Решение № 3656 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3656 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100505926 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „П.К.Б.” ЕООД с вх. № 42772/26.04.2024 г. по изп. дело № 20248630400714 на ЧСИ С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ, с район на действие СГС. Обжалва постановление за отказ по изпълнително дело № 20248630400714 на ЧСИ С.Х., с рег. № 863, с район на действие Софийски градски съд, инкорпорирано в уведомително писмо с изх. № 23034 от 27.03.2024 г., с което по възражение на длъжника частният съдебен изпълнител е намалил приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение само до размера на 700 лв. от общо претендирани от взискателя 826.84 лв., но не и до минималния размер. Обжалва и размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).

Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно.

Поддържа, че по изпълнителното дело правната защита и съдействие от адвоката на взискателя се състои единствено до изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело. Счита, че начисленото по изпълнителното дело възнаграждение за адвокат на взискателя по изпълнителното дело е прекомерно и се дължи единствено за образуване на делото. Поддържа, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, а дължимата сума е изцяло заплатена след поканата и в срока за доброволно изпълнение, поради което приетото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер - 200 лева съгласно Наредба № 1 от 2004 г., 1 поради прекомерност. Претендира да бъде намален и размера на дължимите такси и разноски към ЧСИ по ТТРЗЧСИ, който към момента на обжалването е изчислен на базата на сумите по изпълнителния лист и на адвокатския хонорар по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взискателят по изпълнителното дело не е взел становище.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ С.Х. е изложила мотиви за допустимост и неоснователност на жалбата. Сочи за какво са сумите на начислените по изпълнителното дело такси по ТТРЗЧСИ. Иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20248630400714 на ЧСИ С.Х. се установява, че то е образувано по молба на взискателя И.С.Г., чрез адв. В.В. – САК, срещу „П.К.Б.” ЕООД, за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден на 28.02.2024 г. по т. дело № 1492/2023г. на ВКС, ТО, в размер на 3 848.72 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. С молбата за образуване взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника. Претендира събирането на направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 821.84 лв., както и всички дължими такси по ТТРЗЧСИ и такса в размер на 5.00 лв. – за издаден изпълнителен лист.

По изпълнителното дело е представено пълномощно от взискателя за представителна власт на адв. В.В. и договор за безплатна правна помощ и съдействие от 29.02.2024 г. От договора за правна помощ е видно, че правната помощ и съдействие се предоставя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв, а договореното възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изп. дело е в размер на 821.84 лв. с вкл. ДДС.

С разпореждане от 01.03.2024 г. съдебният изпълнител е постановил образуване на изпълнителното дело. Постановено е изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, налагане на запор върху банкови сметки и приемане на съответните разноски.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника 13.03.2024 г., а на 15.03.2024 г., в срока за доброволно изпълнение, дружеството-длъжник е платило по банковата сметка на ЧСИ цялата сума, посочена в поканата, а именно 5 295.01 лв., включваща сумата по изпълнителния лист в размер 3 848.72 лв., 826.84 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и 619.45 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.03.2024г.

По делото е представено запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД, от 07.03.2024 г., получено от банката на 12.03.2024 г. На 22.03.2024 г. „Алианц Банк България“ АД е изпратило съобщение до ЧСИ с искане за издаване на разпореждане за вдигне на запора, поради представено от длъжника удостоверение за погасяване на дълга. Запорът е вдигнат на 28.03.2024 г., което се установява от съобщението за вдигане на запора до банката.

На 20.03.2024 г. дружеството-длъжник е подало възражение до ЧСИ срещу разноските за адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление от 27.03.2024 г., частният съдебен изпълнител е намалил приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение, но само до размера от 700 лв. от общо претендираното възнаграждение в размер на 826.84 лв.

2

Съобщението за обжалваното постановление е връчено на длъжника на 18.04.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, извън предвидените изключения. За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че извършените от представителя на взискателя действия се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с приложен към нея изпълнителен титул. В молбата е посочен изпълнителен способ, а именно запор върху банковите сметки на длъжника.

Изпълнителният способ е приложен, доколкото запорното съобщение до банката е изпратено на една и същата дата с поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

Запорното съобщение е получено от банката на 12.03.2024 г., а поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 13.03.2024 г. След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил цялото задължение, видно от референция: BIS-00-11215862, осчетоводена на 15.03.2024 г. (лист 20 от изп. дело).

Като доказателство по изп. дело е представено и платежното нареждане за кредитен превод от същата дата и сума от 5295.01 лева (лист 22 от изп. дело).

В разглеждания случай по делото няма данни процесното изпълняемо право с взискател И.С.Г. да е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Следва, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадения срещу него изпълнителен лист. Няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид 3 извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

Въззивният състав приема, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност. Пълното изпълнение на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не се е наложило прилагане на сочения от взискателя изпълнителен способ. В случай, че дължимата сума - предмет на изпълнителното дело, е в големи размери, при сложност за събиране на сумите и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 година от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НАМВ). В случая е неоснователно да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън възнаграждението за образуване на изпълнителното производство, тъй като не е било необходимо извършването на такива действия, доколкото длъжникът е платил цялата сума в срока за доброволно изпълнение. Следва да се отрази, че посочването на изпълнителен способ е необходим реквизит за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело, а прилагането на такъв е необходим само при липсата на изпълнение от страна на длъжника.

По изложените съображения адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя следва да бъде начислено единствено при спазване разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, касаеща дължимо възнаграждение за съдействие за образуване на изпълнително производство, поради което същото следва да бъде намалено до сумата от 200 лева, а отказът на частния съдебен изпълнител – отменен. Съдът констатира, че договореното възнаграждение е с включен ДДС, която сума е 20 % от адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на взискателя не е регистриран по ЗДДС – доказателства в тази насока не са ангажирани. Съгласно § 2а от ДР към НМАВ, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, поради което и такъв в настоящия случай не се дължи от длъжника.

По искането за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съдът приема следното:

Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските, дължими по изпълнително дело, върху които не следва да се дължи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради изложеното и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начислява и събира.