Решение № 9146 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9146 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110124271 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „**************“ ЕАД срещу М. Ц. Б., И. Ц. М., Л. Р. М., К. Л. М. и П. Х. П., с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

1. М. Ц. Б.: 1/10, а именно: сумата от 620,25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 91,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., сумата от 8,89 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 2,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 12.04.2025 г.

2. И. Ц. М.: 1/10, а именно: сумата от 620,25 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, аб. № ******, за периода от 1

01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 91,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., сумата от 8,89 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 2,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 12.04.2025 г.

3. Л. Р. М.: 2/10, а именно: сумата от 1 240,49 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 182,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., сумата от 17,78 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 4,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 12.04.2025 г.

4. К. Л. М.: 4/10, а именно: сумата от 2 480,99 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, сумата от 365,65 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., сумата от 35,56 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 8,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 12.04.2025 г.

5. П. Х. П.: 2/10, а именно: сумата от 1 240,49 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до 2 окончателното плащане, сумата от 182,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., сумата от 17,78 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 4,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 12.04.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила през 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и заплащане на лихва за забава върху главниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. Х. П. и Л. Р. М. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват исковете като неоснователни.

Не оспорват, че са наследници на С.Й.Д., починал на 08.04.2021 г. Отричат да са ползвали услугите за топлоснабдяване на „**************“ ЕАД в процесния имот, поради което претендираните от ищеца суми са недължими.

Молят за отхвърляне на исковете. Не претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М. Ц. Б., И. Ц. М. и К. Л. М. не са подали отговори на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

3

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 24, том I, рег. № 478, дело № 25/17.03.1999 г. се установява, че С.Й.Д. и съпругата му М.Д.Д. са продали на Г.Д.Д. съсобствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 78, находящ се в гр. *************, идентичен с процесния имот.

От Удостоверение за наследници с изх. № РНД-22-УФ01-380/3 се установява, че Г.Д.Д. е починала на 06.06.2004 г., като е оставила за законен наследник ответника по делото П. Х. П., който по правилата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН е наследил 1/6 част от наследството й.

Доказателства, че останалите ответници по делото са собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот, не са ангажирани. Действително, в представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 93, том I, рег.

№ 932, дело № 85/2025 г. е констатирано, че към 27.01.2025 г. всеки от ответниците е бил собственик на процесния имот при твърдените от ищеца квоти, но това не е достатъчно да установи правото им на собственост или вещно ползване върху имота за процесния период. За да проследи собствеността върху имота преди сочения договор за покупко-продажба да бъде сключен, нотариусът е извършил проверка и е събрал в хода на нотариалното производство необходимите писмени доказателства, описани в нотариалния акт, каквито обаче не са представени от ищеца по настоящото дело.

Поради това съдът достига до извод, че за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. единствено ответникът П. Х. П. е бил „битов клиент“ по см. на §1, т. 2а ДР ЗЕ и се е намирал в облигационно 4 правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че през исковия период останалите ответници също са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца, възникнало въз основа на договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, респ. за този период същите не се доказва да са били битови клиенти на топлинна енергия. Ето защо предявените срещу ответниците М. Ц. Б., И. Ц.

М., Л. Р. М. и К. Л. М. главни осъдителни искове подлежат на отхвърляне като неоснователни поради липса на пасивна материалноправна легитимация на тези ответници да отговарят за задълженията за доставената до процесния имот топлинна енергия и за извършената услуга дялово разпределение.

Предвид горните изводи за неоснователност на главните искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и насочените срещу тези ответници акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава върху главниците.

По отношение на ответника П. Х. П. съдът намира следното:

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът П. Х. П. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.