Решение № 702 от 04.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Враца, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420101667 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба вх. №7503/ 22.05.2025 г. от Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” бл..,чрез адв.Ц. С. от АК Враца гр.В. ул.”Л.”№. Адвокатско дружество ”Пешковски и Карамелски”,против Агенция ”Пътна инфраструктура”,с адрес гр.София бул.”Македония”№3,съдържаща иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Ищцата твърди,че била пострадала при ПТП на 23.12.2023 г. по път II-15 на км 5+300 в посока от гр.Враца към гр.Оряхово,стопанисван от ответника.

ПТП било настъпило поради наличие на неравности на пътното платно и липса на поставени знаци,урегулиращи движението и предупреждаващи за наличието на неравности, довели до загуба на контрол върху МПС от ищцата.Освен това,съществуващата стоманена предпазна ограда не била изпълнила функцията си и МПС се било блъснало последователно вдясно по посока на движението в мантинелата и гараж.

От ПТП,ищцата била претърпяла неимуществени вреди – ужас от ПТП,фиксация върху психотравмата,емоционална и волева лабилност,социална изолация,травматичен стрес, анхедония и др..

По нахд №104/2024 г. на ВРС било прието,че наличието на 1 неравности/пропадания на пътното платно било причинило или най-малкото било допринесло за настъпването на ПТП. Неравностите не били обозначени с пътни знаци,което било задължение на ответника.Ищцата нямало как да предвиди неравностите,за да съобрази скоростта си на движение и да не загуби контрол на управлението на МПС.

Ищцата била поискала от ответника изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди,ответникът бил отказал.

Ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение от 10 000 лв. за претърпените,търпените в момента и бъдещите неимуществени вреди,ведно със законната лихва от датата на ПТП.Претендира и разноските по делото.

Искът е предявен като частичен от 30 000 лв..

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор.Счита предявения иск неоснователен и недоказан:

Оспорва ищцата да е претърпяла описаните неимуществени вреди,както и причинно-следствената им връзка с ПТП.Страховите изживявания били нормални спрямо преживяната катастрофа,безспорен източник на стрес.

Оспорва и че ПТП било възникнало поради наличие на неравност на пътното платно.По нахд не била установена скоростта,с която се е движел автомобилът,не били описани видимост,натовареност на пътното платно,наличие на МПС. Също и дали е имало изпреварване.Основната причина за ПТП било управлението с несъобразена скорост спрямо метеорологичните условия/лоши/.Евентуално и с превишена скорост.Оспорва и размера на претенцията като прекомерен.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства, намира за безспорно от фактическа страна следното:

На 23.12.2023 г. около 12.50 ч./в светлата част на денонощието/,при облачно време и мокра пътна настилка,лек автомобил марка БМВ модел ....... с рег. №............., управляван от ищцата,се е движел в дясната лента на платното за движение на път II-15/Враца-Оряхово/,с посока на движение от гр.Враца към гр.Оряхово.

2

В даден момент,на км. 5+300,е настъпило ПТП,като лекият автомобил е преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие/хлътване и неравност на пътната настилка/ на пътното платно,загубил е напречна устойчивост,напуснал е пътното платно вдясно по посока на движение,преминал е през крайпътна мантинела и се е блъснал странично в гараж.В резултат на ПТП,автомобилът е получил повреди и деформации.

От техническа гледна точка,причина за настъпване на ПТП е състоянието на пътната настилка в участъка,а именно наличието на несигнализирана неравност на пътното платно в лентата на движение на лекия автомобил,изразяваща се в хлътване и неравност по пътната настилка,поради което при преминаване през нея автомобилът е загубил напречна устойчивост,напуснал е пътното платно вдясно по посока на движение,преминал е през крайпътна мантинела и се е блъснал странично в гараж.

В горепосочената отсечка е важало ограничението на скоростта на МПС за извън населено място,за съответната категория - 90 км/ч.Не е имало монтирани пътни знаци, сигнализиращи за наличието на неравности по платното за движение,както и за ограничаване на максималната скорост /едва по-късно са били поставени пътни знаци А12-неравности по платното за движение и А40-участък с концентрация на ПТП/.

При наличието на поставени знаци за неравности и за ограничаване на максималната скорост,,които да информират водача на лекия автомобил и същият да намали скоростта си,ПТП вероятно не би настъпило.

Скоростта на лекия автомобил не може да бъде определена,поради липса на събрана информация/снимки, измервания/ и невъзможност за оглед на автомобила.За да е имал техническа възможност да спре преди мястото на неравностите или да премине безопасно и да предотврати ПТП,лекият автомобил е следвало да се движи със скорост до 56 км/ч..Може да се предположи,че автомобилът се е движел със скорост 70-90 км/ч,поради спецификата на пътя.

Горното е видно от заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза/на стр.стр.92-98 от делото/.

ПТП е довело до остра психогенна реакция в ищцата. След настъпването на ПТП,ищцата е била напрегната, тревожна,не е можела да 3 спи.Затваряйки очи,непрекъснато си е представяла как колата й се върти.Мислела е,че вече никога няма да може да шофира.Това е клиничната картина на стреса – острата психогенна реакция.Не е отзвучала както обикновено до 3 дни,а е протрахирала.С отдалечаване на времето от ПТП,симтоматиката е намаляла.

