Решение № 1663 от 13.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1663 гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110109817 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 57327/31.07.2023 г. (вписана в СВ – гр.Варна, към АВ под №1486025277/22.08.2023 г.), от В. М. И. ЕГН ********** с адрес: гр. В. и И. П. И. ЕГН ********** с адрес: гр. В. срещу М. Б. М. ЕГН ********** с адрес гр. В. с правно основание чл. 124, ал.1, предл.трето ГПК за приемане за установено между страните, че М. Б. М. ЕГН **********, с адрес гр. Варна ж.к. „Възраждане“ бл. 54,вх.6, ет.6 ап.6 НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Варна местност "Акчелар" кв. Виница с идентификатор *** с площ от 967 кв.м. с номер по предходен план 763 при съседи по кадастрална карта ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

Ищцата В. М. И. ЕГН ********** по време на брака си с И. П. И. е закупила недвижим имот в местност "Акчелар", гр. Варна съставляващ пл. номер 763 с площ от 1 000 кв.м. при граници; път, имоти №№764 и 765На 3.7.2001 г. от П. Б. М. , за което бил съставен Нот. акт №90, том XXIII, дело 5306 с вх. рег. 8156/3.7.2001 г. по описа на АВ. Съгласно одобрената кадастрална карта недвижимият имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Варна местност "Акчелар" кв. Виница с идентификатор *** с площ от 967 кв.м. с номер по предходен план 763 при съседи по кадастрална карта

***,

***,

0135.2522.472,***,***,*** и ***.

Праводателката П. Б. М. притежава недвижимия имот по дарение от своя баща 1

Б. Ц., обективирано в НА №134, том 13, дело №4971/1983 г.

От закупуването на имота до настоящия момент ищците твърдят, че упражняват фактическата власт върху имота необезпокоявано, явно и непрекъснато, като преди това владението е осъществявано от тяхната праводателка, а преди това от баща й и нейн праводател.

На 14.10.2008г. била одобрена кадастралната карта за района със Заповед РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК е одобрена кадастралната карта.

В ПИ *** с площ от 967 кв.м. била вписана, като собственик В. М. И. с нот. акт Нот. акт 90 том XXIII, дело 5306 с вх. рег. 8156/3.7.2001 г. по описа на АВ.

На 7.7.2023г. било подадено заявление от лицето М. Б. М. за вписване в ПИ ПИ ***, към което бил представен констативен нотариален акт №144 от 19.7.2018г от 2018г., съставен от нотариус Огнян Шарабански, като основание за съставянето му било посочено осъществено давностно владение и предходен акт №139, том XII, дело 4601/1983г. по описа на Нотариус Иван Кавърджиков при ВРС.

По този повод на ищците било изпратено писмо/уведомление с изх. номер 2422232 от Началника на СГКК-Варна за започнато производство по чл. 26 от АПК/ изменение на КР и вписване на лице с дублирани права/, във връзка с което ищците подали възражение вх. №02-946 от 28.7.2023г.

Излагат, че ответникът в нито един момент не е упражнявал фактическа власт над имота, като такава е упражнявана само от тях, като са извършвали правни и фактически действия в имота, като: плащане на данъци, оспорване с жалба на Плана на новообразуваните имоти, относно процесния парцел, попълване на имота в кадастъра с новите граници, възлагане на изготвяне на архитектурен проект за къща в имота; поддържане на имота, като:

- поправка на ограда-2001г., 2006г., 2009г., 2016г.

-поправка на врата-2001г., 2008г., 2021г.

-сменяне на вратата с колове и мрежа-2021г.

-чакълиране на част от имота-2017г.-2018г.

-изкопаване на два кладенеца-2006г. и 2015г.

-бетониране на втория кладенец-2015г.

- регистрация на кладенеците-2006г. и 2015г. /всеки кладенец след изграждане е регистриран/

-изграждане на две дворни тоалетни /дървени/-2011г., 2014г.

-поддържане на парцела-косене, премахване на храсти и дървета-2001г., 2003г., 2006г., 2008г., 2015г., 2016г.,2018г., 2022г.

-изграждане на подпорна стена-2006г. -строеж на стената, 2018г.-2019г.2 довършителни работи,

-строителни дейности в имота-изхвърляне на пръст от изкопаните кладенци и подпорната стена- 2006г., 2011г., 2017г., 2018г.

-разтоварване на строителни материали за подпорна стена, кладенец и ремонт на ограда-2006г., 2011г., 2015г., 2017г., 2018г.

-закупуване и влагане на строителни материали в изграждането на подпорната стена, кладенеца, тоалетна, чакълиране /бетон, пясък, цимент, телена ограда, колчета и др./- 2006г., 2011г., 2015г., 2017г., 2018г.

