Решение № 15526 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15526 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110167683 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против С. Б. К. и Л. Р. К. с искане ответниците да заплатят на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти от ½ сумата в размер общо на 366,73 евро ( 717,27 лева), представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 13.11.2024 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 59,60 евро ( 116,56 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 24.10.2024г. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците в исковия период са притежавали право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Л. Р. К. чрез процесуалния си 1 представител адвокат В. Б. поддържа, че отоплителните уреди в процесния имот са демонтирани, като единственото потребление е за разпределение на общата енергия.

Ответникът поддържа, че заедно със съпругата си ответницата К. многократно са опитвали да заплатят задължения за топлинна енергия за имота на каса на ищцовото дружество, като получавали информация, че не са налице непогасени суми. В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че едва с получаване на исковата молба било узнато, че формираните задължения могат да бъдат погасени с посочване на I D номер. Ответникът поддържа, че след получаване на препис от исковата молба било организирано плащането на сумите предмет на исковата претенция на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, като в подкрепа на наведените твърдения са представени два броя платежни нареждания от 17.09.2025 г. В депозирания отговор са изложени твърдения, че ответникът К. и съпругата му не са станали причина за завеждане на исковата претенция, като поради доброволно изпълнение на процесните задължения производството по делото следва да бъде прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. К. чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат В. Хирстова оспорва исковата претенция по основание и размер. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че между страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При условията на евентуалност в случай, че съдът установи наличие на правоотношение с описан в исковата молба предмет, са изложени твърдения, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД не е изправна страна по сделката, тъй като за исковия период не е доставено твърдяното количество топлинна енергия, което да отговаря по качество и количество на уговореното. Особеният представител поддържа, че общият топломер в абонатната станция на сградата не е годно средство за търговско измерване, поради което начислените за плащане суми не съответстват на реално потребеното количество енергия. С отговора е оспорена и исковата претенция за обезщетение за забава с доводи за липса на надлежно изпратена покана до ответника. С отговора е направено искане съдът да не допуска изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза по задачи формулирани в исковата молба. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При изготвяне на проекта за доклад съдът при извършена справка в ЕИСС констатираЛ, че между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и С. Б. К. и Л. Р. К. е налице висящо дело, образувано по искова молба на топлофикационното дружество с вх. № 236235/23.08.2023 г. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер общо на 760,97 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за процесния недвижим имот за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2022 г., както и за сумата в размер на 156,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г. По депозираната искова молба е образувано гр. д. № 47023/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, като производството е образувано преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело. Съдът е разяснил, че настоящото производство е недопустимо за частта от вземанията, които са предмет на по-рано образуваното гр. д. № 47023/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, а именно за вземането за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., както и за частта от обезщетението за забава претендирано върху вземането за главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. В изпълнение на дадени от съда указания по делото е постъпила молба-уточнение от 13.02.2026 г. от ищеца, съгласно която задължението за главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. възлиза на 11,15 евро, като начисленото обезщетение за забава върху сочените месечни вземания възлиза на 3,20 евро.

По допустимостта на производството, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. От изложеното следва, че 2 настоящото производство е недопустимо за частта от вземанията, които са предмет на порано образуваното гр. д. № 47023/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, а именно за вземането за незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., както и за частта от обезщетението за забава претендирано върху вземането за главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., поради което следва да бъде прекратено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по останалата част от спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство в производството е приет препис от договор за покупкопродажба от 30.06.2006 г., обективиран в нот. акт № 4, том IV, нот. дело № 481/2006 г. по описа на нотариус Цветелина Златкова, по силата на който ответниците са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, поради което ответниците дължат заплащане на стойността на доставените услуги съобразно дела си в съсобствеността. По аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС ответниците отговарят за задълженията за имота по равно.

3

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.