Решение № 4293 от 05.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4293 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110131283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против Т. Р. К. и В. Й. К..

Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. .., вх, ет.., аб. № 145541, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че всяка от ответниците Т.К. и В.К. дължи на ищеца разделно ¼ - Т. Р. К. и ¾ В. Й. К. от следните суми: 2718,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.11.2020 г. до окончателното й погасяване, сумата от 464,66 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2018 г. до 17.11.2020 г., сумата от 31,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и 6,68 лв.

- мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 17.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 57897/2020г. по описана СРС, 36 състав. Претендира присъждането на разноски в исковото и заповедното производство.

Ответниците Т.К. и Весела К. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излагат идентични съображения. На първо място правят възражение за недопустимост на производството с оглед образуваните преди това от ответниците гр.д. № 12749/2021г. по описа на СРС, 174 състави гр.д. № 12752/21г. по описа на СРС, 118 с-в, в които се оспорва дължимостта на същите суми. По същество оспорват да имат качеството потребител на ТЕ, при твърдението, че не са собственици на процесния имот. Оспорват ищецът реално да е доставил в имота през исковия период ТЕ в размер на претендираната стойност, както и отговаряща на БДС, респективно на процесния адрес през исковия период да е потребена топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество. Оспорват се представените извлечения от сметки, редовността на 1 воденото от ищеца счетоводство. Оспорват през процесният имот ищецът да е имал валиден договор с ФДР, процесният имот да е бил топлоснабден през исковия период, годността на измервателните уреди. Навежда се възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Поради изложеното ответниците молят за прекратяване на производството, респективно за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „б.Б.” ООД заема становище за основателност на подадените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 57897/2020 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено длъжникът Т. Р. К., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК М. БЛ. .., вх, ет..,и длъжникът В. Й. К., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК М. БЛ. .., вх, ет.., да заплатят разделно на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ...., представляван от А.С.А с адрес ГР. СОФИЯ, УЛ. Я., .., сумата от 2718,19 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 464,66 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.11.2020 г., сумата от 31,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,68 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 17.11.2020 г. и 114,43 лв. разноски по делото, а именно: 64,43 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се разпределят както следва: Т. Р. К., ЕГН ********** сумата оЕТ87,53 лв. , ведно със законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 116,16 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.11.2020 г.мораторна лихва в размер на 1,67 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 17.11.2020 г. и 28,61 лв. разноски по делото, а именно: 16,11 лв. държавна такса и 12,5 лв. възнаграждение на юрисконсулт.В. Й. К., ЕГН ********** сумата от 2062,59 лв. , ведно със законна лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 348,5 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 17.11.2020 г.мораторна лихва в размер на 5,01 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 17.11.2020 г. и 85,82 лв. разноски по делото, а именно: 48,32 лв. държавна такса и 37,5 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Заповедта е връчена на длъжниците, които в срок са депозирали възражения по чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл.415, т.2 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск в указания срок.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези 2 норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ (л.16 по делото) се установява, че 17.03.1981 г. Р.К.Кв е придобил собствеността върху процесния имот находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл.

.., вх, ет... Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 463/03.05.2012 г. (л. 18 по делото) Р.К.Кв е починал на на 27.04.2012 г. като е оставил за свои законни наследници Т. Р. К. (дъщеря) и В. Й. К. (съпруга).

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ответниците Т. Р. К. и В. Й. К. са съсобственици при равни квоти ¼ - Т. Р. К. и ¾ В. Й. К. през процесния период (01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.) и следователно имат качеството потребители на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със съдържание задължение на „Т.С.“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От приетите по дело Договор от 28.05.2002 г., така и от Протокола от проведено ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а 3 съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.