Решение № 158 от 11.10.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 158, 11.10.2019г.,

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд , Пловдив втори граждански състав

На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев

ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова

Надежда Дзивкова секретар :

Анна Стоянова, прокурор: Добринка

Калчева, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 281 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „С.с.“ ЕООД против Решение № 697/21.05.2018г., допълнено с Решение №273/05.03.2019, пост. по гр.д.№ 897/2017, ПдОС, с което отхвърля предявения от жалбоподателя против Н.с.н.Р.Б. иск с пр. осн. чл.4, пар.3 от ДФЕС за заплащане на сумата от общо 66 861,82лв. , съставляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 01.08.2015г. – 28.02.2017г., произтичащи от нарушение на правото на ЕС чрез приемане на § 18 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, обн.ДВ бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г. и представляващи разликата между уговорения и реализиран приход от продажба на електрическа енергия, произведена от фотоволтаичната централа на ищеца в с.Ч., община Б, като жалбоподателят е осъден и за разноски.

Жалбоподателят

„С.с.“ ЕООД поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита, че е доказал всички необходими елементи от нормата на чл.4, §3 от ДФЕС : – извъшване на нарушение на норма на правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, като напрушението е съществено; - от нарушението да са произтекли вреди за ищеца; - пряка причинно-следсвена връзка между вредите и нарушението. Поддържа, че изводите на съда, че с процесното изменение се защитава значим обществен интерес, същото е социално оправдано и целящо еднакво и справедливо третиране на производителите на енергия от ВИ и съблюдава правата на крайния поктребител, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи, че е доказал твърдението си, че с промяната в ЗЕВИ централата не е била в състояние да се самоиздържа, с което се доказва наличие на вреда поради приложението на §18. Счита, че съжденията дали тези цени осигуряват печалба в дългосрочен план на други електроцентрали е ирелевантен.

Същественото е , че за ищеца тези цени не осигуряват не само възвращаемост на инвестициите, но е са недостатъчни за текуща издръжка. Счита, че е допуснато процесуално нарушение от съда, който не е допуснал представяне на писмо от Председателя на КЕВР до народен представител, член на комисията за наблюдение дейността на КЕВР, с което се установявало липсата на значим обществен интерес за въвеждане на промяната с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Поддържа, че приложимият процесуален ред за разглеждане на делото е този по АПК, а не по ГПК. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон поддържа, че изводът на съда, че не е нарушена нормата на чл.63 от ДФЕС е неправилен. Счита, че по делото не се доказва наличие на висока финансова тежест за крайния потребител, както и равноправно третиране на всички производители на енергия от ВИ, която да оправдае законодателната промяна -§18 от ПЗР ЗИД ЗЕ. Счита, че съдът не се е произнесъл дали законодателната мярка , приложима съобразно разграничителен критей – датата на подаване на заявление за подпомагане преди или след влизанене на ЗЕВИ, е средство за произволна дискриминация , която е забранена съгл. чл.65, §3 от ДФЕС. Поддържа, че по делото не се доказва несъвместимост на преференциалните цени с вътрешния пазар съгл. чл.108, §2 от ДФЕС. Счита, че бъдещият доход може да се смята за собственост, която може да се ползва от закрилата на чл.17, §1 от ХОПЕС или по-точно, при нужда от ограничаване на това право на собственост , субектът да е бил справедливо и своевременно обезщетен за понесената загуба.

Следователно липсва правно основание дружеството да е лишено от собстевността си – бъдещият доход. Отделно от това поддържа, че в случая е налице ограничеване на стопанска дейност, което не е всеобщо и еднакво за всички стопански субекти, а е въведен разграничителен критерии – моментът на подаване на заявление пред ДФЗ. Счита, че с това се нарушава чл.16 от ХОПЕС. Счита и че с изменението на §18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ се засяга и принципа на оправданите правни очаквания, т.к. дружеството е направило инвестиция и е сключило договори за изкупни цени при определени условия, като е имало очакванията за конкретен доход, който не се е реализирал. Посочва, че щом договорът има определен l закона срок, който не е бил предмет на свободна договорка и посочена цена, за която също е законово предвидена да не се изменя, то е естествено да създаде у всеки разумен субект очакване, че законодателят е гарантирал със закон инвестицията му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. с.на Р.Б. оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че съдът правилно е приел, че изменението на ЗЕВИ въведено с §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/2015/ защитава значим обществен интерес и цели разпределение на високата финансова тежест, която поема крайният потребител. Поддържа, че промяната цели преодоляване на двойното подпомагане в производството на енергия от ВИ, в случаите, при които е ползвано финансиране по схеми за подпомагане и се ползват преференциални цени при изкупуване на ел. енергия. Тази цел е изложена в мотивите към законопроекта, обсъждана е в комисиите преди внасянето му в пленарна зала, както и при обсъжданията в самата зала на първо и второ четене. Подобни били и изводите в доклада на Временната анкетна комисия за проверка и оценка състоянието на енергетиката в РБ към 31.01.2015г., създадена с решение на 43-то НС/обн. в ДВ бр.46/17.06.2016г./. Развива съображения, че изменението цели преодоляване на същетвуващото двойно финансиране с публични средства. Посочва и , че определянето на преференциални цени е възложено на КЕВР, като тези цени не се определят произволно, а посредством сложна методика с множество обективни компоненти. Счита, че за постигане на крайната цел – премахване на подпомагането в сектора на производство на възобновяема енергия, следва да се предприемат действия за промяна в отношенията на участниците в производството и потреблението. Сочи и , че в случай , че механизмът на подпомагане не е икономически изгоден за производителя, за него винаги съществува възможността да реализира произведената ел. енергия на свободния пазар. Това е било известно на жалбоподателя при подписването на договора за подпомагане, при което правните му очаквания за това да не се извършва промяна в условията на договора са неоправдани и неадекватни. По отношение твърдението, че централата не може да се самоиздържа, посочва, че не законодателната промяна е причина за това, а издръжката е въпрос на управленско решение при анализ на приходите и разходите.

