че в АУАН не е посочено количество и размер на иззетата риба, както и че не е извършил твърдяното нарушение, като 01.07.2021г. влиза във времето, разрешено за риболов. На следващо място взема становище, че в АУАН не е посочено коя алинея на чл.9 от Закона за рибарството и аквакултурите е нарушена, както и че не отговаря на обективната истина посоченото в наказателното постановление, че са били констатирани два броя риби. Още се сочи, че при 1 съставяне на АУАН на жалбоподателя не са му разяснени правата да направи възражения и да даде обяснения. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Л. поддържа жалбата на изложените основания, като добавя, че жалбоподателят не е установен на брега, а в палатка, като не е имал възможност да осъществява контрол на трите броя въдици. Още посочва, че е представена заповед само за язовир Въча, а за язовир Пясъчник се отнася именно Парафраф 1, т.27 от ЗРА, като жалбоподателят К. е спазил правилата за любителски риболов. Също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна – отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не изпраща представител, взема становище в придружителното писмо, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.08.2021г. - видно от приложеното заверено копие от известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, на 16.08.2021г., съгласно приложеното заверено копие от пощенски плик. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.07.2021г., в 23:44 часа, на язовир Пасъчник, местност Могилите, с GPS координати 42º421678, 24.57 4487, свидетелите С. И. С. и Д. Д. М. – в качеството им на служители на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, при проверка установили, 2 че насъщото място жалбоподателят П. Г. КР., ЕГН:********** осъществявал любителски риболов посредством 3 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, под негов контрол, в тъмната част от денонощието.

С оглед на горното, на място свидетелят С. съставил АУАН с бланков № В 0014165/01.07.2021г. срещу жалбоподателя К. за нарушение на чл.24, ал.6, във вр. с чл.9 от Закона за рибарството и аквакултурите, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от К.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели С. И. С. и Д. Д. М., които подробно описват извършената проверка и сторените при същата констатации, включително това, че са установени 3 броя въдици, които били потопени във водата, в работно положение, под контрола на жалбоподателят П. Г. КР..

Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Заповед № 09-353/02.04.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите – от която се установява, че единственият обект в Област Пловдив, за който е разрешен любителски риболов през тъмната част на денонощието, е язовир Въча, съответно – язовир Пясъчник не е такъв обект.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № РД09-131/16.02.2021г. на министъра на земеделието и храните, като за актосъставителя следва да се съобрази и Заповед № КС247/30.06.2021г. на директора на дирекция ФСДУС – относно командироването му в отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ 3 гр.Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което П. Г. КР., ЕГН:**********, с адрес – *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите – за това, че на 01.07.2021г., в 23:44 часа, на язовир Пасъчник, местност Могилите, с GPS координати 42º421678, 24.57 4487, през тъмната част на денонощието е извършвал любителски риболов посредством 3 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, под негов контрол в рибостопаснки обект, извън определените по реда на чл.9 от ЗРА.

На първо място следва да се посочи, че в случая се установява извършван на посоченото време и място любителски риболов от жалбоподателя К.. При това установява се от показанията и на двамата разпитани свидетели - С. И. С. и Д. Д. М., че при проверката К. е бил на брега на язовира, бил е сам, въдиците са били потопени във водата, в работно положение, под негов контрол. В този смисъл без значение е дали в момента на самата проверка К. е бил точно до въдиците или някакво разстояние от тях, дали е бил в палатка или на открито, след като се установява, че въдиците са били под негов контрол – което сочат и двамата свидетели. Очевидно е, с отдалечаване на няколко метра от въдиците си, които остават в работно положение, К. не престава да извършва любителски риболов по смисъла на ЗРА, възраженията в който смисъл, че жалбоподателят не е установен на брега, а в палатка, като не е имал възможност да осъществява контрол на трите броя въдици, се явяват неоснователни.

4

На следващо място установява се още, че язовир Пясъчник не е рибостопаснки обект, определен по реда чл.9 на ЗРА, в който може да бъде извършван любителски риболов през тъмната част на денонощието, доколкото със Заповед № 09-353/02.04.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, като такъв обект в Област Пловдив е посочен язовир Въча.

Ето защо неоснователно е и възражението, че 01.07.2021г. влиза във времето, разрешено за риболов, доколкото за язовир Пясъчник любителски риболов през тъмната част на денонощието не е разрешена и през този период.

На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че в АУАН не е посочено коя алинея на чл.9 от Закона за рибарството и аквакултурите е нарушена. Самата разпоредба на чл.24, ал.6 от ЗРА сочи „реда на ал.9“ без да конкретизира алинея, съответно – текстът на разпоредбата на чл.24, ал.6 от ЗРА е правилно предадена в АУАН и наказателното постановление. Що се отнася до самия ред на чл.9 от ЗРА – последния член предвижда общите правомощия на министъра на земеделието, храните и горите относно опазване на биологичното разнообразие, ето защо липсата на посочване на някоя от същите две общи разпоредби очевидно по никакъв начин не препятства нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение, а именно – любителски риболов, в тъмната част от денонощието, в обект, извън определените по реда на чл.9 от ЗРА

Съдът намери за неотносими възраженията относно това, че в АУАН не е посочено количество и размер на иззетата риба, както и че не отговаря на обективната истина посоченото в наказателното постановление, че са били констатирани два броя риби. Последните обстоятелства нямат връзка с описаното нарушение поради които и неотразяване, съответно – неустановяване на същите в АУАН и наказателното постановление не би могло да съставлява съществено процесуално нарушение. В този смисъл определението, което дава Параграф 1, т.27 от Допълнителните разпоредби на ЗРА за понятието „Любителски риболов“ е „риболов по смисъла на т. 26 дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила“. От своя страна 5 Параграф 1, т.26 от Допълнителните разпоредби на ЗРА сочи, че "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.“. Предвид това, още с поставянето на въпросните 3 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, жалбоподателят К. осъществява състава на визираното нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите. Без значение за това нарушение е дали К. е уловил риби, какъв е бил броя и размера на същите и дали били описани в АУАН и наказателното постановление.

На следващо място, съдът намери за неоснователни, като недоказани възраженията на жалбоподателя в смисъл, че при съставяне на АУАН на жалбоподателя не са му разяснени правата да направи възражения и да даде обяснения. Данни в този смисъл не се установиха, а отделното от последното – същите права са описани в АУАН с бланков № В 0014165/01.07.2021г. който е подписан и връчен на жалбоподателя К., няма данни и същият не твърди да е неграмотен или да съществува друга обективна пречка, поради която да не може да се запознае със съдържанието на акта, който подписва.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.24, ал.6, във вр. с чл.9 от Закона за рибарството и аквакултурите. Процесното нарушение, по начина, по което е описано в закона е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.