Определение № 1193 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 15.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 и следв. от НПК,вр.чл.440 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода Т. С. Г.,срещу определение от 11.11.2025г.на СГС,постановено по н.ч.д.№7076/2025г.,с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на л.св.Г. за предсрочното му освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по н.о.х..д.№12262/2024г.по описа на Софийски районен съд.

В жалбата се сочи,че определението на

СГС е неправилно и незаконосъобразно.Според жалбоподателя първият съд не е преценил правилно всички обстоятелства по делото,и най-вече обстоятелството,че са налице двете предпоставки по чл.70,ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Т. Г..Според жалбоподателя са налице данни за положителна промяна в поведението и нагласите му.Оспорват се констатациите в представения доклад от Затвора-гр.София,както и изводите на първостепенния съд за липсата на доказателства за поправяне на осъдения.Прави се искане за отмяна на определението на СГС и за постановяване на ново такова,по силата на което л.св.Г. да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание ЛОС.

Съдът,след като се запозна с материалите по делото и доводите,наведени в частната жалба,намира за установено по делото следното:

Жалбата на жалба на лишения от свобода Т. С. Г. е процесуално допустима,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНA.Съображенията на съда за това са следните:

С определение от 11.11.2025г.на СГС,постановено по н.ч.д.

№7076/2025г.,първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Т. Г. за предсрочното му освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от 1 свобода по н.о.х..д.№12262/2024г.по описа на Софийски районен съд.

Видно от приложените по делото доказателства,се установяват по несъмнен начин следните факти,имащи значение за правилното решаване на делото:

С присъда на СРС,постановена по н.о.х.д.№12262/2024г.по описа на съда,съдът е признал л.св.Т. Г. за виновен по обвинение по чл.346,ал.1 от НК и по чл.196,ал.1,т.2 от НК,като му е наложил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца,което да бъде търпяно при строг режим.

Начало на изпълнение на наказанието ЛОС 10.03.2025г.

Към 27.10.2025г. лишеният от свобода Т. С. Г. е изтърпял фактически 1 година,9 месеца и 9 дни от наложеното му наказание ЛОС,като на основание чл.41,ал.3 от НК е зачетен положен от него труд и е намален срокът на наложеното наказание с 2 месеца и 25 дни.Към посочената дата Г. е изтърпял наказание общо в размер на 2 години,0 месеца и 4 дни,с остатък за изтърпяване в размер на 5 месеца и 26 дни.

Видно от приложения по делото доклад от затвора-гр.София, първоначалната оценка на риск от рецидив е определена във високите стойности-87 точки,която се запазва и към момента.При настоящия престой в затвора има негативни прояви-допуснато дисциплинарно нарушение и наложено наказание-при направен тест за наличие на наркотични вещества,същият е показал положителен резултат.

С поведението си л.св.Г. не предоставя безспорни и категорични доказателства за трайна положителна тенденция в промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот.Лишеният от свобода не е преминал през етапите на прогресивната система,залегнали в разпоредбите на чл.155 и чл.171 от ЗИНЗС,изразяваща се в замяна на режима в по-лек,като и към момента изтърпява наложеното му наказание при строг режим,без да е налице напредък при изпълнението на плана за изтърпяване на наказанието ЛОС.

Рискът от вреди е среден за обществото,за служителите и останалите лишени от свобода,нисък за деца,предвид характера на правонарушението.

Становището на затворническата администрация е,че не е налице втората предпоставка по чл.70,ал.1 от НК.

Базирайки се на представените по делото доказателства,първостепенният съд е преценил,че по отношение на лишения от свобода Т. С. Г. е налице само първата от двете кумулативни предпоставки по чл.70,ал.1 от НК,доколкото последният е изтърпял фактически повече от две трети от размера на определеното му наказание лишаване от свобода.От друга страна СГС е посочил,че по делото не са налице данни,че осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне.Изводите по този въпрос съдът е формирал на базата на данните,приложени в затворническото досие на лишения от свобода.

Настоящият съдебен състав подкрепя изцяло мотивите на СГС,с които съдът е отказал да уважи молбата на осъдения Т. Г..

2

Фактите по делото,така както са изложени в рамките на настоящите мотиви,са установени по несъмнен начин и са известни за страните по делото.От последните може да се направи извод за това,че действително е налице първата кумулативна предпоставка,визирана в разпоредбата на чл.70,ал.1 от НК,а именно,че лишеният от свобода Г. е изтърпял фактически повече от две трети от размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.

От друга страна САС счита за правилен и следващия извод на първостепенния съдотносно това,че Т. С. Г. не е дал доказателства за своето поправяне.В тази посока следва да се има предвид доклада на ИСДВР при затвора-гр.София,както и записаното в становище относно лишения от свобода,изготвено от началника на затвора-гр.София,което правилно е отчел и първият съд.Инспекторите,които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода /материя,уредена в глава ХІ от ЗИНЗС/,имат найпряко наблюдение върху осъдените лица с оглед на характера на извършваната от тях дейност,като в тази посока трябва да се има предвид и разпоредбата на чл.439 а от НПК.Поради това няма никакви процесуални основания съдът да игнорира техните констатации,които са отразени в съответни доклади за лишените от свобода.

В конкретния случай следва да се обърне внимание на два основни момента в становището на затворническата администрация-на първо място,че скринингът от вреди за обществото е в средни стойности,а от друга страна- необходимост от продължаване на поправителното въздействие за пълно постигане на целите при спазване на прогресивната система.Не е изпълнена прогресивната система за плавно преминаване от по-строги към посмекчени условия на надзор и охрана,което да намали риска от рецидив и вреди.Л.св.Т. С. Г. не се е поправил съгласно изискванията на чл.439 а от НПК.

С оглед на тези съображения съдът споделя становището на първостепенния съд,базирано на представените документи от затворническата администрация,за това,че към настоящия момент не са налице доказателства относно поправянето на осъдения Г.,поради което и не е налице втората предпоставка за постановяване на предсрочното му освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция намира,че атакуваното определение на СГС следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.345,ал.1 от НПК ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№7076/2025г.,като правилно от

11.11.2025г.на

СГС,постановено по

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

3 н.ч.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 15.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 и следв. от НПК,вр.чл.440 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода Т. С. Г.,срещу определение от 11.11.2025г.на СГС,постановено по н.ч.д.№7076/2025г.,с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на л.св.Г. за предсрочното му освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по н.о.х..д.№12262/2024г.по описа на Софийски районен съд.

В жалбата се сочи,че определението на

СГС е неправилно и незаконосъобразно.Според жалбоподателя първият съд не е преценил правилно всички обстоятелства по делото,и най-вече обстоятелството,че са налице двете предпоставки по чл.70,ал.1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Т. Г..Според жалбоподателя са налице данни за положителна промяна в поведението и нагласите му.Оспорват се констатациите в представения доклад от Затвора-гр.София,както и изводите на първостепенния съд за липсата на доказателства за поправяне на осъдения.Прави се искане за отмяна на определението на СГС и за постановяване на ново такова,по силата на което л.св.Г. да бъде предсрочно условно освободен от изтърпяване на остатъка от определеното му наказание ЛОС.

Съдът,след като се запозна с материалите по делото и доводите,наведени в частната жалба,намира за установено по делото следното:

Жалбата на жалба на лишения от свобода Т. С. Г. е процесуално допустима,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНA.Съображенията на съда за това са следните:

С определение от 11.11.2025г.на СГС,постановено по н.ч.д.

№7076/2025г.,първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Т. Г. за предсрочното му освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от 1 свобода по н.о.х..д.№12262/2024г.по описа на Софийски районен съд.