Определение № 53 от 10.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900582 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба вх.№29662/04.12.23г. от М. Л. С. и П. С. Х., чрез пълномощник адв.Б.Л., с която е направено искане за освобождаване от заплащане на дължимата д.т. за въззивно обжалване предвид липсата на достатъчно средства за заплащането й, а евентуално за частично им освобождаване от д.т. Във връзка с молбата са представени декларации за материално състояние и семейно положение, справки от АВ и трудови договори.

Видно от приложената от мол.С. декларация същата декларира месечен доход от 611лв, притежаването на жилище в гр.Варна, на МПС – Фиат Седичи / запориран от НАП/, както и дялове в търг.дружества на стойност 200лв. Декларира се липсата на парични влогове. От страна на мол.Х. се декларира, че получава месечен доход от 200лв, притежаването на жилище в гр.Варна, на МПС– БМВ и мотор Кавазаки Z 800, както и дялове в търг.дружества на стойност 200лв. Декларира се още, че всичко било запорирано от НАП.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможността физически лица, страни в производството, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски, да бъдат освободени от задължението за внасянето им. При преценка имущественото състояние на страната съдът следва да вземе предвид няколко обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.83, ал.2 , т.1-6 ГПК, както и да съобрази евентуално други извън тези, и въз основа на тях да направи цялостна преценка за основателността на искането.

Съобразявайки така представените декларации и удостоверените с тях обстоятелства съдът намира, че молителите не са доказали невъзможността си да платят дължимата д.т. за въззивно обжалване.

От изисканите справки от НАП се установява, че мол.С. реализира доходи от трудова дейност в месечен размер на 611лв, а мол.Х. реализира доходи от трудова дейност в 1 размер на около 200лв, като са налице данни и за осигуряването му към дружеството КОЛИДЖ ГРУП ЕООД. От справката от НОИ се установява, че молителите не са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица, помощи от ДОО и пенсии. Същевременно от представените декларации е видно, че молителите освен получаваните от тях трудови доходи притежават и дялове в търговски дружества. От извършената справка в ТР се установява, че мол.С. е едноличен собственик и управител на МАКСТАЙМ ЕООД, ЕИК 204909674, със седалище гр.Варна, и на ПСМ БГ ЕООД, ЕИК 205361953, със седалище гр.Варна, като не са налице данни за липсата на осъществявана търг.дейност от посочените по-горе дружества и възможността да се реализират доходи от тях. От своя страна мол.Х. е едноличен собственик и управител на КОЛИДЖ ГРУП ЕООД, Е И К 205721611, със седалище гр.Варна и на ДЕЙТАЙМ ЕООД, ЕИК 204281333, със седалище гр.Варна, като не са налице данни за липсата на осъществявана търг.дейност от посочените по-горе дружества и възможността да се реализират доходи от тях. Наличието на запор върху притежаваните от мол.Х. дялове само по себе си не презюмира невъзможност за реализиране на приходи от наличното правоотношение.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, които иначе биха били възпрепятствани да защитят правата си в съда, какъвто настоящият случай не е. Видно е, че молителите притежават общо четири търговски дружества, за които няма данни за липсата на дейност, поради което и същите са потенциален източник на средства. Нормата на чл.83, ал. 2 ГПК е привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на лицата, които са доказали невъзможност да платят конкретната сума за дължима държ.такса. За да се приложи разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, то не е достатъчно заплащането на таксите и разноските да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати. При така установените по-горе обстоятелства относно имущест.състояние на молителите, то съдът намира, че не би могло да се приеме, че материалното им състояние /имуществено и финансово/ не позволява да отделят средства за заплащане на дължимата д.т. за въззивно обжалване, възлизаща на 2347,09лв.

С оглед гореизложеното съдът прави извода, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване както изцяло, така и частично от заплащане на държ.такса за въззивно обжалване на ответниците, поради което и искането им като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№29662/04.12.23г. на ответниците М.

Л. С. и П. С. Х., чрез пълномощник адв.Б.Л., за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение №448/25.10.23г. по т.д.№582/22г. на ВОС, на осн.

2 чл.83, ал.2 ГПК като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3