Твърди и че не е налице произволна дискриминация, т.к. посочените три групи производители не са били поставени при еднакви условия, т.к. отделните ценообразуващи фактори при формиране на преференциалните цени влиаят по различен начин на ценообразуването. Посочва и че не е налице нарушение на чл.63 §1 от ДФЕС, т.к. не е засегнат основният принцип за свободно движение на капитали. Предоставена е възможност в чл.65, §1, б.Б от ДФЕС държавата членка да предприема мерки , които са оправдани от обществетния ред и обществената сигурност. Затова законодателната промяна е съобразена със сочената норма от ДФЕС. Посочва и че не е налице нарушение на чл.108 от ДФЕС, т.к. държавата е избрала подход, при който не налага на подпомаганите производители да връщат дадените помощи, а при определяне на преференциалните цени да се отчита размера на привлечения капитал и така да се регулира режима на подпомагане. Счита и че не е налице ограничение на стопанската инициатива, т.к. ограничаване размера на бъдещата печалба не води до подобен извод. Излага и съображения, че в договора за изкупуване на ел. енергия е посочено, че може да настъпи промяна в договорните отношения, поради което не може да се приеме, че за страната съществуват „опрадвани очаквания“ през целия период на действие на договора да се запазят първоначалните условия, при които е сключен. В самият ЗЕВИ и посоченият начин на формиране на преференциалня цена е заложена възможност за промяна, поради което „очакванията“ на ищеца не са нито оправдани, нито легитимни, нито логични. Счита, че в рамките на дискреционната власкт на законодателя е да извършва промени в законодателната уредба, включително и в сектор енергетика, като съобразява с промяната в обществените , икономическите и социалните условия. Сочи и че , съгласно практиката на СЕС, предпазливият и съобразителен икономически оператор е в състояние за предвиди приемането на мерки, засягащи неговите интереси, поради което и той не може да се позовава на засягане на неговите оправдани очаквания. Посочва и че приетото изменение на закона няма обратна сила както твърди жалбоподателя. Счито, че законодателната уредба в сектора енергетика и в частност за ВИ е в съответствие с европейското законодателство, като целите и принципите в това законодателства са възприети и транспонирани във вътрешното право. Посочва, че европейското законодателство дава широки свободи на държавите членки за прценка на необходимите средства за постигане на посочените цели.

Предвид изложеното счита, че предявеният иск за ангажиране отговорността на законодателния орган за репариране на вреди от законодателна дейност в нарушение правото на ЕС е неоснователен и недоказан, поради което и постановеното решение в същата насока е правилно и следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице– ищец в производстовто, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на постановеното решение и допустимостта му - в обжалваната част. Правилността на решението се проверява в обжалваната част и с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

От фактическа страна по делото е установено от представените нотариални актове, договори за делба, разрешения за строеж и за ползване, актове за изпитания и за въвеждане в експлоатация, че жалбоподателя „С.с.“ ЕООД е изградил, въвел в експлоатация фотоволтаична електроцентрала, находяща се в землището на с. Ч.. Представен е договор

№..., между дружеството и Д. ф. „З.“, съгласно който дружеството е получило безвъзмездна финансова помощ , представляваща 79% от одобрените и реално извършени разходи по осъществяване на проект № №16/312/01375/13.07.2010г. / за изграждане на фотоволтаична електроцентрала/. По делото е приложен и

Договор №... между дружеството и „Е.Е.“ АД за изкупуване на цялата произведена от фотоволтаичната централа на ищеца електроенергия на преференциални цени , определени от ДКЕВР, в съответствие с действащото законодателство. Приложени са и двустранни протоколи за произведена ел. енергия, подписани между „С.с.“ ЕООД и „Е. Е.“ АД, както и фактури за плащане на произведена ел. енергия или извлечение от банкови сметки /л.70-75, 90-116 от първоинстанционното дело/.

Прието е заключение на ССЕ с в.л. М.

М., която установява след проверка на счетоводството на ищеца, което е водено редовно и съобразно действащото законодателство, че за периода м.08.2015г.-м.02.2017г. разликата между цената на изкупената електроенергия и цената, на която преди изменението на закона е следвало да бъде изкупувана произведената от ищцовото дружество електроенергия, е в размер на 66 861,78лв. В допълнително заключение на ССЕ се установява, че за периода м.08.2015-м.02.2017г. нормативно задължителните разходи превишават приходите от тази дейност, като е отчетена счетоводна загуба в общ размер на 27 041,14лв. Според експертизата заложената единична цена на изкупуване на електроенергия е под себестойността за производството й от дружеството ищец и застрашават жизнеспособността на инвестициите.