Решение № 69 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пазарджик, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20235200900165 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането от четирима ищци: П. М. Я., ЕГН: **********, адрес: с.Б., ул.***, общ.П.,Б. П. Я., ЕГН: **********,адрес: с.Б., ул.***,общ.П.,С. Д. Н., ЕГН: **********,адрес: с.Б., ул.***, общ.П.,С. С. Н., ЕГН: **********,с адрес:с.Б., ул.***, общ.П., срещу ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК:

121130788, със седалище и адрес на управление:гр.София бул."Симеоновска шосе" №76А, представлявано от изпълнителните директори: С. Н. А. и В. В.

И., съединени при условията на евентуалност с искове по чл.45 ЗЗД срещу ответника Й. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:с.В. д., ул.***, общ.С., обл.П..

Всеки от ищците претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на М. Д. Г., ЕГН: **********, починал на 13.10.2018 г., в гр.П., в резултат на пътнотранспортно произшествие. Ищцата П. М. Я. е твърди, че е майка на починалото момче, ищците Б. П. Я. и С. Д. Н. – сестра и брат, а С. С. Н. – негова баба.

На 01.10.2018г., втория ответник Й. С. П., управлявал л.а."Форд Фокус" ДКН:***, номер на рама: WFOAXXGCDA2Y30042, номер на двигател:

FYDB2Y3OO42, чужда собственост на Т. Г. М. от гр.П., ЕГН:**********, с валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, със застрахователен период: начало: 00.00 ч. на 06.06.2018г., край: 23.59 ч. на 05.06.2019г., като нарушил правилата за движение, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, при което е блъснал 1 пешеходеца М. Д. Г., ЕГН:**********, б.ж. на с.Б., и по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила на 13.10.2018г. На водачът Й. С. П., е повдигнато обвинението по чл.343, ал.1, б."в" от НК, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, и чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, затова, че на 01.10,2018г., в с.Б. ул.***, общ.П., при управление на л.а. "Форд Фокус", ДК №***, е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, и е предизвикал пътнотранспортно произшествие в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Д. Г.. В хода на производството ищците се позовава на влязла в сила присъда за твърдяното още с исковата молба виновно противоправно деяние на ответника по евентуалния иск.

Застраховката покривала претърпените неимуществени вреди, на което основание се претендират обезщетенията пряко от застрахователното дружество съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, да претендираме обезщетение пряко от застрахователя. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, предявяват и евентуални искове срещу водачът на автомобила Й. С. П..

Ищците считат, че посочения водач има изключителна вина за настъпилото ПТП и се позовават на влязлата в сила присъда, с която е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на техния родственик.

Твърдят, че вследствие на причинената смърт на детето М. Д. Г. при станалото пътнотранспортно произшествие, всички те изпитали и продължавали да изпитват силни страдания. Тази внезапна смърт се отразила изключително тежко и негативно на емоционалното и здравословното състояние на всички тях, след като отношенията им с починалия били много добри - на силна привързаност, хармония, обич и уважение. Изживяли изключително тежко смъртта на тяхното дете, брат и внук, постоянно плачели, не можели спокойно да спят, станали интровертни. Страданията им надхвърляли обичайното при описаните обстоятелства и родствена връзка.

Майката П. М. Я. сама била изгледала трите си деца, тъй като била разделена с бащата на починалото дете още след раждането и се грижила за него с помощта на баба му.

Ищците Б. П. Я., С. Д. Н. и С. С. Н. се позовават на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г., на ВКС ТД №1/2016 г., ОСНГТК, като твърдят, че материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди 2 от причинена смърт на близък е по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания.

Предвид това считат, че за причинените им болки и страдания от смъртта на М. Д. Г., макар и неоценима в пари, с оглед чл.52 от ЗЗД, паричният еквивалент за тяхното възмездяване, възлиза на сумата от 400 000 лева за неговата майка и по 50 000 лева за неговите сестра, брат и баба. Претендират за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2018г. датата на извършване на увреждането - до окончателното й изплащане с оглед разпоредбата на чл.84, ал.З от ЗЗД, и разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, всички ищци предявили чрез Покана Вх. №5105 от 25.05.2023 г. претенции за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, по които претенции застрахователят образувал Щета № 0000-1000-01-23-7380. С уведомление Изх. №5183 от 05.06.2023г., и Изх. №7587 от 31.08.2023г., от ответника ЗД "ЛЕВ ИНС" АД, им било отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Считат, че е налице основание да осъждане на застрахователя, а при отхвърляне на исковете срещу него искат да бъдат разгледани тези срещу водача Й. С. П..

В законния срок са постъпили писмени отговори от двамата ответници.

Застрахователят оспорва, че водачът на автомобила има изключителна вина за причиняване на ПТП и настъпване смъртта на близкия на ищците.

