Определение № 2869 от 08.11.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………/……….11.2018 год., гр. Варна

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА

СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.

МАЯ НЕДКОВА разгледа въззивно гр. дело № 2413 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К. И. и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Т.П. - С. от гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. Д.А. ***, срещу Решение № 3520/26.07.2018 год., постановено по гр. дело № 15649/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** срещу въззивницата М.Т.П. – С. от гр. София ревандикационен иск, като е прието за установено по отношение на ответницата М.Т.П. – С. от гр.

София, че ищците Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** са собственици на поземлен имот с идентификатор

***, с площ от

406 кв. м. по Кадастралната карта и кадастрални регистри на район

„Приморски", гр.

Варна, одобрена със заповед №

РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния

Директор на АГКК- гр. София, при граници:

ПИ с идентификатори ***; ***; ***; *** и

*** по КК и КР на кв. Виница, м. „Манастирски рид“, гр. Варна, на основание земеделска реституция, приключила със Заповед № 615/31.07.2009 г. на Кмета на Р-н „Приморски“, Община Варна, издадена по реда на

§4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и М.Т.П. – С. от гр. София е осъдена да предане на Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** владението върху гореописания имот.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Твърдят се и допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и в необсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, в резултат на което решението е и необосновано. Неправилни са изводите на районния съд, че наследодателката на ищците Тодора Панайотова Узунова с ЕГН ********** и лицето Тодорка Панайотова Каркаленджева, вписано в записка № 220, том 5, дело № 131 от 1947 г. са едно и също лице. Според жалбоподателката подобен извод не може да бъде обоснован от събраните по делото доказателства, а депозираната от ищеца Т.П.И. декларация с per. № 5723 от 11.10.2017 г. по описа на нотариус Т. Милков, per. № 237 за идентичност на лице с различни имена, съставлява частен документ, който удостоверява изгодни за своя издател факти и не следва да бъде ценен, а освен това декларираното в тази декларация обстоятелство се опровергава от други, събрани по делото доказателства. Неправилен е и изводът на съда за идентичност на притежавания от наследодаделката на ищците преди кооперирането земеделски имот, с процесния, респ., че процесният имот е част от имота, притежаван от наследодателката на ищците преди кооперираренето му. Поради това и изводът на съда, че наследодателката на ищците е била собственик на процесния имот и че по отношение на ищците са били налице предпоставките за реституция по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ е необоснован и не намира опора в доказателствата по делото.

Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно наведеното от ответницата възражение за придобиване на процесния имот по давност с начало на владението от

2002 год., установено въз основа на договора за дарение по нот. акт № 130/2002 год. В нарушение на мателиалния закон

(чл. 70, ал. 1 ЗС) е прието, че същата няма качеството на добросъвестен владелец. Неправилен е и изводът на съда, че заповедта № 615/31.07.2009 год. на кмета на район „Приморски“, община Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на която ищците се легитимират като собственици на процесния имот, е влязла в сила през 2013 год., въпреки изричното отбелязване в заповедта, от органа, който я е издал, че е влязла в сила на 22.08.2009 год.

По тези съображения въззивницата счита, че решението е неправилно и необосновано, като се настоява за отмянана му и за постановяване на друго, с което предявеният срещу нея ревандикационен иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във втората инстанция.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни (ищци по ревандикационния иск) оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения, цитират и съдебна практика. Претендират присъждане на разноски.

С отговора искания за събиране на доказателства не са направени.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане.

Съдът, като се запозна с делото констатира, че при определяне на подлежащите на доказване факти и разпределение на доказателствената тежест между страните (чл. 146, ал. 1, т.

5 ГПК) първоинстанционният съд не е указал на ответницата, че в нейна тежест е да докаже следните твърдени от нея факти: 1) че имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за собственост на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС (л. 69 от делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна – предвид наведените от ответницата възражения срещу иска за собственост, че по отношение на процесния имот е осъществен фактическия състав на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ – имотът е придобит по замяна от ТПС – комисия и впоследствие е застроен, поради което и е налице пречка за реституцията на имота по реда и при условията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му; 2) че имотът, описан в договора за дарение, скл. нот. акт № 130/2002 год. на ВнН като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност „Манастирски рид“ гр. Варна, е идентичен с процесния ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна – с оглед наведените от ответницата твърдения, че е установила владение върху имота въз основа на горната сделка и го е придобила по кратката давност.

Нито един от горните, релевантни за повдигнатия правен спор, факти не е приет за безспорно установен между страните и ненуждаещ се от доказване, освен това в отговора на въззивната жалба ищците изрично са навели доводи, че имотът, върху който ответницата осъществява фактическа власт, т. е., процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна не е идентичен с имота по нот. акт

№ 130/2002 год. на ВнН.

В резултат на горния пропуск е допуснато и нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК – не е указано на ответницата, че не сочи доказателства за установяване на тези факти.

Изложеното налага да се дадат указания на ответницата, че в нейна тежест е да докаже че: 1) имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за собственост на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС (л. 69 от делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна; 2) имотът, описан в договора за дарение, скл. с нот. акт № 130/2002 год. на ВнН, като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност „Манастирски рид“ гр.

Варна, действал към 2002 год., е идентичен с процесния имот – ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна, както и указания, че не сочи доказателства за горните обстоятелства, като й се предостави възможност в срок най-късно в съдебното заседание да посочи доказателствата си за тези обстотелства и да представи писмените си такива.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от М.Т.П. - С. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Д.А. ***, въззивна жалба срещу Решение № 3520/26.07.2018 год., постановено по гр. дело № 15649/2017 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Т.П.И., С.М.И., Д.А.И. и Д.А. *** срещу въззивницата М.Т.П. – С. от гр. София ревандикационен иск относно поземлен имот с идентификатор

***, с площ от

406 кв. м. по Кадастралната карта и кадастрални регистри на район

„Приморски", гр.

Варна, при описани в решението граници;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.12.2018 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се ризоват страните, чрез процесуалните им представители;

УКАЗВА на ответницата М.Т.П. - С. от гр. София, ЧЕ В НЕЙНА ТЕЖЕСТ Е ДА ДОКАЖЕ, че: 1) имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за собственост на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС (л. 69 от делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна; 2) имотът, описан в договора за дарение, скл. с нот. акт № 130/2002 год. на ВнН, като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност „Манастирски рид“ гр.

Варна, действал към 2002 год., е идентичен с процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна;

УКАЗВА

НА на ответницата М.Т.П. - С. от гр. София, ЧЕ НЕ

СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за горните факти, а именно: 1) че имотът, описан в нот. акт № 93/1975 год. на ВнН за собственост на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС (л. 69 от делото на РС-Варна) е идентичен с процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна; 2) че имотът, описан в договора за дарение, скл. с нот. акт № 130/2002 год. на ВнН, като имот с пл. № 1600, кв. 37 по плана на местност „Манастирски рид“ гр.

Варна, действал към 2002 год., е идентичен с процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, респ. с новоообразуван имот с пл. № 517.2600 по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Манастирски рид, Бялата чешма“ гр. Варна;

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата М.Т.П. - С. от гр. София в срок най-късно в съдебното заседание на 10.12.2018 год. ДА ПОСОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СИ ЗА ГОРНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ДА ПРЕДСТАВИ ПИСМЕНИТЕ СИ ТАКИВА, в противен случай губи възможността да стори това по–късно.

Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, като връчването на процесуалния представител на ответницата да се извърши и по реда на чл. 42, ал. 4 ГПК на посочения от адв. Д.А. *** електронен адрес – л. 119 от делото на РС-Варна, което да бъде надлежно отразено по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.