Психиатрична и психологична помощ не е оказвана, медикаменти не са вземани.Близките са подкрепяли ищцата и са й помогнали да се справи с психотравмата.Ищцата си е купила кола и е започнала да шофира сама около 10 дни след ПТП.Към момента,ищцата е психически здрава.Останал е само споменът за ПТП,както и желанието да се ремонтират пътищата и да няма ПТП и други хора да изпитат същия стрес.

Горното е видно от заключението на вещите лица по съдебнопсихиатричната и психологична експертиза/на стр. стр.100-105 от делото/.

По делото са били разпитани и свидетели – сестрата и приятеля на ищцата/протокол от с.з. на стр.стр.111 и 112 от делото/,които твърдят за притеснение и уплаха след ПТП и последващи затваряне в себе си,избягване да шофира и да се вози в автомобил,провалени планове за лична и професионална реализация.

Следва да се отбележи,че ПТП е било посетено от органи на МВР и впоследствие на ищцата е било наложено административно наказание - глоба за нарушение на ЗДП /чл.20 ал.2/.С решение по нахд №104/2024 г. на ВРС, издаденото наказателно постановление е било отменено,като наказателният съд е приел,че са били допуснати процесуални нарушения от наказващия орган.

По делото е бил разпитан очевидец,движил се след автомобила на ищцата,който твърди за разлюляване на автомобила при преминаване през свлачището/слягането, излизане от пътното платно и забИ.е в гараж отстрани на пътя.Както и за липса на мантинела.Свидетелят често минавал по този път,гаражът през годините бил удрян поне 7-8 пъти.Разпитана е била и собственичката на гаража, която също е заявила,че гаражът е бил удрян през годините 2-3 пъти,а катастрофи там ставали буквално през месец. Отдава катастрофите на липсата на знаци,на наличието на неравности/дупки и на високата скорост на движение.

Горното е видно от приложеното нахд.

4

При тези фактически констатации,Съдът намира,че искът е допустим/като предявен от правен субект с интерес,чрез валидно упълномощен представител/.Разгледан по същество, искът се преценява като частично основателен,като доказан по основание и частично по размер.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че всяка страна следва да докаже наведените твърдения за изгодните за нея факти.Вкл. ищцата е следвало да докаже,че е осъществен фактическият състав на отговорността на ответника-че вследствие противоправно поведение на служители на ответника са й били причинени вреди, изразяващи се в болки и страдания.А ответникът е следвало да докаже наличието на съпричиняване,наред с другите си твърдения.

Съдът приема,че визираният фактически състав е бил осъществен.

Съдът приема вкл.,че ответникът отговаря на основание чл.49 от ЗЗДкато лицето,отговарящо за състоянието на пътя,вкл. за действия/бездействия на пряко натоварените с поддръжката лица.

Отговорността в случая е обективна/безвиновна/,има обезпечителногаранционна функция и се носи за поведението на служителите.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.30 ал.1 от ЗПътищата,Агенция ”Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.

При заключението на вещото лице по САТЕ,Съдът приема вкл.,че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в адекватно състояние и по този начин е допринесъл почти изключително за настъпилите вреди.

Ответникът е допуснал сериозни неравности на пътното платно,които могат да доведат да излизане на автомобил от пътното платно.Ответникът е могъл и не го е направил да обозначи с пътен знак неравностите,както и да постави знак за ограничение на скоростта,позволяващо на водачите да съобразят и да намалят скоростта си за безопасно преминаване през неравностите.Видно от заключението на вещото лице,такива знаци са били поставени по-късно.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване,Съдът намира 5 неоснователно.

Съгласно т.7 на ППВС №17/1963 г.,съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице,когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,в частност-в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.

В случая се поддържа съпричиняване поради несъобразена/превишена/ скорост.Действително,по делото не се установи скоростта на движение на автомобила.Според вещото лице това вече е невъзможно,тъй като при ПТП не са правени снимки и измервания и автомобилът е унищожен/с оглед възможността за установяване на скоростта вкл. по повредите/.Вещото лице предполага скорост на движение 70-90 км/ч.При положение,че изчислената от вещото лице за безопасното преминаване на компроментирания участък скорост е 56 км/ч,ПТП не може да бъде вменено във вина на водача,при положение,че не е бил предупреден с двата вида знаци да съобрази скоростта си,като я намали под обикновеното ограничение от 90 км/ч.

Относно размера н а следващото се обезщетение : при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди Съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.Неимуществените вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на субективните преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл.52 о т ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от болки и страдания,необходимо е да се отчете действителния размер на вредите,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,характерът и тежестта на уврежданията,интензитетът,степента, продължителността на болките и страданията,дали същите продължават или са приключили,както и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за ”справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата/съгласно дадените разяснения в ППВС №4/1968 г./.

6

Съдът приема справедливо обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания в размер на 4 000 лв..Ищцата не е доказала твърденията си за висок интензитет на причинения стрес.Съгласно заключението на СППЕ, психиатрична и психологична помощ не е търсена, медикаменти не са вземани/терапии не са назначавани/. Показателно е,че ищцата си е купила кола и е започнала да шофира около 10 дни след ПТП.Безспорно,налице е психотравма,която е отзвучала по-бавно от стандартното,но към момента ищцата е психически здрава.А желанието на ищцата да се ремонтират пътищата и да няма ПТП и пострадали не може да бъде взето предвид при присъждането на обезщетението.