С оглед на изложеното твърдят, че ответникът не е станал собственик въз основа на упражнявано от негова страна давностно владение над процесния имот, поради факта, че такова не е упражнявано въобще.

Оспорват издадения в негова полза констативен нотариален акт за собственост на имота, като молят за неговата отмяна.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковата молба, като излага, че ползва имота от повече от 15 години. През цялото време до сега се грижил за имота, заплаща данъците си, ползва имота като свой и е демонстрирал и показвал всички елементи на давностното владение. През всички тези години никога не е чувал за ищците, нито те са посещавали имота. Твърди, че ищците са били дезинтересирани от имота през целия 15 годишен период от 2008 г. - до момента на завеждане на ИМ. Ответникът не е имал никакъв контакт с ищцата или нейния съпруг.

От 2008г. ответникът твърди, че владее имота, спокойно, необезпокоявано с намерение да го свои, като е демонстрирал това си намерение, посещавал е имота без противопоставянето на ищците или с противопоставяне, което да е демонстрирано по надлежния ред. Владението също така е било постоянно, непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държи имота като свой собствен.

Ответникът излага, че именно поради така изложеното през 2018г. инициирал процедура по снабдяване на КНА, която започнала със заверка на молба-декларация в повечето държавни институции, като Дирекция „Местни данъци и такси“, Община Варна, Областна администрация - гр. Варна и районното кметство. По време на процедурата ответникът - М. М. е заверил декларацията си във всички администрации, като от удостоверенията издадени от Община Варна и от Областна администрация, не става видно за собственици на този парцел да са записани ищците, независимо от техните твърдения. За собственик на парцела била вписана П. Б. М., на основание цитиран нотариален акт. В удостоверението от Община Варна, изрично било записано че 8 кв.м. от имота попадат в регулация и че за имота има приет /одобрен ПНИ със заповед РД- ***/29.11.2007г. на Областния управител на гр. Варна. В удостоверението, издадено от Областна администрация - гр. Варна, имотът към 2018г. също бил записан на П. Б. М.. Така се стигнало до издаването на оспорвания от ищците 3

КНА № 162, том 3, рег. № 8614, дело № 551 от 19.07.2018 г. на нотариус Огнян Шарабански, вписан в СВ под вх.рег. 19109, акт 144, том XLVII, дело 10176 от 2018г., с който се признава М. Б. М. за собственик по давностно владение на процесния имот, а именно: ПИ с идентификатор ***, по КК и КР на гр. Варна, находящ се в местност АКЧЕЛАР, район Приморски с площ от 967 кв.м. с трайно предназначение на територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план 763, при граници: ***, ***, ***,

***, *** и ***.

С писмена молба вх.№25790/28.03.2024 г. ответникът лично и чрез процесуален представител признава иска. Ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и моли за неговото уважаване и постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1, предл. трето ГПК и искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

С оглед на направеното от ответника признание на иска и последвалото от страна на ищеца искане да бъде постановено решение при признаване на иска, на осн. чл.237, ал.1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и определил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно изискванията на чл. 237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите нрави, с което е спазено и условието на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК.

Поради което и съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени при условията на чл. 237 ГПК.

С оглед крайния изход от спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски.

От ищеца се претендира заплащане на разноски направени в настоящото съдебно производство в размер на 4239 лв., от които държавна такса в размер на 239,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 4000,00 лв. Която сума следва да 4 бъде присъдена в полза на ответника на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между ищците В. М. И. ЕГН ********** с адрес: гр. В. и И. П. И. ЕГН ********** с адрес: гр. В. и ответника М. Б. М. ЕГН ********** с адрес: гр. В., че ответникът М. Б. М. ЕГН **********,с адрес: гр. В.

НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КК и КР одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар“, район „Приморски“ с площ от 967 кв.м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план 763, при граници: ***, ***, ***, ***, *** и ***, на основание чл.237, във вр. с чл.124, ал.1, предл. трето от ГПК.

ОТМЕНЯ, чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №162, том ІІІ, рег. №8614, дело №551 от 19.07.2018 г. на нотариус Огнян Шарабански, с район на действие РС-Варна, вписан в СВ под вх.рег.19109, акт 144, том XLVII, дело 10176 от 2018г., с който се признава М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. за собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КК и КР одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар“, район „Приморски“ с площ от 967 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план 763, при граници: ***, ***, ***,

***, *** и ***.

ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. И.

ЕГН ********** с адрес: гр. В. и И. П. И. ЕГН ********** с адрес: гр. В. сумата от 4239,00 (четири хиляди двеста тридесет и девет) лева, представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________