Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.10.2020, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
455/2020
Подписан
05.10.2020
В сила
05.10.2020

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 429 гр. Перник, 05.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

При секретаря Е. В., като разгледа административно дело № 455/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Т.Л.Д.,*** против заповед рег. № 313з-1218 от 01.07.2020г. на директора на ОД на МВР-П., с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна. Дадената правна квалификация не съответства на установените факти. Сочи се, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно с нарушението. Излагат се доводи и за противоречие на заповедта с целта на закона. Искането към съда е заповедта да се отмени и да се присъдят направените съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адвокат И.М. поддържа жалбата. Пледира оспорената заповед да се отмени и да се присъдят направените съдебни разноски.

Депозира писмени бележки, в които развива доводите за отмяна.

Ответникът по жалбата-Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., чрез юрисконсулт З.В.*** оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против акт подлежащ на съдебен контрол.

Жалбата е процесуално допустима.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

По фактите:

Жалбоподателят заема длъжност младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР–П..

С доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020г. относно извършване на проверки по изнесени данни в ДЗ рег. № 3286р-533/06.01.2020г. и писма рег. № 3286р-4971/30.01.2002г., № 3286р-5612/03.02.2020г. и № 3286р-5955/05.02.2020г. на ГДНП за неправомерни действия на държавни служители от СДВР и ОД на МВР във връзка с допуснати нарушения на ЗДвП е уведомен министъра на вътрешните работи и е направено предложение директорите на СДВР/ОД на МВР да предприемат конкретни действия, с които да прекратят практиката по неправомерно издаване на глоби с фиш.

С докладна записка рег. № 313р-4957/15.04.2020г. началникът на отдел „ОП“ при ОД на МВР-П. е уведомил директора, относно постъпил доклад на дирекция „Инспекторат“ МВР за извършени неправомерни действия на служители на ОД на МВР-П.и е предложил да бъде проведено дисциплинарно производство, като се назначи комисия, която изясни постъпилите данни и установи извършителите на дисциплинарните нарушения.

Със заповед №

313з-745/16.04.2020г. директорът на ОД на МВР- П. е назначил комисия, която да извърши пълна и задълбочена проверка на обстоятелствата, изнесени в доклад на дирекция „Инспекторат“ към МВР с рег. № 4574р-797/24.03.2020г. и да изготви писмена справка, която да бъде докладвана до 15.05.2020г.

С предложение

УРИ 313р-6033/12.05.2020г. председателят на назначената по–горе комисия е уведомил директора на ОД на МВР-П., че определеният срок следва да бъде продължен до 29.05.2020г.. С резолюция на директора от 13.05.2020г. срокът е продължен.

С обяснение № 1158р-4321 от 14.05.2020г., дадено в хода на проверката, жалбоподателят е заявил, че нарушението е за несъобразяване с ПЗ В2, като на падащото меню от РСОД погрешно е въвел, че не съобразява поведението си с ПЗ Б2 и е наложил глоба в размер на 20лв. по чл.

183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Със справка рег.

№ 313р-6780/28.05.2020г., в т. 25 назначената комисия е посочила, че Т.Д.-младши автоконрольор е издал фиш серия GT, № 98516 от 03.10.2019г. за установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП-нарушава пътен знак Б2, с наложена глоба по чл. 183, ал. 2, т. 3-20лв. За това нарушение е предвидено отнемане на 8 контролни точки, поради което не следва да се налага глоба с фиш. Посочено е, че въвеждането на фиша в АИС-АНД е извършено лично от издателя му.

Комисията е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца, поради пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност на основание чл.

199, т. 5 от ЗМВР, във връзка с Инструкция № 8121з-749/20.11.2014г. за реда и организация за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

Жалбоподателят се е запознал с изготвената справка на 09.06.2020г. в 11.25ч., което е отбелязано собственоръчно.

Срещу обективираното в справката е депозирано от Д. с рег. № 1158р-5261 от 10.06.20г. възражение.