Позовава се на съпричиняване от страна момчето-пешеходец, като твърди, че то е нарушило правилата за движение на пешеходци и по-конкретно – тези, които трябва да спазват при пресичане на пътното платно.Не пресякло на пешеходна пътека, навлязло внезапно на платното за движение при ограничена видимост, не изпълнило задълженията да не удължава ненежно пътя си за пресичане и да не спира без необходимост на платното за движение.

Твърди, че от своя страна и майката на 15 г. дете не била изпълнила своите задължения по чл.8,ал.8 от Закона за закрила на детето и чл.125,ал.3 СК, като не упражнила подходящ контрол и е допуснала да пресича по описания начин, създавайки опасност за живота си.

По отношение на първата ищца, макар да е майка на починалото дете, ответникът твърди, че не е претърпяла неимуществени вреди, като оспорва 3 между нея и сина да е имало „отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с настъпилото ПТП“.

По отношение на останалите трима ищци, които не са от кръга на найблизките родственици на починалия оспорва активната им процесуално легитимация, тъй като не били налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността помежду им да е станало толкова силна, че да е довела до значителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Алтернативно оспорва настъпилите за всеки един от ищците вреди да съответстват на размера на исковата претенция.

Ответникът Й. П. оспорва исковете по размер, тъй като били завишени спрямо критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Оспорва наличието на особено близка духовна връзка между починалия и ищците.

Твърди, че са налице данни за съпричиняване, без да излага конкретни обстоятелства, на които да основава такова едно възражение.

На ответника са връчени преписи от отговорите, но в законния срок не се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба.

Ищците успяха да докажат общите по отношение на техните искове факти, че са загубили свой близък – 15 годишния М. Д. Г., който е бил блъснат от автомобил на 01.10.2018 г. и е починал в резултат от причинените при тази катастрофа травми. Като доказателство по делото е приета влязла в сила осъдителна присъда на АС-Пловдив, с която за виновен за причиняване на ПТП и смъртта на момчето по непредпазливост е признат ответника Й. С. П..

/л.154 и сл. от делото/. Присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ настоящото дело по всички въпроси, посочени в чл.300 ГПК – дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Смъртта на момчето, настъпила на 13.10.2028 г., е съставомерният резултат от деянието, за което П. е признат за виновен

Нарушението на чл.21,ал.1 ЗДвП, допуснато от водача на автомобила, т. е. фактът, че е карал със скорост над разрешената при движение в населено място няма как се опровергава в настоящото производство при наличие на 4 влязла в сила присъда, в чийто диспозитив то е посочено. За това не следва да се кредитират обясненията на ответника по чл.176 ГПК и показанията на св.Б., в опита им да убедят съда, че автомобилът се е движел с не-повече от 40 км./ч. или изобщо – под 50 км./ч.

Освен това, макар да не било включено в обвинението и съответно да не установено със задължителна сила с присъдата на наказателния съд, от експертизата се установява и друго нарушение, допуснато от водача П. – движение с несъобразена скорост и непроявена реакция за намаляването й или спиране при съществуваща видимост към мястото, от което се е появил пешеходеца.

Така причинната връзка между вредите, за които близките претендират обезщетения и виновното противоправно поведение на ответника П. е безспорно установена и няма как да бъде уважено възражението за неоснователност изцяло на техните искове, поради липса на такава.

Застрахователят признава съществуването на застрахователно правоотношение, действащо по времето на причиняване на ПТП, като застраховката „гражданска отговорност“ покрива риска от причиняване на вреди от водача на лекия автомобил, посочен в застрахователната полица. От този договор за застраховка произтича и неговата отговорност за вредите, причинени от деликвента Й. С. П.. Тъй като искът срещу застрахователят е предявен като главен, то именно този ответник следва да бъде осъден репарира вредите на онези от близките на починалото момче, които доказаха обстоятелствата, с които законът и задължителните тълкувания на ВКС по приложението му свързват възникването на имущественото право за получаване на застрахователно обезщетение.

Безспорно се установи твърдяната роднинска връзка на покойния М. Г. с всеки един от ищците. П. Я. е негова майка, С. Н. – баба, а Б. Я. и С. Н. – брат и сестра.

Майката попада в очертания с Постановление № 4/25.V.1961 г.

Пленумът на ВС кръг от най-близки на пострадалия лица – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), на които се дължи обезщетение при доказване, че действително са претърпели вреди.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии 5

(ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) този кръг бе разширен и по изключение обезщетение може да претендира и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В този смисъл братът и сестрата на починалия, както и неговата баба биха могли да получат претендираното обезщетение, ако от доказателствата по делото следва, че са имали с починалото момче постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят душевни болки и страдания от нейното прекъсване поради смъртта му. В тълкувателното решение се уточнява, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в двете по-раншни постановления на Пленума на ВС.

Следователно, първата ищцата /майката/ следваше да докаже реално претърпени вреди, при направено от ответната страна възражение за липса на такива, а другите трима – освен вредите още и реалното съществуване на връзка, която да отговаря на посочените в тълкувателното решение критерии.