Решение № 1404 от 15.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Велико Търново, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110101180 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИНАСИТИ“ ЕАД против А.

И. Т., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10236,48 лв. – главница по запис на заповед от 30.05.2019 г., издаден за сумата от 11261,47 лв., с падеж 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 10.06.2021 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 778 от 24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1676 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г. В исковата молба се твърди, че на 30.05.2019 г. ответникът е издал запис на заповед, с който е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на падежа на записа - 30.08.2019 г. в полза на ищеца „ФИНАСИТИ“ ЕАД (с предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД) сумата от 11261,47 лв., платима без разноски и протест в брой в офис на дружеството, на законните представители на дружеството или овластени от тях лица или по банков път. Посочва се, че на датата на падежа записът на заповед е бил предявен за плащане на ответника, но незаплатена е останала сума от 10236,48 лв., поради което от страна на ищцовото дружество е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на което е ч.гр.д. № 1676 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с постъпило по горното дело възражение против издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника 1

А. И. Т..

В проведеното по делото на 07.11.2023 г. открито съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. От страна на същия няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищцовото дружество чрез пълномощника си е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице и предявеният иск следва да бъде уважен. Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, редовно призован по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, не се явява в първото по делото заседание, респ. не изпраща представител. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Същият е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и от неявяването му в съдебно заседание. От своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против него. Предявената искова претенция се явява вероятно основателна с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и събраните в хода на производството писмени доказателства. В допълнение следва да се отбележи, че подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство е бланкетно и в него не са наведени обоновани оспорвания, подлежащи на разглеждане в настоящото производство.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сторените в хода на заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 204,73 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сторените в настоящото исково производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 204,73 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от юрисконсулта дейност съдът определя на 100 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. И. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „ФИНАСИТИ“ ЕАД, ЕИК:

204695366, със седалище и адрес на управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5, сумата от 10236,48 лв. (десет хиляди двеста тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) – главница по запис на заповед от 30.05.2019 г., издаден за сумата от 11261,47 лв., с падеж 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 10.06.2021 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 778 от 24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1676 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г.

ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „ФИНАСИТИ“ ЕАД, ЕИК: 204695366, със седалище и адрес на управление: гр.

Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5, сумата от 254,73 лв. (двеста петдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) – разноски за заповедното производство, и 2 сумата от 304,73 лв. (триста и четири лева и седемдесет и три стотинки) – разноски за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК. Страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред ОС – Велико Търново в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 1676 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3