С покана за даване на писмени обяснения рег. № 313р-7993/25.06.2020г., директорът на ОД на МВР-П. е поканил Д. в срок до 24 часа да даде писмени обяснения. Поканата е връчена на 29.06.2020 година.

Със заповед №

313з-1218 от 01.07.2020г. директорът на ОД на МВР-П. е приел, че на Д. следва да се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. първо и ал. 2 и чл. 204, т.

3 от ЗМВР, за това, че на 03.10.2019г., в гр. Трън, по време на изпълнение на служебните си задължения е съставил фиш серия GT, № 98516/03.10.2019г. за установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наложил на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв., вместо да издаде АУАН. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че описаното деяние представлява пропуск в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по контрол на пътното движение, с което жалбоподателят е нарушил задължението си, произтичащо от длъжностната му характеристика, утвърдена със заповед № 3286р-19549/11.11.2015г. за познаване на основните нормативни документи, регламентиращи дейността и функциите на полицията, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопасността на движението. Нарушението е квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения.

Заповедта е връчена лично на младши автоконтрольор Д. на 08.07.2020г. Срещу нея е подадена жалба вх. № 2039/16.07.2020г..

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма. Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е Директорът на ОД на МВР-П., по силата на чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т.

2 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед отговаря на изискванията за форма, като в нея се съдържат реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Има посочени фактически и правни основания за издаването й и са посочени доказателствата, въз основа на които нарушението се смята за установено. С оглед на това не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

Спазен е редът на дисциплинарното производство, уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Въз основа на констатации в доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020г., със заповед № 313з-745/16.04.2020 г. на директора на ОД на МВР–Перник на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е назначена проверка за изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, като е определена комисия, която да я извърши.

Констатациите на последната са обективирани в справка рег. № 313р-6780/28.05.2020г. и е предложено на дисциплинарно наказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. В съответствие с чл. 206, ал.

1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е дал възможност на привлечения към дисциплинарна отговорност служител да изложи обяснения. Такива не са постъпили в определения срок. Не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл.

199, ал. 1, т. 5, предложение първо от ЗМВР – за неизпълнение на служебните задължения, в хипотезата на пропуски в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Като неизпълнено е посочено задължението, следващо от раздел ІІ на типовата длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор ІІ – І степен, за познаване на основните нормативни документи, регламентиращи дейността и функциите на полицията, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, да познава нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопастност на движението.

Наличието на пропуски в изучаването на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е обосновано с твърдението, че Д. неправилно е съставил фиш, а е следвало, съгласно на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл.

6, ал. 1, т. 8 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г., според които за нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП се отнемат 8 контролни точки да ангажира административно наказателната отговорност на водача по общия ред чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение.

Настоящият състав намира, че деянието извършено от жалбоподателя и послужило като основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не изпълва състава на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

В тази връзка ще се посочи, че законосъобразното ангажиране на дисциплинарна отговорност за извършено дисциплинарно нарушение изисква от дисциплинарно наказващият орган да установи по безспорен и категоричен начин, наличието на всички елементи, както от обективната страна на дисциплинарното нарушение, така и от неговата субективна страна. Едва когато са налице всички тези елементи, деянието ще бъде съставомерно по посочената правна квалификация на нарушението. В конкретния случай, дисциплинарно наказващият орган не доказва наличието на всички елементи, нито от обективната страна на деянието, нито от неговата субективна страна. Нито в дисциплинарното производство, нито в хода на съдебното обжалване са представени доказателства, от които да следва извода, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да познава основните нормативни документи, регламентиращи дейността и функциите на полицията, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, да познава нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопастност на движението.

Вмененото на жалбоподателя деяние е такова по чл. 194, ал. 2, т.

2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Тези служебни задължения са обвързани с вмененото му по длъжностна характеристика задължение да познава Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, да познава нормативните документи, свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопастност на движението. По делото не са налице доказателства, от които да е установено по съответния ред непознаване на ЗДвП. Липсва проведено изпитване върху разпоредбите на посочения закон, удостоверяващо тяхното непознаване.